Предпочитам да се занимавам с филми, отколкото с риалити формати

До края на месеца Ники Илиев трябва да приключи снимките на новия си филм „Завръщане“. Как започва всичко - откъде тръгва идеята, кои актьори ще видим в него, кога ще е премиерата. Намерил ли е вече себе си, как върви живота му след раздялата му със Саня Борисова, колко трудно е да си популярен човек в България - затова разговаряме с известния режисьор и актьор.

- Ники, на 28-ми август ще бъдат финалните снимки на твоя нов филм - „Завръщане“. С какво ще провокира зрителите тази продукция и кога ще бъде премиерата?

- Моята цел е да разкажа една история, която да вдъхновява, но същевременно с това да забавлява и да е достатъчно вълнуваща, за да може хората да не се чувстват така, сякаш някой ги назидава, а просто да гледат филм, който им е интересен. Героите в него се прибират в България от чужбина, за да разберат, че са изоставили някои неща в миналото си и си задават въпроса дали е трябвало да заминават и да поемат по този път. Надявам се филмът да замисли зрителите за това какво оставяме зад гърба си, кои приятели и кои ценности захвърляме, както и за важните решения в живота. Бих искал да ги докосне емоционално, същевременно освен тези въпроси, които повдига - самият филм е доста забавен и в него има много комични и атрактивни моменти. Премиерата ще бъде през октомври.

- Как дойде идеята за този филм - имаше ли конкретна случка, или събитие, което я предизвика?

- Самата идея дойде от Башар (Рахал-б.а.) Ние с него работихме заедно и по „Нокаут“ и още тогава си говорихме, че искаме да съпродуцираме филм. Един ден той ми сподели, че му е много болно за това, че доста български къщи, които са паметници на културата, се събарят и иска да направи вдъхновяващ филм за истинските ценности. Аз му казах, че също съм много на тази вълна и ще включа и моите идеи, за да направим филма освен вдъхновяващ - атрактивен и забавен. След това заминахме с Башар за неговото село - Лисичарка, и два дни мислихме по сюжета, а после започнах да пиша сценария и година по-късно вече имаме филм.

- Темата за приятелството също е застъпена в „Завръщане“. Колко са приятелите, на които можеш да разчиташ в най-трудните ти моменти, предавали ли са те някога?

- Много мога да разчитам на приятелите си. Пресен пример за това имах онзи ден, когато отивах към морето, за да чета в „Пощенска кутия за мръсни приказки“ и по пътя ми гръмна двигателят. Тогава се обадих на Боги (Богомил Грозев-б.а.) и на Башар, а той се обади на Румен Кривицки, с когото работихме, и те ми помогнаха да си прибера колата в Пловдив. Други приятели също ми помагат, аз също съм се отзовавал, когато са имали нужда. Не мога да кажа, че от приятел съм усещал някакво предателство, по-скоро това го има понякога във връзките ми с жени, но в любовните взаимоотношения това е нещо нормално.

- Героите в новата ти продукция търсят верния път и посока в живота си, а ти чувстваш ли, че вече си намерил себе си?

- Чувствам се на прав път и в мир със себе си. Разбрах, че не трябва да търся външни фактори, че например когато направя това и това в кариерата си ще съм щастлив, или като имам еди-каква си връзка, или живея еди-къде си ще съм добре. В един момент усетих, че имам нужда от промяна и започнах да се интересувам от философия. Лека-полека започнах да пренастройвам мисленето си и да оценявам това, че аз работя нещо, което за голяма част от хората е хоби, а на мен ми е професия и се чувствам пълноценен. Слушам често и аудио книги, като „Препятствието е пътя“ на Райън Холидей, която е на базата на стоицизма и мемоарите на Марк Аврелий, но в съвременен вариант. Ценен съвет от книгата е, че препятствието е пътят, тоест - всяка трудност би могла да бъде възприета като възможност.

- Стефан Данаилов играе твой дядо в „Завръщане“. По време на снимките той „бащински“ ли се държа към вас - младите актьори, и с какви впечатления остана от работата си с него?

- Чак бащински е силно казано, но по някакъв начин може би се държи леко бащински с Башар и му вика -Гаро, незнайно защо, както и с Евелин (Костова -б.а.), но все пак те са негови ученици и това е нормално. С мен също се държеше добре, но ние се запознахме малко преди да започнем снимките, когато с Башар му отидохме на гости, за да му предложим ролята. Изпитвам голямо уважение към него. Той е толкова легендарен, има толкова успехи и би могъл по някакъв начин да гледа отгоре на хората, но ми направи впечатление, че е много скромен и умерен - изключително приятни качества за човек като него. Не се опитва да се държи наставнически, или да демонстрира, че е нещо повече от другите, въпреки че би могъл да си го позволи, а се държи изключително нормално и цени човешките взаимоотношения. Също така има голяма самоирония и чувство за хумор.

- Трудно ли е да си популярна личност в България?

- Не мога да кажа, че е нещо трудно, ако го чуят от мен, ще излезе, че се оплаквам и това би било тъпо, защото хората имат много по-сериозни проблеми от това дали ги преследват папараци, или пишат за тях гадни неща в жълтите медии, така че това не е реален проблем. Ако за човек това е наистина проблем и го тормозят хейтъри - може да спре да бъде популярна личност и да се скрие някъде. Ти избираш дали външни фактори, като коментари или атаки от хейтъри могат да ти влияят. На мен не ми влияят въобще, така че не ми е трудно, дори го използвам в своя полза, защото като ме познават, ми е по-лесно да търся контакти за нов филм и да презентирам работата си. Когато някой напише нещо неприятно за мен, си давам сметка, че никой успешен и щастлив човек няма да седне да го направи и съответно мнението на този човек за мен не е важно. Няма как да се случи хора, като Илън Мъск, Кристиано Роналдо, или Димитър Бербатов например да седнат и да напишат кофти коментар. Цитирам хора, които са успешни в своята сфера, и чието мнение би имало тежест, но такъв успял човек наистина няма да влезне в даден сайт и да напише - ей, този е гей, или тази е еди-каква си! Хората, които пишат такива неща, не са за завиждане и тяхното мнение не е важно, защото те просто изразяват злоба в чистия u вид.

- Твоята бивша съпруга - Саня Борисова ще участва във „Фермата“. Ще следиш ли изявите u там и ти самият би ли участвал в подобен формат?

- Ако имам време, ще гледам изявите u и се надявам да се представи добре. Радвам се, че участва там и бих се радвал нейното участие да има смисъл, така че, стискам палци да се редстави наистина добре. Не знам дали аз бих участвал в такова редаване - малко съм на кантар, предпочитам да се занимавам с илми и сериали, отколкото с риалити формати, но никога не ога да кажа никога.

- Изпитваш ли страх от това да се влюбиш отново и готов ли си вече за сериозна връзка?

- Не изпитвам страх почти от нищо, а това да се влюбя е последното нещо, от което ме е страх. Аз съм готов за сериозна връзка, но когато се случи, не искам да пресирам и тези неща до голяма степен зависят от двама души едновременно. Това не е като в кариерата - да се бориш за нещо и да го постигнеш, тук са двама души, които трябва да правят синергия и да правят нещо заедно, така че, като усетя, че това нещо се случва - няма от какво да се страхувам.

- Веднага ти приписаха връзка с актрисата Евелин Костова…

- Нормално, те ме спрягат с всяка актриса, с която снимам. Бях наясно с това, но ние си казахме, че ще изберем тази, която е най-подходяща за филма. Взехме Евелин и всичко беше супер, така че нека си възприема кой както иска - това е нормално.

- А как избра Диляна Попова за другата главна женска роля в „Завръщане“ и винаги ли си гледал на нея само като на колежка? Вярваш ли, че може да има истинско приятелство между мъж и жена?

- С Диляна се познаваме вече повече от 15 години, но винаги съм я възприемал като колежка и приятелка. Вярвам, че приятелството между мъж и жена е съвсем реално и възможно, защото не всеки мъж и жена могат да се привличат сексуално - тази химия не се среща толкова често, така че за мен е абсолютно възможно. Когато с Башар обсъждахме главните женски роли и стигнахме до името на Диляна - не можахме да се сетим за друга по-подходяща от нея. Преди това сме работили заедно и в „Килерът“, където тя също се справи прекрасно. Изглежда невероятно и играе много добре, а в „Завръщане“ прави много хубава роля и хората ще се очароват от нейното изпълнение.

- С Орлин Павлов също сте приятели от много години. Усещаш ли в него някаква промяна, откакто стана баща?

- Да, с Орлин сме приятели отдавна и това си личи - вече правим пореден филм заедно. Освен, че е актьор във филма, той прави и песен за него. Разбираме се прекрасно и за мен е удоволствие, че работим заедно, защото знам, че мога да му се доверя и знам, че той ще даде много на филма. Откакто стана баща, не се е променил особено и не изглежда затормозен от тази работа - има същото чувство за хумор и енергия. Ако се е променил е за добро, защото сега изглежда още по-весел и щастлив. Орлин отделя много време за бебето и жена си и супер им се радва.

- А кои са твоите най-силни качества и тези, които не харесваш?

- Според мен най-силните ми страни са постоянството и волята, която имам - най-малкото за да избутам тези четири частни филма, което почти никой друг у нас не го прави. Виждам, че успявам да не се отказвам и да гоня целите си, без нищо да може да ме спре и съм доволен от това. Тези черти, които не харесвам в себе си, се стремя да ги оправям. Опитвам се да избягвам конфликти, а понякога е нужно да се изправиш лице в лице с проблема, за да го разрешиш.

- Понякога ядосваш ли се на родните политици и какво би искал да се промени с по-бързи темпове в родината ни?

- О, не се ядосвам въобще - не се концентрирам в неща, които не мога да контролирам, но като чуя изказвания на Валери Симеонов и леко се изнервям. Не казвам, че човека е глупав, но просто има прекалено непоклатимо и установено мнение за нещата, докато Йорданка Фандъкова например ми изглежда с отворен ум и имам чувството, че на нея мога да u се доверя за много неща. Това, което ми се иска да се промени в политиците у нас, е да мислят повече за общото благо в дългосрочен план, а не само за момента и за техните тъпи взаимоотношения и интриги - между и вътре в партиите. Не искам да слушам политик, който плюе друга политическа партия и говори за това кой какво бил направил и т.н. Единственият смисъл е да говорят за това - те какво могат да направят и допринесат за хората, защото те работят за нас, а не ние за тях.

- Сред любимите ти книги са биографиите на Марлон Брандо и Стинг. С какво те вдъхновява техния житейски път и история?

- Фен съм и на двамата като творци и затова ми е било интересно как те са успели. Това, което ме е вдъхновило до голяма степен, е, че и двамата са направили нещо, което е различно от останалите - потърсили са някаква оригиналност в себе си и са я изразили чрез творчество. В края на 40-те и началото на 50-те години Марлон Брандо е въвел нов начин на актьорска игра в киното, която се ползва и до днес, а затова се иска голяма смелост и отворен ум. Повечето хора обичат да ходят по сигурния път, за да не изпъкват и така да не могат да бъдат отхвърлени. Стинг по същия начин е изразил себе си, чрез неговата музика, която не може да бъде категоризирана към някакъв конкретен стил - да, може да има пънк, рок, или други неща в нея, но въпреки това той е намерил някакъв собствен музикален стил, който е уникален. Интересно е, че Стинг е бил учител по литература и сигурно заради това самата му биография е много хубаво написана. Той е син на млекари и е живял в едно корабно градче, когато започва да пише музика и да свири в групи, докато в един момент написва „Роксан“, която става тотален хит.

- Усещал ли си невидима подкрепа в трудни моменти и какво е за теб вярата?

- Понякога съм усещал, че някои неща се получават по-лесно, сякаш им е предначертано да се случат, и други, които ги насилваш и пак не могат да станат. Има такава енергия и човек трябва да обръща внимание на това, да слуша интуицията си. Вярата е нещо изключително важно, за да може човек да поддържа ценностите и морала си и да има сила, но тя не трябва да се използва за бягане от отговорност и да не си казва: „Бог така е решил и няма какво да се направи.“

- Любимата ти мисъл?

- „Родил си се оригинал, не умирай копие.“ Приел съм като мое верую да се сравнявам единствено и само със себе си и да съм по-добра версия на самия себе си от вчера. Харесва ми и една поговорка - „Амор фати“, което значи да обичаш всичко, което ти се случва. Тоест, да имаш любов към съдбата и да се наслаждаваш на всички неща - независимо дали са хубави или лоши, защото единствената истина е, че те са се случили, а всичко друго е интерпретация на твоето съзнание. Качеството на живота ни зависи от качеството на мислите ни и човек може да обърне всяка ситуация в позитивна, стига да разбере, че винаги има избор да приеме нещо по добър или лош начин.

Нашият гост

Ники Илиев е роден през 1981 г. в София. Завършва Френската гимназия, а след това Кино и тв-режисура. Прави своя дебют пред камерата едва 15-годишен, с главна роля в тв филм „Мускетарят с маратонките”. Добива популярност като модел и тв-водещ. През 2012 г. той режисира първия си филм - „Чужденецът”, който се превръща в един от най-касовите филми в родните кина. Подобна е и съдбата на „Нокаут, или всичко, което тя написа” и „Живи легенди”, който спечели няколко международни награди.