Николай Нанков, министър на регионалното развитие, пред „Труд“: 200 млн. лв. трябват за ремонт на мостове у нас

Европа ще ни глоби, ако не обновим тунелите до 2 години

Сигурни ли са мостовете и тунелите у нас? До кога ще продължат ремонтите по магистралите към морето? Кога ще можем да пътуваме до изцяло завършена магистрала към Варна? Кой има интерес да строи пътища у нас? Какви приходи ще влязат в държавата от тол такси? Как ще можем да плащаме новите електронни винетки и по какъв начин ще ги купуваме? На всички тези въпроси, отговаря специално за в. „Труд“ министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.

- Министър Нанков, през последните седмици най-горещата тема във вашия ресор е здравината на мостовете у нас. Има ли от какво да се притесняваме?

- Не бива да всяваме паника сред населението. Мостовете в България, въпреки дефицита на финансов ресурс през последните над 30 години, се поддържат в нормално състояние. Имаме съоръжения, които от тяхното изграждане, вече повече от 30-40 години, не са ремонтирани основно. Обновявани са върху горното строене и асфалтовите настилки, но не и основните конструкции. Така че планово ремонтираме тези мостови съоръжения, като през последните две години сме акцентирали върху тази дейност. Преди 2 години ремонтирахме най-високият виадукт на автомагистрала „Хемус“ – „Бебреш“ и съоръжението на „Елешница“ от „Тракия“. През миналата година ремонтирахме основно 7 съоръжения, а през тази работим по 5. Това са трите мостови съоръжения на магистрала „Хемус“ – при село Потоп, до тунела „Витиня“ и виадукта „Коренишки дол“. Както и две на автомагистрала „Тракия“ – на 20-ти километър и на 37-ми километтър. През тази година стартираме три нови – на 51-ви километър при село Разлив и на 37 км на автомагистрала „Хемус“ и при „Елешница“ на магистрала „Тракия“. Но нямаме финансов ресурс за всички.

- Колко ще струват тези ремонти?

- Новите, които стартират, ще са общо около 17 млн. лв. За всичките 17 съоръжения, които се нуждаят от спешен ремонт ще ни трябват 136 млн. лв. Тези средства ще бъдат осигурени от националния бюджет, както и то приходите от винетки и бъдещите тол такси. Тези съоръжения трябва да бъдат модернизирани до 2019 г. Общо мостовете и виадуктите за ремонт на магистралите са 34 на брой, като в това число се включват вече обновените, както и тези, по които работим. Освен това още 211 моста и виадукта на пътища 2-ри и 3-ти клас се нуждаят от ремонт през следващите до три години. Както и 92 съоръжения на пътища 1-ви клас. По предварителни сметки тяхното обновяване ще струва около 82 милиона лева. За тях обаче нямаме проекти, така че сумата е индикативна. Добре е, че през последната година успяхме да подготвим проекти за всички мостови съоръжения по автомагистралите. По груби сметки са ни нужни 200 милиона лева. Говорим за пълни ремонти, а не за козметични дейности. Обновяването ще включва долното строене, носещата конструкция, колоните, пътните платна, всичко. Това са много тежки ремонти и не може да се работи денонощно по тях, за да не рискуваме и живота на строителите. Освен това трябва да обновим и магистралните тунели. Знаете, през миналата година приключиха ремонтите на тръбите на тунелите „Витиня“ и „Ечемишка“ в посока Варна. Сега ремонтираме и другата тръба на „Витиня“ в посока София. Ще започнем обновяването и на втората тръба на „Ечемишка“. Но всичко това го съобразяваме и с възможностите на бюджета на пътната агенция. Към момента имаме ресурс да покрием едва 50% от нужните средства за поставяне на пътни знаци, 20 на сто от тези, които ни трябват за поставяне и ремонта на мантинели и 15 на сто от това, което ни е нужно за пътни ремонти. Но тунелните тръби на автомагстралите са ни приоритет, защото сме застрашени и от глоба, ако не успеем да ги ремонтираме през следващите две години, тъй като те са част от трансенвропейските пътни мрежи. Стартираха дейностите и по тунела „Кривия“ на магистрала „Срума“, който е за малко над 3 млн. лв.

- Казвате, че средствата недостигат, а неведнъж сте заявявал, че се надявате това да се промени след въвеждане на тол системата. Колко повече пари ще се заделят за пътища тогава?

- Очакваме да заделяме поне 3 пъти повече средства за ремонт и поддържка на пътища. В момента се губят милиони не само защото цените на преминаващите през страната ни тежкотоварни автомобили са по-ниски отколоко в съседните държави, но и защото много чужденци „забравят“ да си купят винетка. И те съвсем не са малка част. На това ще се сложи край с тол системата. Някои превозвачи пък си взимат най-евтината, еднодневна винетка и бързат, за да могат да преминат през страната в рамките на 24 часа, преди тя да изтече. Затова се движат с превишена скорост, изморени са и се достига до пътни инциденти, а понякога катастрофите взимат и жертви. Това също ще се промени с въвеждането на тол системата, защото тежкотоварните автомобили вече няма да плащат за време, а за изминато разстояние. Вече сме в изключително напреднала фаза. Доставени са близо 500 устройства, от които ще се купуват електронни винетки и ще се предплаща пътуването. Те ще са поставени основно на бензиностанции и гранични пунктове. Започваме доставката и монтажа на камери, с които ще се следят онлайн, в 24-часов непрекъснат режим на работа, пътищата, обхванати от тол системата. Електронни винетки ще можем, както и досега, да си купуваме от пунктовете на областните пътни управления и от бензиностанциите. Предвиждаме и два нови подхода. Да се купуват както се резервира самолетен билет – по интернет черз плащане с карта и чрез мобилно приложение през телефон.

- Ще има ли възможност да плащаме винетката и чрез сметката на мобилния си телефон?

- Обсъждаме и подобна идея и водим разговори с мобилните оператори. Дали ще се въведе тази опция е въпрос на разговори. За тежкотоварните автомобили предвиждаме и предплащане на маршрута. Това ще е услуга, която ще е полезна най-вече за транзитнопреминаващите тежкотоварни автомобили. На българските превозвачи ще предоставим същата услуга, но те ще могат да плащат и с обща седмична или месечна фактура за всички да речеме 20 или 200 свои камиона, според калкулирания маршрут и тонаж. Ще има сериозен контрол чрез камерите и дежурните в специализирания център, но и чрез мобилни екипи. Ще купим автомобили за наша „тол полиция“. Ще увеличим и глобите за нарушителите.

- Ясно ли е вече каква ще е цената за преминаване?

- Все още се обсъждат различни варианта относно различните видове ставки по различните класове пътища. През септември ще ги представим за обществено обсъждане.

- Предвиждате и различни цени за отделните пътища, не само според класа им, но и според други критерии. Какви са те?

- Обсъждаме различни възможности. Има идея цената да се определя не само от класа път, но и от натовареността и възможността да се ползва алтернативно трасе. Това ще бъде обсъдено с превозвачи, идеите ще минат и през обществено обсъждане. По този начин ще има възможност около 3 пъти повече пътища да бъдат ремонтирани и реконструирани. Очакваме през следващите 6-7 години да обновим основно 8000 километра пътища 2-ри и 3-ти клас, които са в лошо състояние. Като в този период ще поддържаме и останалите шосета, а разбира се, ще строим и нови отсечки, основно от автомагистралния пръстен. Появиха се информации, че ще е нужно купуване на бордови устройство и за леките коли за новите електронни винетки. Те не са верни. Електронната винетка е за време и няма нужда от бордово устройство. Новите винетки ще се отчитат както в момента пътния данък - по номера на автомобила. Колите ще се следят от камерите и от мобилните екипи, а няма да бъдат спирани за проверка.

- Кога ще тръгне търга за отсечката на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле?

- До седмица се надяваме да стартира. В момента се обжалват тази за тунела Железница. За трасето, засягащо предполагаемия римски град Скаптопара чакаме експертите да дадат мнението си. Ние направихме посетителски център за едно древно селище до село Мурсалево край автомагистрала „Струма“. Инвестираха се 7 милиона лева от бюджета, изграждането на автомагистралата се забави с 1,5 години, а към момента няма нито един турист, който го е посетил. Знаете, преди дни започнахме нова 16,5 километрова отсечка на магистарала „Хемус“ между пътен възел „Белокопитово“ и пътен възел „Буховци“. Договорът е за 2 години, но е възможно да се съкратят сроковете и до края на 2019 г. участъкът да е завършен. Догодина по това време вече ще може да се кара по новата 9,3 километра отсечка между Ябланица и пътен възел „Боаза“. Те се строят на инженеринг. Към момента и строителството, и проектирането са изпълнени на около 30-35%. Отсечката ще бъде пусната догодина, 6-7 месеца предсрочно, но не за сметка на качеството. Така до края на следващата година можем да имаме общо 25 нови километра от автомагистрала „Хемус“. Освен това през септември ще пуснем търга и за 52-та километра, разделени на три етапа от пътен възел „Боаза“ до разклона за Плевен и Ловеч. Индикативната стойност на проекта е около 500 млн. лв. За тези отсечки имаме проекти, паралелно с тръжната процедура ще вървят и отчужденията на терените. До края на годината ще стартираме и с тръжните процедури за 83-те километра за отсечката от разклона Плевен-Ловеч до Велико Търново. Така общо 135 км от автомагистрала „Хемус“ ще се строят догодина, а 25 ще бъдат завършени. С други думи изграждаме около 160 километра от автомагистралата, колкото имаме и досега завършени. Цялата магистрала трябва да е готова до 2024 г. Трябва да приключим и изграждането на магистралната отсечка София – Калотина. Тя е лицето на България, защото 50% от транзитния трафик преминава именно от там. До 2 години и тази отсечка трябва да е готова. Поставили сме си за цел и работим и по довършването на пътя към Видин. От замисления по време на социализма магистрален пръстен, като че ли остава само автомагистрала „Черно море“.

- Кога ще бъде построена тя?

- Към момента ремонтираме 8 километра от тази магистрала, включително и мостовото съоръжение „Звездица“, което е част от нея. Изграждането на над 90-те нови километра от магистралата според проектното проучване ще струват близо 1,4 млрд. лв. Засега нямаме осигурено подобно финансиране. Но автомагистралата, заедно с тунела под Шипка и магистралата Русе-Варна е в портфолиото на проекти, които сме предложили на частни инвеститори и на китайските компании, с които подписахме споразумения. Партньори можем да намерим и за новите три моста над Дунав – вторият при Русе, този между Силистра и Кълъраш и Никопол-Турну Мъгуреле.

Нашият гост

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков заема поста от 4 май 2017 година. Работата и задачите пред него обаче не са му непознати, тъй като преди това от 2014 година е заместник-министър в същото ведомство. Заема пост във втория ешалон на строителното министерство и в периода 2011-2013 година. Нанков е магистър по регионално развитие и управление, както и сертифициран експерт по привличане на чуждестранни инвестиции. До 2009 години работи като експерт по разработване и управление на европейски проекти. След това две години е областен управител на Ловеч. В периода 2013-2014 г е депутат в 42-то и 43-то Народно събрание от 11 МИР-Ловеч.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта