Никол Пашинян - Революционерът

На 22 април новоизбраният премиер на Армения – Серж Саркисян, управлявал с желязна ръка страната в продължение на 10 години като президент, бе принуден да покани лидера на опозицията Никол Пашинян, за да договорят как да успокоят народа, след 11-дневни протести. Пашинян в типично негов стил заяви, че е дошъл единствено, за да разговаря за оставката на Саркисян. Меко е да се каже, че премиерът е бил бесен.

Две седмици по-късно премиерът на Армения вече се казва Никол Пашинян, избран включително с гласовете на управляващите. Събитията бяха наречени “бархетна революция”. Така руснаците превеждат “нежна революция” или “кадифена революция”. Москва има защо да се притеснява от събитията в кавказката държава. Очаква се геополитически завой или поне опит за такъв. Пропагандната машина в Русия мобилизира огромно количество популярни журналисти, певци, политици, бизнесмени с арменски произход, за да осъдят “насилствения начин” за промяна на властта.

“Ако някой политически лидер като Никол Пашинян се окаже не толкова умен и се опита да разруши Армения и да я превърне в 51-и или 151-и щат, нищо хубаво няма да се случи”, заяви Маргарита Симонян, главна редакторка на острието на руската пропаганда в чужбина Russia Today и на информационната агенция “Россия сегодня”.

Арменските мигранти и семейства в Русия формират близо 16% от БВП на Армения с парите, които изпращат. Руснаците притежават монопол върху пътища, енергетика, отбрана, търговията, туризма. Общо взето кавказката държава далеч не е чужбина.

“Отношенията между Русия и Армения са отношения между говорещ и слушащ”, това казва пък новият премиер Никол Пашинян.

В руските медии като златна нишка се прокарва идеята, че Армения се превръща в предател, че арменският и руският народи са братски и не бива да се случва това, което се случи в Украйна – сериозен намек. Наричат го “охлократ”, а не демократ. Армения - малка страна с чудовищни проблеми. Няма по-кратко обяснение, защо в края на април на малкия кавказки народ му преля чашата, вдигна бунтове из цялата страна и в крайна сметка доведе до мирен преврат. Основният герой на опозицията Пашинян постигна своето, но през годните плати немалка цена.

Пашинян започва кариерата си като журналист. Той така и не завършва образованието си в Ереванския държавен университет. Приемат го през 1991-а, но след това е изключен заради политическа дейност. Опонентите му твърдят, че просто не е присъствал на лекции.

Работи като кореспондент на различни издания, предимно опозиционни, но се захваща здраво и с политическа кариера. На президентските избори през 1998-а е координатор на един от кандидатите на опозицията Ашот Блеян. А след неуспеха създава свой вестник “Орагир”. Трябва да е бил като истински комар за управляващите, защото веднага му завеждат дело за клевета, осъждат го на $25 хил. глоба и една година лишаване от свобода. Малко след това неговата лада “Нива” е взривена. Пашинян обвинява милиардера Гагик Царукян. Доди Гого, както е известен, е най-крупния олигарх в Армения, световен шампион по борба, председател на Олимпийския комитет и днес, собственик на конгломерата “Мулти груп”, основен спонсор на олимпийците. Вестникът на Пашинян го разследва през 1998-а. и го обвинява, че при строежа на една от къщите си е унищожил останките от археологически реликвен комплекс. Най-близкият партньор на Доди Гого е Роберт Кочарян, който през 1998-а година става втория президент на Армения, а той назначава през 2007-а Серж Саркисян за премиер. След това го посочва за президентския пост като негов приемник. През цялото време основен опозиционен противник на този бизнес-политически триъгълник е новият премиер на Армения.

След като присъдата на Пашинян влиза в сила през 1998-а, вестникът му е закрит. Той поема друго издание. През следващите години опозиционерът набира сила и въпреки че не влиза в парламента, става опасен за властта. През 2007-а попада в списъка на движение “Импийчмънт”, чиято цел са оставките на президента Кочарян и премиера Саркисян. Резултатите са провал, Пашинян обвинява управляващите в груби манипулации.

Така се стига до 2008-а. Пашинян е шеф на предизборния щаб на Левон Тер-Петросян на президентските избори. Без никаква изненада Петросян губи, а Кочарян предава за 10 години президентския пост на Серж Саркисян. Стига се до жестоки сблъсъци по улиците на Ереван, отнели живота на дузина. Властта обвинява за събитията Пашинян, който се предава на властите. Осъден е на 7 години затвор през 2010-а, но година по-късно е помилван. През годините става депутат от различни партии, а през 2016 година се присъединява към Съюз “Елк” (”Изход”, арм.).

В пространството се въртеше информация, предимно в руски сайтове, че ЦРУ готви нежна революция в Армения след края на мандата на президента Саркисян. Това се случи, при това без народът да бъде убеждаван много, много. По идея на управляващите по време на референдум правата на държавния глава бяха сведени до минимум, за да може реалната власт да бъде в ръцете на премиера. Саркисян беше се заклел, че няма да става премиер при никакви обстоятелства. Е, излъга и не му се размина. Сега за Армения предстои трудното и то е в ръцете на Пашинян.

 

Съпругата му управлява вестник

Пашинян има стабилно семейство, толкова стабилно, че има три дъщери и един син. Неговата съпруга Анна Агопян е журналистка, както и самият Никол. Тя работи във вестника, който той поема след като властите унищожават “Орагир”. След като е главен редактор на “Айкакан жаманак” от 1998 до 2008, Анна става главен редактор на изданието, каквато е и до днес.

 

За него

Никол беше прав

Никол Пашинян беше прав, а аз не бях. Създалата се ситуация има няколко решения, но аз няма да взема нито едно от тях. Оставям поста премиер на страната. Уличното движение се обяви против мен и аз изпълнявам вашето исканe. Желая мир, хармония и логика на нашата страна.

Серж Саркисян, експремиер на Армения

 

Превърна се в герой

Никол Пашинян накара обикновените арменци да повярват, че имат значение и право да определят сами бъдещето на своята страна. Започвайки от 90-те г. на XX век, хората не вярваха, че такава промяна е възможна в тази държава. Сега виждат, че е възможна и са изненадани. А Никол се превърна в герой.

Ерванд Бозоян, арменски политолог

 

Не се вписва в демократичните норми

Мнозина в Армения не смятат, че премиер на страната трябва да бъде избран на площада или под натиска на площада. Това не се вписва в демократичните норми и изискванията на законодателството. Още повече, че заплаши, че ако не бъде избран за премиер именно той, в Армения въобще няма да бъде избран министър-председател.

Айк Халатян, журналист

 

Обедини народа

Никол направи своята стъпка и народът се обедини около него и се вижда, че всичко се получава. Републиканците вече изсмукаха всичката кръв на народа – олигархия, чиновниците навсякъде вземат подкупи. Народът вече да диша не може - данъчен безпредел, терор, корупция, бедност.

Оганес Аракелян, жител на Гюмри, пред Би Би Си

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети