Българският премиер директно разкритикува липсата на европейска дипломация при войните в Арабския свят

В Женева специалният пратеникът на ООН за Сирия Стафан де Мистура започна осмия кръг от сирийските мирни преговори. Това е един видим процес на преди това невидимо договаряне и разпределение на зони на влияние, роли и действия на основните играчи в Близкия Изток. Единият отбор се обедини около проведената среща в Сочи под егидата на руския президент Владимир Путин между него и президентите на Иран и на Турция. Няколко дни преди това, отново в Сочи беше извикан и президентът на Сирия Башар Асад. Резултатите и договорките впоследствие бяха обсъдени в преки и телефонни разговори между Владимир Путин, Бенямин Натеняху, саудитския крал ал Салман, Ердоган , Рохани и разбира се всичко се съсредоточаваше в разговори с Доналд Тръмп.

Както вече отчетливо се забелязва в тази важна подялба на новите позиции в ключовия Близък Изток, ЕС не присъстваше. В преговорите, макар и по телефона, не беше търсен нито един европейски политик, сякаш Европа не зависи от този най-близък и алтернативен източник на енергийни запаси, това за ЕС не е естествения и най-голям пазар за европейските стоки и не е също така най-големия генератор на бежанци в Европа?!

На съвместния брифинг с председателя на ЕК в Брюксел българският премиер директно разкритикува липсата на европейска дипломация при войните в Арабския свят. В случая е абсолютно прав и го заявява съвсем навреме. Нещо повече, каза, че ще настоява от ЕС да ревизира наличните въоръжения и дислокацията на въоръжените сили в Европа, за да е ясно за какво ще се харчат допълнителни пари за отбрана. Също напълно резонно, защото независимо от желанието на повечето хора всичко да си остане както преди и по старому, светът се задвижи към скоростна промяна на сфери на влияние, а оттам и на преориентация на политиката. Показателен е фактът, че съдбата на предишната френска колония Сирия, в която влиянието на Париж никога не беше пренебрегвано, в момента се решава без мнението на Франция. Преди време воювалите един срещу друг за Сирия перси и турци в момента са си разположили войските на нейната територия и даже мирно си хортуват в Астана и Сочи под егидата на разгромявалата ги пак на тези ширини Русия.

При преразпределянето на сфери на влияние, както сега му казват на предишния термин - овладяване на територии, важи и ще продължава да важи един единствен принцип от древността - получаваш толкова, колкото си отвоювал на бойното поле. В момента ЕС получи само билет на трибуните, поради същия този принцип. Защото не е в състояние да проектира военна сила дори в ключови за него съпределни региони. И това е съюзът на държавите създателки на военното изкуство и традиция, тези които са завоювали всичко и навсякъде, изобретилите реактивните самолети, подводниците, ракетното оръжие, ядрените технологии. Знаменитите крилати ракети „Томахоук“ и руските „Калибър“ са модерни варианти на крилатата ракета на Луфтвафе от 1943 г. Фау-1 Vergeltungswaffe, разработка на фирмите Siemens и Walter.

Споменаването на миналото е важно, за да се види как отбранителните способности не са даденост и ако не се изграждат и поддържат целенасочено, бързо се губят. Колкото и да не ни се иска да вярваме, възможностите за прилагането на въоръжена сила все повече излизат на преден план в съвременния свят. В тази връзка миналата година наглед миролюбивата Япония измени конституцията си и разреши използването на силите си за самоотбрана извън територията на страната. Милиардни сделки за ново въоръжение подписват Саудитска Арабия, Южна Корея. Русия ускорено се превъоръжава, а съседната ни Турция скоростно се сдобива с нови военни бази, две в Ирак, в Катар, Могадишу- Сомалия, води преговори за такива в Уганда и Етиопия, под програми за военно партньорство от години използва летища в Азербайджан, а вече разположи войски и в Идлиб. В контекста на ситуацията е напълно наложително ускоряването на изпълнението на етапите от Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС за осигуряване на дефинираните от Договора за ЕС способности, за цивилни и военни операции. Това ще позволи провеждането на такива извън границите на Съюза за предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност в съответствие на Хартата на ООН. „ЕС изпълнява тези задачи с помощта на собствени способности, предоставяни от страните-членки.“ (член 42, ал. 1).

Забавянето на интеграцията на ЕС в сферата на отбраната от някои страни, на практика и умишлено под умелото оправдание да не се „подкопава“ НАТО, доведе да положението Европа да зависи от благоволението на други играчи, някой от тях дори локални, а други под санкции, като Русия и Иран.

Икономика и политическо влияние

Някои страни, както и Турция, с която ЕС се намира в много сложни отношения и зависимости, държат вече позиции на терен и определят политиката в ключови за континента ни региони от гледна точка на енергийната ни алтернатива, но и на непосредствената ни сигурност и бежанските потоци. ЕС е в позицията да се надява на техните решения и отстъпки, защото за да бъдат защитени неговите интереси, от друга страна тези държави ще поставят въпросите за отпадане на санкции или за признаване за легитимни на някои техни политики във вътрешен план. Накрая се получи точно както каза първият върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, баронеса Катрин Аштън: “Трябва да съумеем да превърнем икономическата власт в политическо влияние. Ако това не се случи, друг ще взема решения вместо нас”.