Нестор Ел Маестро не е обикновен футболен треньор. Само на 35 години е, но вече е минал през Англия, Испания, Германия и Австрия. В първия и единствен засега сезон като старши-треньор стана шампион на Словакия с малкия „Спартак” (Търнава).

В търсенето на първа титла след 11 години ЦСКА се обърна към Ел Маестро – човек, бил в „Уест Хем”, „Валенсия”, „Шалке”, „Хамбургер” и „Хановер”. Сърбинът с британски паспорт подписа договор и веднага след това се съгласи даде ексклузивно интервю за „Труд”.

- Защо избрахте ЦСКА?

- Аз съм малък треньор. Хората все това питат. Мислят си, че съм имал 35 предложения и съм избрал най-доброто. Това е въпрос на алтернативи. Имах и други оферти, които също бяха интересни. Тази беше най-добрата. Имаше няколко причини и най-вече защото ЦСКА е голям клуб. Ще работя в отбор, около който има голям публичен интерес, много история, милиони фенове. По-трудно е, но е и по-интересно. Обичам да ми е интересно в живота.

- С колко хора разговаряхте преди избора?

- Говорих само с членове на семейството и основно със съпругата ми. Също и с брат ми. Разговорите най-вече бяха за лични неща, като факта, че ще живея в България. Спортните въпроси съм коментирал само с брат ми. Гледахме какво е първенството, какъв е отборът. Когато живееш далече, не е лесно да направиш точна оценка. Както казах – имах името и историята. Това е най-големият клуб в една традиционна във футбола държава като България. Не мислих дълго.

- Как намирахте информация за ЦСКА?

- Интернет. Не знам много, но надявам се да имам време да уча. Гледах някои мачове. Все още нямам никаква идея за политиката на клуба. Всички хора, с които говорих, са много приятни и професионални. Затова съм оптимист, че всичко ще е добре.

- Какво мислите за отбора?

- Има голямо качество. Когато денят свърши, класирането на първенството говори. ЦСКА е вторият най-добър тим в България.

- Колко нови играчи ще ви трябват?

- На първо място трябва да се заменят футболистите, които напуснаха ЦСКА. Мисля, че са трима или четирима. Затова мисля, че четирима или петима нови е оптимален брой. Разбира се, че целта е да се повиши качеството.

- На кои позиции ЦСКА се нуждае от нови?

- Вижте отбора – в момента имаме само един централен нападател. Контузен е. ЦСКА търси един или дори двама нападатели.

- Феновете искат титлата. Мислите ли, че мисията е възможна?

- Не знам. Мисля, че това е ваша работа. Винаги има генерално мнение, генерална дискусия в обществото и медиите. Вие, момчета, решавате какво е възможно и какво е реалистично. В края на сезона в зависимост от картината, която вие създадете, отборът е успешен или не.

- Кажете ни вашето реалистично мнение.

- Много спокоен човек съм. Нямам търпение да започна. Ще работим, ще тренираме, ще играем. Ако дойдете за още едно интервю през август или септември, вероятно ще мога да ви кажа по-точно какво е реалистично. Сега не знам. Ясно ми е каква е ситуацията. Има отбор, който е шампион седем години поред. Това не е случайност. Очевидно там правят нещата по-добре от останалите. Ако говорим за мечти и амбиции, при мен няма лимити за тях. Много бих искал нещата да се случат, както им се иска на феновете.

- Първите ви официални мачове ще бъдат в Лига Европа. Каква е реалистичната цел в този турнир?

- В началото на сезона всеки може да е оптимист и да мечтае. Никой не може да предсказва бъдещето. Единственото, което можем да правим, е да гледаме в миналото. Ако не си шампион, е изключително трудно да влезеш в груповата фаза на Лига Европа. Ако си шампион, имаш шампионската група и двойният шанс. Заради нашия коефициент трябва да играем четири предварителни кръга. Вижте втория и възможните съперници. „Лайпциг” например. Ако ни се падне такъв, е утопия да успеем. Невъзможно е да спечелим четири рунда срещу подобни отбори. Но бъдете сигурни - ние ще се подготвим и ще играем здраво.

- Поставиха ли ви приоритет между титлата и Лига Европа?

- Няма как да започнем сезона и да кажем, че не искаме да спечелим това или онова. Целта ни е да бием, колкото е възможно повече мачове. Със сигурност финансово Лига Европа ще е по-важна за клуба. За първенството е ясно – ЦСКА е най-големият клуб на страната и трябва да се бори за титлата.

- „Лудогорец”, който взе известния бразилски треньор Пауло Аутори. В „Левски” работи вече една година италианеца Делио Роси. Как се чувствате като част от голямото трио?

- Много удобно. Имам голям респект към тези треньори. Те имат много повече години в професията зад гърба си. В случая с наставника на „Лудогорец” – той има повече отбори, отколкото аз мачове като старши треньор. Опитът е различен. Бил съм начело на отбор само в 32 шампионатни двубоя и не мога да се сравнявам с тези хора. Но ще играем един срещу друг няколко пъти. Някой път ще спечелим, някой път ще загубим. Двамата със сигурност са по-големи имена и треньори от мен.

- Какво е най-трудното решение, което взехте в тези 32 мача досега?

- Не мога да си спомня всичко. Сезонът в „Спартак” (Търнава) беше толкова емоционален и драматичен. Всеки мач ме състаряваше с пет години. Толкова трудно ми беше.

- Как се запалихте толкова по футбола?

- Както всеки друг. Роден съм в Сърбия, а съм израснал в Лондон. В тези държави футболът е много важна част от всекидневието. При мен и моите приятели не беше различно. Всички бяхме луди по футбола. Иначе казано – нищо специално. Бях нормално дете в Англия. Всяко момче обича футбола и аз не бях изключение.

- В родния Белград има два отбора, където страстите са изключително горещи. Вие на кой симпатизирате?

- Баща ми е фен на „Цървена звезда”. Така че когато бях малък, също симпатизирах на „звездашите”. Напуснах Сърбия едва на осем години. Чувствам обаче още връзка със страната. През миналия сезон например се радвах, че и „Звезда”, и „Партизан” се представят добре в Европа. Но ако трябва да кажа един, то това е „Цървена звезда”.

- Защо напуснахте Сърбия?

- Защото беше труден момент за държавата. Може би си мислите, че в живота ми всичко е много интересно, но всъщност не е така. В началото на 90-те години милиони сърби напуснаха страната в посока Западна Европа, Канада, Австралия.

- Как изучихте футбола в Англия?

- Ходих в нормално училище. Не е възможно да учиш футбол в университет или училище. Това е страст, която носиш в себе си. В един момент може да се случи да живееш благодарение на футбола. Превръща ти се в професия. Най-много футбол се учи, когато го работиш. С всеки ден, с всяка година се развиваш. Може би някой ден ще достигна до онова ниво на футбола, което вие харесвате.

- Как започнахте първата си работа в „Уест Хем”?

- Това не беше истинска работа. „Уест Хем” беше първият ми контакт с професионален клуб. Говорим, разбира се, за академията. Бях много амбициран и ентусиазиран, но и много наивен.

- Кои бяха звездите на отбора, когато работихте в клуба?

- Не мога да си спомня. Аз говоря за осемгодишни деца. Не мисля, че някое от тях стана звезда.

-

Интернет казва, че след това сте отишли в „Ювентус”.

- Това не е вярно. Казах и на пресконференцията при представянето ми – интернет е много голям и скъп, но сигурно не повече от 50 процента от инфото там е вярно. Не съм работил в „Ювентус”. Отидох в „Аустрия” (Виена) след „Уест Хем”.

- В България заговориха, че сте нова версия на Андре-Вияш Боаш. Подобно на вас той не е бил футболист, но стана голям треньор.

- Тези сравнения въобще не са уместни. Вияш-Боаш е на съвсем различно ниво в сравнение с мен още от началото. Аз съм бил помощник-треньор в добри отбори в Германия. Но той е бил асистент в най-добрите в света. Когато той е бил на моите години днес, вече бе спечелил Лига Европа, шампион на Португалия. Много далече от мен.

- Защо вие никога не играхте футбол?

- Исках да бъда Меси, но не ми дадоха. Просто не бях добър. 99 процента от децата не са достатъчно добри.

- Мирко Сломка е човекът, повлиял върху кариерата ви. Как ви намери и как беше времето с него?

- Той ми даде шанс, когато бях много млад. Не е имало нищо тайно. По това време работих в академията на „Валенсия”. Някои специалисти са преценили, че имам качества. Предложили са ме на „Шалке”, а може би и на други. Мирко Сломка търсеше помощник и съм сигурен, че е интервюирал много хора. Аз бях един от тях. Избра ме и винаги ще съм му благодарен.

- Бил сте час от английския, испанския, германския и австрийския футбол. Кой най-много ви допада?

- Не съм искал да обикалям толкова. Но това е част от футболната професия. Когато сменяш клубовете, често сменяш и страните. Бях най-дълго в Бундеслигата и този футбол най-много ми повлия. Бил съм асистент вероятно на 300 мача в продължение на близо 10 години.

- Какъв стил харесвате и държите от своите отбори?

- Наистина не обичам тази дискусия. Футболът е най-свободно течащата и динамична игра. Хората говорят за атака, за защита, за владеене на топката – повече или по-малко. Трябва да вършиш всичко правилно, за да спечелиш. Често хората дават крайни оценки, без да разбират играта. Всеки знае, че „Манчестър Сити” играе офанзивно. И че „Атлетико”, „Ювентус” и „Челси” играят дефанзивно. „Наполи” пък е офанзивен. А ако ви попитам как играе „Ливърпул” – защитно или нападателно, не можете да ми кажете. Бих казал – вдъхновено! Харесвам динамичната, вдъхновена и емоционална игра. Дали ще е дефанзивна или офанзивна, зависи от мача и от съперника.

- В големите клубове сега има доста млади треньори като Гуардиола, Конте, Симеоне. Кого харесвате?

- Всички. Те са над моето ниво.

- Кой ви впечатлява?

- Като дете бях футболен фен. Не можеш да работиш във футбола и да си фен. Почнеш ли работа, ставаш професионалист. Разбира се, че гледам много мачове. Нямам предпочитания. Гледам, защото ми е работа. Малко загубих романтизма. Всички тези треньори са вдъхновение. Едва ли някога ще стигна тяхното ниво. Но дано до десет години да имам възможността да играя срещу тях.

- Любимият ви отбор?

- Когато бях дете, харесвах „Реал”. Може би е по глупава причина, но любимият ми играч беше Предраг Миятович. Въпреки че бе от „Партизан”. Той беше най-добрият сръбски футболист и бе в „Реал”.

- В първия ви сезон като треньор спечелихте титлата на Словакия със „Спартак”. Кое беше най-тежко?

- Толкова много неща трябва да се случат едновременно, за да може един отбор да стане шампион. А когато си в тим, който е аутсайдер, наистина всичко трябва да пасне - атмосферата в съблекалнята, прецизността на терена, организацията на клуба. Треньорът може да е най-слабият в света. Имах късмет с динамиката на резултатите. Всички наши мачове бяха много завързани. Имахме и малко късмет, от който се нуждаехме. Всеки свърши страхотна работа. Когато напуснах Търнава, казах на хората: „Не знам дали някога пак ще съм шампион. Може да бъда и много пъти. Но емоционално не вярвам, че като чувство друг момент може да се сравни с този.” Беше наистина нещо впечатляващо.

- Нараниха ли ви обвиненията, че титлата не е била спечелена честно?

- Не. Това е знак колко впечатляващ бе нашият успех. Големите клубове имат три или четири пъти повече пари. Трудно им е да обяснят как се случи това. Ако бяха джентълмени и спортсмени, щяха ни поздравят. И да опитат да подобрят себе си. Съзнавам, че сърцата им още кървят вече месец след края. Цяла Братислава продължава да плаче, защото не може да разбере как се случи. Търсят извинения, които са глупави и нелепи.

- Идвайки в ЦСКА, изпускате шанса да играете със „Спартак” в Шампионската лига. Защо?

- Така е от лична гледна точка. Когато работиш с отбор и всеки ден си заедно с футболистите, чувстваш емоция и с дадения град, и с играчите. От персонален поглед щеше да е хубаво да остана и да се пробвам да постигна нещо повече. Но такава ми е работата. Имам деца. Когато взимаш решения за кариерата си, трябва да го правиш повече с глава, отколкото със сърце.

- Няма как да не ви попитам – защо правим интервю с Нестор Ел Маестро, а не с Нестор Йевтич?

- Не мога наистина да си спомня защо избрах това име. Бях на 17 или на 18. Явно тогава ми е звучало много яко и различно. Това е както тийнейджърът решава да си направи татуировка и е сигурен, че идеята е фантастична. Когато си млад, понякога не осъзнаваш, че такова нещо ще остане за цял живот. Бях на 17. Беше типична тийнейджърска грешка. И доста необикновена.

- Приемате го за грешка?

- Ако можех днешната си глава да я преместя на онова момче от преди почти 20 години, не мисля, че щях да постъпя така.

- От Интернет разбрахме също, че по време на мачове сте много емоционален. Може ли да видим едно подобие на Юрген Клоп в България?

- Не мисля, че съм толкова емоционален. Със сигурност повече съм нервен от останалите. Моята мечта е отборът ми да е толкова добре организиран и толкова добре трениран, че да е като машина. Бих искал да седна на пейката и да гледам как играе. Като Карло Анчелоти, Алекс Фъргюсън, или Юп Хайнкес. Но аз не съм достатъчно добър, нервен съм. Сигурен съм, че с времето ще ставам по-спокоен. Сега е трудно да седна и да гледам.

- Какво знаехте за българския футбол, преди от ЦСКА да ви се обадят?

- Много малко. С цялото ми уважение никой в Швеция или Гърция не гледа българско първенство за удоволствие в свободното си време. Също така никой в България не гледа словашкото или австрийското. Гледаме само големите лиги. Знам ЦСКА. Знам, че това е клуб с голяма история. На същото ниво като „Цървена звезда”. Много европейски легенди са започнали кариерата си тук. Но от модерното време не знам много.

- Ако успеете с най-важната си цел и станете шампион с ЦСКА, ще напуснете ли, както направихте в „Спартак”?

- Не, защото подписах договор за три години. Мисля, че ЦСКА е клуб, където мога да израствам с успехи. Не знам дали ще успея да ги постигна. Но направя ли ги, има много потенциал тук – в града, инфраструктурата, със собствениците, с новата организация на клуба. Всичко това ме привлече тук. Оптимист съм и сигурен, че ЦСКА ще има отново успехи. Представям си, че мога да остана тук и повече от три години.