Най-известната поговорка за дрехите - че по тях посрещат, а по ума изпращат, важи с пълна сила и за обувките. Дори и при обущар да ги занесеш за ремонт, пак трябва да ги лъснеш. От уважение към тях, към себе си и към майстора. Само по това можеш да разчетеш човекът мърляч ли е, или е подреден. Това обяснява Бедри Недим от Шумен, който има зад гърба си 40 лета житейски опит, а почти половината е изкарал над обущарския тезгях.

Ателието му е на пъпа на Шумен и винаги е препълнено от обувки и... хора. Някои идват и само за едното "Здравей", защото между наковалнята и шевната машина майсторът все ще намери минутки я да избистрите времето, я международното положение, както се казва.

Невероятно - 20 години минаха от Виденовата зима, а народът не забогатя. За обущарите има нонстоп работа, личи и в неговата работилница. А Бедри си обяснява причините: "Занижава се качеството на всичко дори в световен мащаб, а в България, понеже сме по-неплатежоспособни, е още по-ниско. За да се поберат във възможностите на средния клиент, производителите правят продаваеми обувки с евтини материали, което води до дефекти." А хубавата обувка е от естествени материали - от кожата до конеца.

Най-лошото е, че у нас често няма никаква гаранция дори ако си прежалиш портфейла и платиш за ботуши от телешки бокс. Шуменският майстор веднага дава пример как са му носили за ремонт плувнали в бели петна обувки уж от солта в снега. Според него това са останали соли от обработката на кожата и при намокряне избиват, защото не е спазена технологията. Хастарът също е от голямо значение - ползва се цепена кожа за по-евтино или свинска подплата, а на Запад на почит е ярешкото шевро - меко, издържливо, но излиза по-скъпо.

Когато обувката е некачествена, и по цял ден да се возиш на кола, пак няма спасение. У нас наистина всеки пълнолетен вече кара автомобил, но работата на обущарите не секва и от тази екстра, обяснява Бедри.

Другата върволица от клиенти идва от пазаруването онлайн, което е много рисково. "Не виждаш какви са материалите, не можеш да ги пипнеш, а поръчваш на сляпо. Даваш 50 лв., а обувките не струват и 20 лв., и започват проблемите", обяснява майсторът и показва край себе си чисто нови чифтове още в кутии, но за ремонт.

Защото знае хала на нашенеца, Бедри не връща клиенти и с обувки за 5 лв., купени от китайските магазини или пък търкани по 15 г. Нищо че ремонтът ще отнеме много време. Понякога се чуди на себе си, но ги приема като предизвикателство. "И клиентите ме нахъсват. Питат: От това нещо става ли? Ще се справиш ли, или да ги хвърлям? И за да докажа на човека, ги правя. Губя и време, и пари, но удължавам живота на чифта", обяснява майсторът. Нещо като джипи за обувки е. Реанимира ги - тук кръпне, там залепи, слага капаче на тока и обувките поемат отново. Може да забрави човека, който ги е донесъл първия път, но види ли "пациента", познава си собствения труд.

Някои хора не правят нескончаеми ремонти от беднотия, а защото си имат любими обувки и модата им не отминава. Например черните дамски пантофки с отделен ток, заострено връхче и нормално деколте са абсолютна класика, обяснява Бедри.

От опит казва, че не упреква нито една жена, която държи на количеството обувки. За някои са много важни цветовете, за други моделите. "Някои жени имат поне по 50 чифта вкъщи. За мен това не е лошо. Мъжете да не се сърдят и да не мислят, че само тяхната съпруга си пада по обувките. Жените имат тази слабост", казва от опит майсторът.

Клиентки, които държат на външния си вид, са му носили и обувки за 500 лв. Не питал за цената, без да иска, попаднал на касовата бележка в торбата на новозакупени боти. Били само за корекция и чак като приключил, мернал сумата. Шегува се: "Добре че не знаех, щяха да ми треперят ръцете, като работя."

Най-често се налага да разпъва дамски модели. В момента е "наказал" три по машините. "Жената, като си хареса обувки в магазина, може да й стискат, но ги взема. А само заради красотата не бива да купуваш. Ако не ти е удобна при първото мерене, няма как отпосле да стане", обяснява Бедри, но изпълнява поръчките и разпъва. Понякога това се налага и защото клиентките вече са си деформирали краката от високите токчета и са се сдобили с изпъкнали кокалчета завинаги. Наслушал се е на невероятни методи на отпускане - някои квасят обувки с ракия и крачат упорито с тях, но по-голямата глупост е да ги сложиш във фризера, пълни с вода. Обущарят няма тайна - омекотява ги с вода от чешмата и ги поставя на машина за разпускане поне за 24 часа.

Докато разказва, не спира да действа. Над 30 чифта го чакат за ремонт. "Затлачен съм с работа. Не се радвам, че ще взема пари, колкото на това, че хората са ми се доверили и ми прощават, ако не успея навреме", признава Бедри. От чуждите обувки няма време за своите маратонки. Носи българска марка, но и на двата крака вече се виждат цепки.

Обущарят признава, че много си обича занаята, но с него трудно се изхранва семейство. Затова всяка есен затваря работилницата в центъра на Шумен и по десетина дни отива на гроздобер във Франция. С част от заработката си купува материали - лепила, ходила, капаци. Мислел си е понякога да хване пътя завинаги и да отвори работилница в чужбина. Там заплащането е по-добро, а обущарите съвместяват по два занаята. Виждал е в Англия ателие за обувки и за ключове едновременно. Родното място обаче не му се напуска. Заради клиентите си всяка сутрин пътува 20 км от село Тимарево до Шумен и после пак обратно.

Никога не е предполагал, че може да се привърже толкова много към работата. В обущарството попаднал по неволя, защото, като се уволнил от казармата, не могъл да си намери работа по специалността - машини в хранително-вкусовата промишленост. Голяма търговска верига за обувки обаче търсела майстор за рекламациите и така избрали него, въпреки че не бил държал игла през живота си. След половин година обучение в габровски завод и 3 месеца чиракуване при бай Митко обущаря и Бедри придобил самочувствие.

Сега мечтата му е един ден ателието да е негово, а не под наем, и да е по-подредено и лъскаво. Дотогава може и отношението, и положението на българина да се е променило към по-добро. Съветът на майстора е: "Купувайте само качествени обувки, ако си цените здравето. Аз, докато виждам живот в тях, ще ви ги ремонтирам."