Нужните войска, тайни служби и полиция са ни забранени

Политиците изпитват пълно недоверие в правосъдните органи и силовите системи, примесено с основателен страх от разкриване на нечистите им дела

На теория задача от първостепенно значение за властимащите в страната беше да се създадат наново силови структури, въпреки яростното противодействие на чужди и наши фактори

„Гражданинът иска справедливост. Този дефицит на справедливост е навсякъде”, каза наскоро главният прокурор Сотир Цацаров. Едва ли някой в страната ще оспори тази констатация. Напротив, отвсякъде народът вопие: „Няма държава!“. Точно затова не може да има поне относителна справедливост и ефективно правораздаване. Външният императив е не просто да има по-малко държава, а просто да я няма България, да остане само като название на територия на картата на Европа.

Държавите исторически се създават от народите, които делегират част от правата си, за да получат срещу това сигурност от външни врагове и вътрешни нарушители на реда и спокойствието. За тези цели се изграждат армия, тайни служби и полицейски структури. Осигурени с необходимите според поставените задачи сили и средства. Контролирани от съдебна власт в рамките на съответни закони.

Със сигурността и правораздаването се започва, другите опорни съставляващи държавата – икономика, финанси, култура - са след тях, без да са по-малко важни. Отслабнат ли войската и правораздавателните структури, отслабва държавата, по-бързо или по-бавно залинява паричната единица, разлага се културата. Което много добре се наблюдава в България.

След септември 1944 г. страната ни е победена в световната война, отначало е подчинена на Комисия от страните-победителки, скоро само на едната от тях - СССР. Победителите ни продиктуват редица крайно неприятни и болезнени изисквания – прогонване и сатанизиране на управленските и духовни елити, репарации, участие във войната срещу доскоро съюзна Германия, народен съд.

Няма избор, изпълняваме ги, в редица случаи очаквано отмъстително, често и настървено с болшевишка категоричност по примера на Старшия брат. Ставаме политически тежко подчинена държава с „народно-демократично“ устройство и член Първи за винаги правата БКП, макар да сме обявена като съюзна в съветския военно-политически блок.

Подчинена политически, но държава. Съюзник с ограничен суверенитет, както я разглеждат в Москва.Затова разностранно укрепва инструментариума на сигурността й. Българската армия се изгражда с оглед реално противодействие на потенциалните си противници. Снабдена е с материално-технически средства и въоръжения адекватни на техните, създаден е доста приличен военно-промишлен комплекс.

Същият подход има хегемонът спрямо службите, осигуряващи вътрешния ред и сигурност, особено спрямо тайните. С намерението да ги използва и за своите интереси. Взима, но и дава. По тази причина правораздавателните структури са били адекватни на нуждите на държавата от сигурност и здрав вътрешен ред.

След 1989 г. България попада в качествено различна зависимост и подчиненост. НАТО не е алианс на равноправни държави, а основен инструмент на САЩ за държане под контрол и използване на страните в Европа за осъществяване на американската цел за установяване на световна хегемония. Никой не напада натовските страни, нито дори ги заплашва, най-малкото защото няма дори близък до техния нападателен потенциал. Врагове се измислят, за да се даде поне някаква обосновка за съществуването на пакта и разходите за него.

Безсмислено е в това да се търсят добри и лоши, виновни и праведници, такава е геополитическата логика. Актуалните велики сили водят не просто изгодната за себе си политика, а до голяма степен задължителната, често и единствено възможната. В зависимост от коя страна на неизбежния конфликт са невеликите, принудени са да провеждат политиката си винаги в условията на ограничен суверенитет с оглед да не загубят и него.

ЕС в лицето на пределно либералните си десни, леви и центристки партии и лидери все по-трудно прикрива иначе твърдо зададената си цел – да бъдат ликвидирани всички повече или по-малко независими държави в него. Къде гъвкаво, къде с императиви, те я прокарват. Елитите в Лондон с някакво закъснение, но си дръпнаха страната от ръба на пропастта. Да отбележим, че имат традиционно силно правораздаване, мощен флот, армия с ядрено оръжие, отлични тайни служби.

В относително симпатичните на Запада Полша, Чехия, Словакия и Унгария заварените след 1989 г. правосъдни органи, силови структури, тайни служби и войска бяха шумно разтърсени с пропагандна цел. Разгониха главно партийните елементи в тях, промениха ги организационно, но не ги разгромиха кадрово и морално. Синхронизираха интересите си във Вишеградска четворка и успяват да запазват относителната си независимост от Брюксел и дори от Вашингтон.

Т. нар. демократи от седесарите до гербаджиите направиха каквото можаха за унизяването на правосъдието, попиляването на българската армия, унищожаването на тайните служби и скапването на МВР. Тяхната отговорност обаче е значително по-малка от тази на БСП. В началото т. нар. мирен преход носеше всички по-важни белези на съветската перестройка, закономерно довела през 1991 г. до краха на СССР. Показателно е, че на главни позиции в БСП бяха съветските граждани Луканов и Станишев.

Древен знак за капитулация е строшаването на меча от страна на победения. Военните ордени обикновено са изобразявани с мечове, гербът на МВР беше с щит и меч. В края на 1989-а и през 1990-а перестройчиците строшиха меча и захвърлиха щита. Припомняме, че тогава за шеф на МВР беше поставен началникът на Генщаба ген. Семерджиев, а сред най-натрапваните образи сред соцреформаторите беше министърът на отбраната Добри Джуров.

По същество военен преврат, парализирал възможната съпротива сред пределно силната компартия и силовите структури. Първо разформироваха органите на Държавна сигурност, после разгониха ръководните състави в другите силови структури на МВР, не подминаха и армията. Добри бяха мечовете, вършеше пълноценна работа и щитът, но те са само инструменти, станали ненужни в ръцете на продажници, чужда агентура и предатели.

В перестроечна Москва много повече от Вашингтон тогава имаха интерес от този погром, за да не заработи този инструментариум извън тамошен контрол. Те предадоха съюзниците си, прахосаха огромни части от руските силови структури и отбранителни активи, разгромиха собствените си служби, скапаха и собствената си армия. За да не ги спрат в унищожителния им унес.

Тук червените новодемократи плътно следваха техния пример. СДС в основни линии беше тяхно творение, продължи по същия път. Как ли не бяха плюти и обиждани в началото на 90-те българските военни и служителите в МВР и спецслужбите! Настъпи времето на „митодитата“ и „антончовците“, кариери направиха разни мушмороци за сметка на достойни хора, служили на България. Десетки хиляди бяха изхвърлени и принудени да станат пазачи, мнозина забегнаха на гурбет, оставените да докарат до пенсия професионално вегетираха. Май в никоя страна не е постъпвано така, освен след Октомврийската революция в Русия и след 1991 г. в СССР.

Така и в България беше пречупена системата от принципи и ценности, около които за десетилетия се е формирала мотивационната база за служба в сложните, трудни и тънки системи за сигурност. Във всички времена тази база е била свързана с изповядваната от управленския слой на съответната държава идеология.Тук беше пречупена от жреците, от първите в колоната, от формулиралите Клетвата. След това разпадът е само въпрос на време.

Сегашните първенци нямат идеология, не формулират Клетва, Ония ценности са противодържавни. Най-важното за тайните служби е че са тайни, а тук със слабоумно озлобление се нахвърлиха на т. нар. досиета, за да лишат България от доброжелатели за години напред. Нанесените поражения са непоправими и имат много трайни последствия за държавата, писахме го в „168 часа“ още през 1995 г.

На теория задача от първостепенно значение за властимащите в страната беше да се създадат наново силови структури, въпреки яростното противодействие на чужди и наши фактори.Няма други ефективни средства срещу организираната престъпност и корупцията, особено срещу нахлуването на опасни за нацията подривни структури и пришълци, срещу шпионската дейност на чужди централи.

Не би. Политиците изпитват пълно недоверие в правосъдните органи и силовите системи, примесено с основателен страх от разкриване на нечистите им дела. В политолигархията са виновниците за погрома, тези няма да позволят да бъдат възстановени наново.Чистките не спират, финансирането е мизерно, грамотни кадри драматично липсват, недокомплектът е огромен, не може да се очаква никаква ефективност. Либерална демокрация.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи