Обединени фронтове в Близкия Изток

Два триумвирата за съдбата на региона и отвъд

Първата официална визита в чужбина като новоизбран държавен глава на Русия на Владимир Путин го отведе тази седмица в Анкара. Където след помпозни церемонии и клетви за разбирателство между него и президента на Турция Реджеп Тайп Ердоган, към тях се присъедини и иранският им колега Хасан Роухани. За среща на върха, която фактически предопредели съдбата на Сирия. Поне от гледната точка на новосформирания единен фронт срещу западните интереси там. А и несъмнено в по-широк аспект в Близкия Изток. При всички положения, играта рязко загрубя. Представете си руско-турско-ирански триумвират за контрол над региона, срещу негласния, но практически очевиден такъв между израелския премиер Бенямин Нетаняху, саудитския престолонаследник Мохамад бин Салман (МБС) и президента на САЩ Доналд Тръмп за гарант и посредник между първите двама. Сега в Сирия, много скоро и в съседни страни.

Кратък обзор на обстановката с едри щрихи: Турската армия продължава активно четвърти месец офанзивата си зад северната сирийска граница за прочистване на кюрдските съпротивителни отряди. Които все още са официални съюзници на САЩ в операциите срещу т. нар. „Ислямска държава“ и каквото още остава от групировката на територията на Сирия. И под техен контрол се намира приблизително една четвърт от страната. С консолидираната подкрепа на Москва и Техеран зад гърба си, за последната година президентът на Сирия Башар Асад обърна войната в своя полза и почти е отвоювал другите три-четвърти земя от останките на въоръжената опозиция срещу режима му, която започна съпротивата с Арабската пролет от 2011 г. Поне тези бунтовници, които нямат западни „военни съветници“ в редиците си. Турция няма интерес да се изтегля от анклавите, които създава по границата си със Сирия от сирийска страна, докато не озапти напълно кюрдите. А вероятно и след това. Творческите планове на Анкара за овладяване на мощностите от водите на река Ефрат, не са тайна и са в активно прилагане. Още откакто се клатеше режима на Башар Асад и нямаше изгледи последният да запази властта си. Сега, като длъжник и на Анкара, Дамаск може само да кима и да се съгласява с предложенията. Пък да му мислят онези сирийци, които ще останат без вода. Операцията срещу кюрдите обаче все повече приближава турците към неминуем сблъсък с американски военнослужещи (съюзници в НАТО) в Североизточна Сирия. Което пък няма да е първият директен контакт между покровителите на враждуващите страни в Сирия за последните месеци.

Американците избиха по невнимание един зъб на руснаците през февруари, когато в отбраната на петролна рафинерия под контрола на сирийски бунтовници „военни съветници“ от Вашингтон убиха над 200 „вежливи хора“ от московския наемнически ансамбъл „Вагнер“. Руските власти се опитаха всячески да потушат историята, но в крайна сметка всичко си излезе наяве. И има „такова“ за бърсане и от двете страни.

Същевременно израелската армия продължава да налита през южната сирийска граница, за да атакува позиции на сражаващите за режима в Дамаск партизани на ливанската шиитска групировка „Хизбулла“. Хранениците на Иран в прокси-войната на аятоласите с Израел на този фронт. Доналд Тръмп несъменно е изправил косите на мнозина в Тел Авив с обявявеното в сряда намерение в най-кратки срокове да изтегли близо двете хиляди американски военнослужещи от Сирия, но това е малко вероятно да се случи скоро. Не и със съветник по националната сигурност заклетият враг на Иран (и по дефиниция заклет приятел на Израел) Джон Болтън, който официално поема поста след седмица. Назначаването на досегашния директор на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ Майк Помпейо, открит противник на иранската ядрената сделка, за държавен секретар, също ще натежи решение за изтегляне от Сирия, посочват някои наблюдатели.

Къде са саудитците, ще попитате? Как къде? Където са парите. Чистката сред родата и над 300 други лица, замесени в разпределението на петролните блага на Саудитска Арабия, която проведе преди няколко месеца престолонаследникът МБС, успоредно на окопаването му във властта, имаше още един не чак толкова скрит подтекст. Бяха ударени и финансови потоци към терористични групировки от „Ал Кайда“, „Ислямска държава“ и талибаните до някои палестински движения. Ход, който да демонстрира доверието и добрата воля на МБС към Вашингтон и Тел Авив, да играят заедно голямата игра срещу Иран. Включително и в Палестина, където досега интересите на Техеран и Рияд практически съвпадаха, поне що се отнася до наливането на средства за различните групировки - важното е някой да води войната с Израел. Стратегия, от която МБС сега открито се оттегля – не само Саудитска Арабия позволи от месец насам да се използва въздушното й пространство за търговски полети до Израел, във вторник саудитският престолонаследник изуми собствените си поданици, а и откровено целия Арабски свят, с интервю, че израелска държава „има право да съществува“. Прочетете отново „има“. Да, наравно с палестинска такава и в мир. Едва ли някой можеше да направи по-голям подарък за самочувствието на държавата Израел. Особено по повод отбелязването тази седмица на 70-та годишната от създаването й, съгласете се. Шейховете са щедри когато правят подаръци на приятели. Пък било то и само с намигване.

С всичко изброено дотук на ум, да кажем че в Близкия Изток, че и отвъд, предстои нещо голямо, ще е подценяване на фактите.

Ще опре и до природния газ

Защо до газа ли? Западът задълбочава конфликта си с Русия, в момент, в който Москва прави съюз с Анкара и Техеран. Освен за интересите им в Сирия и Близкия Изток, алиансът има и друг залог. Руските и иранските залежи на природен газ са съответно на първо и второ място в света. Русия и Иран са вторият и третият най-голям производител на суровината след САЩ. А страната на трето място по запаси и на четвърто по производство е Катар, която е подложена от месеци на блокада и изолация от страна на Арабските държави, накратко заради Иран. Сега представихте ли си колко бързо може да опре до газа?

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари