Много фирми дават на служителите си подаръчни ваучери като допълнително стимулиране към заплатите. Затова в рубриката на „Труд” „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какво е облагането с данъци и осигуровки в тези случаи.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество „Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Дружество иска да раздаде на служителите си ваучери за храна на стойност 60 лв. и подаръчни ваучери на стойност 100 лв. Поставени са следните въпроси:

1. За подаръчните ваучери начисляват ли се осигуровки?

2. Как трябва да се третират подаръчните ваучери и по кой закон трябва да бъдат обложени по ЗКПО или ЗДДФЛ?

3. Подаръчните ваучери разходи в натура ли са или социални разходи?

По отношение на осигуровките:

Ако подаръчните ваучери не са за сметка на социалните разходи, те са част от осигурителния доход на лицата, тъй като се считат за доход от трудова дейност и върху тях се дължат осигуровки съгласно чл.6, ал.2 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите (СБКО) следва да бъдат предоставени по реда на чл.293 и чл.294 от Кодекса на труда (КТ).

В ал.1 на чл.293 от КТ е посочено, че начинът на използуването на средствата за СБКО се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Средствата за СБКО могат да се изразходват в направленията по чл.294 от КТ. Социалните придобивки, които работодателите предоставят на работниците и служителите могат да се получават пряко от лицата в пари или в натура, или косвено - за издръжка на столове, търговски обекти, бази за отдих и др.

В хипотезата, в която подаръчните ваучери са за сметка на социалните разходи следва да имате предвид чл.6, ал.12 от КСО, съгласно който върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл.4, ал.1 в пари или в натура, се внасят осигуровки, определени по реда на чл.6, ал. 3, 5, 6 и 7 от кодекса.

В разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) изчерпателно са изброени случаите, в които не се дължат осигуровки: върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за доброволно пенсионно или здравно осигуряване, доброволно осигуряване за безработица, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.

Ако подаръчните ваучери не са еднократни помощи във връзка със случайно настъпили събития, те не попадат в хипотезата на чл.2, ал.2 от НЕВДПОВ, и след като са за сметка на социалните разходи, за тях се дължат осигуровки по реда на чл.6, ал.12 от КСО.

В нормативната уредба липсва разпоредба, съгласно която върху получените от работниците ваучери за подаръци да не се дължат осигуровки, когато се изплащат от работодателя във връзка с трудовата им дейност (арг. от чл.6, ал. 2 и 3 от КСО). А в случай, че ваучерите са за сметка на социалните разходи, са приложими разпоредбите на чл.6, ал.12 от КСО и чл.2 от НЕВДПОВ.

Осигуровки не се внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл.209, ал.1 от ЗКПО.

За лицата по чл.4, ал.1 от КСО се дължат здравни вноски върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, съгласно чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване. На основание чл.157, ал.6 от КСО, осигуровките за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигуровки за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл.9, ал. 6 и 7 от кодекса.

По прилагането на ЗКПО и ЗДДФЛ:

Съгласно §1, т.83 от допълнителните разпоредби на ЗКПО „разходи в натура” за целите на чл.204, ал.1, т.4 е частта, съответстваща на личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в чл.204, ал.1, т.1-2 и са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване. Не са разходи в натура за целите на чл.204, ал.1, т.4 разходите, извършени в полза на физически лица, които представляват придобит доход по смисъла на чл.11, ал.3 от ЗДДФЛ. Не са разходи в натура и разходите, свързани с използването на собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, когато за ползването им се дължи възнаграждение.

Според §1, т.34 от ДР на ЗКПО социални разходи в натура са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда на чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и работниците са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

При сравнение на двете определения е видно, че са налице счетоводни разходи, които са различни по своето съдържание. Разходите в натура са свързани с ползване на активи и персонал на предприятието от наетите в него лица. Социалните придобивки в натура се предоставят на персонала по реда на чл.293 и в обхвата на чл.294 от КТ. Подаръчните ваучери, доколкото не са свързани с използване на активи и персонал на дружеството, не могат да се определят като разходи в натура. Те следва да се анализират, дали отговарят на определението за социални придобивки в натура. За да са такива, разходите за придобиване на подаръчните ваучери следва да са документално обосновани и да покриват всички изисквания на определението на т.34, §1 от ДР на ЗКПО. Едно от основните изисквания на дефиницията е те да са общодостъпни за всички наети лица, т.е. да не се дават на част от персонала като допълнително стимулиране за положения труд. Изискването за предоставяне в натура на подаръчни ваучери ще бъде изпълнено, ако няма никакви парични взаимоотношения между работодателя и наетите лица, т.е. да е в натура. Като социални разходи в натура стойността на подаръчните ваучери подлежи на облагане с 10% данък върху разходите.

Според чл.24, ал.2, т.9 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО. Ако подаръчните ваучери не могат да бъдат определени като социални разходи, те следва да се приемат за доходи от възнаграждение на лицата, които ги получават. Според чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения се включва не само трудовото възнаграждение, а и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в чл.24, ал.2 от същия закон. Непаричните доходи се остойностяват в лева към датата на придобиването им по пазарна цена.