Облагане на заеми между свързани лица

Много фирми предоставят заеми на свързани лица или пък взимат такива кредити. Затова в рубриката на „Труд” „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какво е данъчното третиране на лихвите по междуфирмени заеми.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Дружество предоставя и получава краткосрочни парични заеми към и от други български фирми, които са свързани лица по смисъла на ЗКПО. Поставени са следните въпроси:

1. Как се третират по ЗКПО лихвите по междуфирмени заеми?

2. Как се третират по ЗДДС лихвите по такива заеми?

По първия въпрос:

Данъчното третиране на взаимоотношенията между свързани лица е регламентирано в чл.15 от ЗКПО, където е въведен принципът на т.нар. „независими пазарни отношения”. Когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

Съгласно чл.16, ал.1 от ЗКПО когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на сделки по пазарни цени. Нормата на чл.16, ал.2, т.3 от ЗКПО определя, че получаването или предоставянето на кредити с лихва, отличаваща се от пазарната, включително в случаите на безлихвени заеми или друга безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността, се смята за отклонение от данъчно облагане.

Дефиниция за „пазарна лихва” са съдържа в §l, т.32 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО, където е посочено, че това е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя като се отчитат количествени и качествени характеристики на сделката, форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитния риск, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.

В §1, т.10 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) са изброени допустимите методи за определяне на пазарни цени, а редът и начинът на прилагане се определят с Наредба №Н-9 от 14 август 2006 г. на министъра на финансите. Цялата методология на ценообразуване се крепи на сравнение между условията на контролирана сделка (между свързани лица) и условията на съпоставима неконтролирана сделка (между независими лица).

В чл.6 от Наредба №Н-9/2006 г. са посочени фактори, въз основа на които да бъде извършван подбора на две сделки, за да бъдат счетени за съпоставими. Ако данни от такива неконтролирани сделки не могат да бъдат използвани, пазарните цени би следвало да се определят на базата на най-близката по структура и същност сделка или съвкупност от сделки (най-близкия познат финансов инструмент), за когото са достъпни пазарни данни.

При положение, че съконтрагентите по сделката констатират, че договорените между тях условия оказват влияние върху размера на данъчната основа при съпоставимост с аналогична сделка между несвързани лица, то те следва да определят данъчната основа и начислят данък така, че все едно сделката се е осъществила между несвързани лица при пазарни условия. Така ще бъде изпълнен чл.15 от ЗКПО и ще липсва основание да бъде наложена санкция.

По втория въпрос:

Предоставянето на заем между търговци срещу лихва представлява възмездна доставка на услуга. Съгласно чл.46, ал.1, т.1 от ЗДДС доставката на тази услуга е освободена от ДДС, като освобождаването от облагане с данък не зависи от идентичността или правния характер на лицето или организацията, предоставящи услугата.

Относно документирането на лихвите, ЗДДС дава право на избор. Съгласно чл.113, ал.3, т.2 от ЗДДС за доставките на финансови услуги издаването на фактура не е задължително, но по желание на доставчика или на получателя фактура може да бъде издадена. Когато за предоставен заем не се издава фактура, доставката на финансовата услуга следва да се отрази в месечен отчет за продажбите по чл.119 от закона, който се отразява в дневника за продажбите и справката декларация за съответния данъчен период. При получаването на лихви по касов път, на общо основание съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС заемодателят следва да издаде фискална касова бележка.

Размерът на данъчната основа за доставките на финансови услуги за предоставяне на паричен заем се определя по общия ред на чл.26 от ЗДДС. Когато доставката е между свързани лица следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.27, ал.3, т.1 от ЗДДС. Съгласно буква „б” от тази норма данъчната основа е пазарната цена когато данъчната основа определена по реда на чл.26 от закона е по-ниска от пазарната цена, доставката е освободена и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит.

По правило паричният заем е доставка с непрекъснато изпълнение, данъчното събитие за която се определя по реда на чл.25, ал. 4 и 5 от ЗДДС. Приложението на тези разпоредби означава, че при паричните заеми възникването на данъчното събитие за доставките на финансовата услуга зависи от периодичността, с която е договорено плащане на лихва.

В тази връзка е и разпоредбата на чл.26, ал.8 от закона, в съответствие с която данъчната основа на доставките, възникващи в хипотезата на чл.25, ал.5 от закона се определя на порпорционална времева (месечна) база.

Съгласно чл.70, ал.1, т.1 от ЗДДС в качеството си на освободена доставка лихвата по заем не дава право на данъчен кредит за покупките, които са свързани с нея.

В качеството си на елемент от общия оборот от дейността на данъчно задължените лица лихвата участва при формиране на коефициента на лицата по чл.73, ал. 3, 4 и 6 от ЗДДС за определяне размера на частичния данъчен кредит.

Същевременно в чл.64, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) са посочени случаи на доставки, които не се включват в оборотите по чл.73, ал. 3 и 4 от закона. Съгласно чл.64, ал.1, т.3 от ППЗДДС, при изчисляване на коефициента по чл.73, ал.2 от закона в оборота по чл.73, ал.3 не се включват финансовите сделки, които са с инцидентен характер.

Нормата на чл.174, ал.2, букви „а” и „б” от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС изисква от оборотите за изчисляване на коефициента за частичен данъчен кредит да бъдат изключени продажбите на употребявани дълготрайни активи, както и операциите с недвижимо имущество и финансовите сделки с инцидентен характер. Целта е визираните елементи да бъдат изключени от коефициента на съотношение, за да не могат да изменят неговото действително значение, тъй като подобни елементи не отразяват професионалната дейност на данъчно задълженото лице, доколкото става въпрос за доставки с извънреден характер и те не съответстват на обичайната дейност. Те биха изкривили резултата от изчислението и коефициентът ще спре да отразява съответната част от стоки и услуги със смесена употреба за извършването както на облагаеми, така и на освободени доставки.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Данъчен консулт