Обречената кауза на Борис Джонсън

Въпреки патоса на премиера, „сделката на Борис“ бе отстреляна още преди да излезе на полето.

Премиерът играе „ва банк“ и ако мине

Джонсън се бе заклел да се търкаля мъртъв в канавката, отколкото да моли Брюксел

Голямата победа на британския министър-председател Борис Джонсън в четвъртък тази седмица, който успя в последния момент да изклещи от Брюксел предоговаряне на съществуващото от ноември миналата година споразумение за условията за излизането на Великобритания от ЕС, се превърна в унизително поражение в камарата на общините в Уестминстър. Пред камерите на телевизиите „Супер Съботата“ в сградата на парламента в Лондон започна с очакваната драматична помпозност и изпълнено с патос изказване на премиера, докато отвън стотици хиляди британци спонтанно се стичаха от всички краища на Албиона, за да поискат отново втори референдум върху цялата дандания. Речта, с която Джонсън представи пред депутатите постиженията си в предоговореното споразумение, започна с философско въведение, което припомни, че за цялото си членство в ЕС Великобритания винаги се е противопоставяла на задълбочената интеграция. От Шенгенското пространство и единната валута, до конституцията и идеите за европейски федерализъм. И въобще от неговата камбанария с Брекзит всичко си идва на мястото. За ползите за икономиката и нацията от общите достижения на ЕС за тази 46 години, нито дума разбира се. След което задълба в подробностите от договора с ЕС и враждебните действия бяха открити.

Изложението на Джонсън бе последвано от задължителното изявление на лидера на опозиционните лейбъристи Джереми Корбин и другите водачи на политически фракции в камарата, които един след друг, барабар с отколешните му съюзници, Демократите-юнионисти (ДЮП) от Северна Ирландия, посякоха на парчета „сделката на Борис“ и дадоха ясен знак, че не възнамеряват да я подкрепят при гласуване. За традиционната левица и либерал-демократите основният проблем в изложеното пред тях споразумение беше липсата на финансова оценка на икономическия ефект от излизане от ЕС при тези условия, както и отсъствието на социални и други гаранции за работещите, дребния и среден бизнес. И това само на базата на тази част, която бяха прочели. Джонсън беше сервирал на колегите си в парламента новите 535 страници текст на сделката с Брюксел часове преди началото на превърналото се в не-чак-толкова-историческо заседание на камарата на общините и в по-голямата си част депутатите залагаха на сдъвканата от ораторите версия, за да се ориентират в текста. Както разкриха британски медии в последствие.

Но не и ДЮП, разбира се, които още от „победния“ четвъртък, бяха запознати с параметрите в споразумението, засягащи постоянния „трън в петата“ - статута на Северна Ирландия. И заместник-председателят на партията Найджъл Додс отново публично в британския парламент я нарече „предателство“ към юнионистите. В новия вариант на споразумението, вместо проблемната „ирландска предпазна клауза“ е договорено с излизането на Обединеното кралство от ЕС Северна Ирландия освен част от общ митнически съюз с Великобритания, да запази и членството си в Единния пазар. Последното, за да е съобразено с условията от Мирното споразумение от Белфаст от 1998 г., които премахват границата на острова и гарантират свободно движение между „кралството“ и република Ейре. И ако за Великобритания преходният период до влизане в сила на бъдещите търговски отношения с ЕС е предвиден да може да бъде продължен най-късно до края на 2022 г., законодателното събрание на Северна Ирландия ще може на всеки четири години да решава с обикновено мнозинство дали иска или не, да запази този преференциален статут. За протестантите от Белфаст и Ълстър обаче това се тълкува като поставяне на граница в Ирландско море между тях и Великобритания, което е, разбира се, немислимо за юнионистката им кауза. Отделно от предимството, което смята, че ще получат кръвните им врагове, републиканците от „Шин Фейн“ в тяхната борба за обединена Ирландия. Последните обаче бойкотират Уестминстър и не изпращат избраните си депутати в Лондон, за разлика от ДЮП. Които със своите 11 гласа в камарата осигуряваха последни две+ години упрявлаващото мнозинство на Тереза Мей. И щяха и това на Борис Джонсън, преди последният да изгони през септември 21 от своите депутати от фракцията заради бунт в редиците. С ДЮП срещу него и само верните нему консерватори зад гърба си, аритметиката на Джонсън за събере минимум 320 гласа подкрепа за споразумението вече издишаше.

За капак един от бунтовниците от консерваторите Оливър Летуин бе внесъл същия ден за гласуване поправка в закона за споразумението за Брекзит, която блокираше гласуването му от камарата преди да бъде прието цялото необходимо законодателство за прилагането му. И естествено бе гласувана и одобрена с 322 гласа „за“ срещу 306 „против“ и 16 „въздържали се“. С което „сделката на Борис“ бе отстреляна още преди да е излязла на полето, а премиерът след шестчасов вербален маратон, в който отбиваше удари от всички страни, излезе да се изкъпе в народната любов пред парламента, където до края на деня шествието беше събрало близо милион души. Които приветстваха като победа случилото се в сградата. Където пък кашата продължаваше да къкри. Опозицията и бунтовниците сред консерваторите на Джонсън успяха през септември да прокарат и друго изменение, с което го задължиха, ако до 19 октомври няма одобрено споразумение с ЕС, да поиска задължително отсрочка на крайната дата 31-ви, за да се избегне излизане на Великобритания „без сделка“.

Борис Джонсън се беше заклел публично, че по-скоро ще се търкаля мъртъв в канавката, отколкото да моли за още време от Брюксел. И много успешно, за да се съобрази със закона, но и да покаже, че арогантният егоцентризъм винаги е доминирал в стереотипа за британския политик, Джонсън изпрати писмо до председателя на Европейския съвет Доналд Туск, за да поиска така наречената отсрочка от три месеца. След което му изпрати второ, с молба към ЕС, да не я дава. Даже звъннал на неколцина европейски лидери да им обясни, че първото писмо било един вид само „проформа“, защото парламентът го задължавал по закон и затова не го бил подписал с личния си параф. Както се оказа и наистина. Тази палавник Борис, нали!

В крайна сметка гласуването на текста на споразумението бе насрочено за днес, понеделник, но може да бъде отложено и за утре, ако Джонсън още не се чувства сигурен в подкрепата, която ще получи; Доналд Туск обяви, че ще започне консултации с европейските лидери за отлагане на датата за излизане на Великобритания отвъд 31 октомври, а главният преговарящ Мишел Барние каза, че от негова гледна точка подготовката за Брекзит си върви по план за Хелоуин. Междувременно в неделя лейбъристите обявиха, че ще подкрепят законопроект за организиране на втори референдум за Брекзит, и зелките съвсем втасаха. Пред Джонсън все още стои и възможен ход да опита да потърси предсрочни избори, успоредно на отсрочка на Брекзит, ако споразумението му с ЕС не получи одобрението на камарата. Последното също не е задължително - от 322-мата подкрепили поправката, спънала гласуването в събота, 11 бяха от бунтовниците от консерваторите, повече от които обаче се обявиха в подкрепа на самата сделка на Борис Джонсън. А сред 16-те въздържали се има предимно лейбъристи, което предполага пропукване в редиците зад Джереми Корбин и е също теоретично възможно да му дадат необходимата подкрепа, за да бъде одобрена сделката и Брекзит да започне от 31 октомври. Всичко в сферата на вероятностите.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи