Етнографски музей на открито „Етър” в Габрово инициира обучение на гайтанджии. След успешното приключване на подготовката на бъдещи майстори в бакърджийство, хлопкарство и мутафчийство, екипът на културната институция продължава политиката си да съхранява българските занаятчийски традиции с разкриване тънкостите при изработката на гайтани.

Безплатно обучение на желаещите да усвоят този уникален занаят, представен автентично единствено в „Етър”-а, ще се проведе през месеците от май до август. През този период участниците в инициативата ще усвоят практически умения за изработка и боядисване на гайтан.

След оценка на обучените от комисия, най-добре представилият се ще стане част от екипа на музей„Етър”.

Гайтанът е плетен вълнен шнур, който служи за украса на българските народни носии. Производството му възниква сравнително късно в края на ХVІІ век. Първоначално плетенето на гайтан е бавен и труден процес, извършван изцяло на ръка. Началото на механичното плетене се отнася към първите десетилетия на XIX век, когато се появява чаркът – първата българска машина.

„Развитието на гайтанджийството в Габрово започва през 30-те години на XIX век. Чарковете за плетене на гайтан се подреждат в специализирана сграда, наречена гайтанджийска одая. Те са с 8, 10, 12 калема, толкова са и нишките, от които гайтана се сплита”, разказват етнографи.

Те допълват, че цялата му по-нататъшна обработка – пърлене, боядисване, подготовка за търговия, се извършва извън одаите, наричани бояджийни. Занаятът поставя основите на развитието на вълненотекстилната промишленост в Габрово.