Обучението в сферата на природни науки и математика трябва да се засили

Автор: Проф. Митко Георгиев, ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ)

09:00

28.03.2018

Инженерните университети все повече се очертават като центрове както на фундаментални, така и на приложни науки

Същевременно редица ректори на висши училища в страната изразиха желание да участват в дискусията със свои статии. „Труд” ще ги публикува всяка сряда.

Днес продължаваме с материал на проф. Митко Георгиев, ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ).

В 65-годишната си история Химикотехнологичният и металургичен университет (ХТМУ) се утвърди като водеща образователна и научна институция в областта на химичните технологии, материалознанието, металургията, биотехнологиите, автоматиката и други направления.

Основните ни приоритети са подготовка на високо квалифицирани специалисти за индустрията, научно-изследователска дейност, развитие и квалификация на академичния състав с балансирана социална политика. Тази отговорна мисия на университета се провежда в условия на масовизация на висшето образование в национален и глобален мащаб, конкуренция между университетите, драматични демографски проблеми, динамика в пазара на труда, интернационализация на висшето образование.

През последните години инженерно-химическото и металургично образование среща редица предизвикателства и противоположни тенденции. Бяхме свидетели на негативното представяне на химическата и металургичната индустрия като главни замърсители на околната среда и все още това остава в съзнанието на много хора. У нас реалността е противоположна. Днес данните за екологичните норми във водещи фирми от отраслите в България са под нивата на международните стандарти. Инвестициите в екологични решения са стотици милиони левове и са световен пример (например цветна металургия). Като цяло отраслите в химическата и металургична индустрия бележат трайно нарастване на производството. За металургията то е 11% от това за страната, а приносът на сектора във външнотърговския оборот е над 6 млрд. лв. с положително салдо от 3 млрд. лв. Mеталите и техните изделия са експортна продукция и представляват около 12 % от стоковия износ на България, като над 60 % е за ЕС. Въвеждат се нови мощности в преработката на пластмаси, нефтопреработването и други отрасли на химическата промишленост, а машините и технологичните линии стават все по-производителни и „умни”. Но динамиката в отраслите доведе до остър недостиг на инженери с „нови умения“ за нуждите на тези важни за страната производства.

Университетът като институция съхранява традиция и опит, но е и творец на знания - в ежедневната му активна дейност от противопоставяне на консерватизма и прогреса, на догмата и новите виждания се раждат и проблемите – положителни или отрицателни. И ако приемем, че в основата на развитието на образователния процес е еволюцията на знанието и мисленето, то тази еволюция винаги е съпътствана с промени и усъвършенстване на методите и технологиите на обучение. И този процес се нуждае от непрекъснато внимание, условия и подкрепа, за да се развива. Отчитайки това, както и спецификата на нашия академичен профил, ХТМУ предприема някои радикални мерки с цел повишаване качеството и преминаване към широкопрофилно обучение по усъвършенствани програми, съвместими с европейските системи за инженерно образование. Например, намален е броят на бакалавърските специалности - от 25 на 16. Все по-голямо внимание ще отделяме на фундаменталната професионална подготовка като основа за последващото надграждане със специфични знания и умения.

Съществен приоритет в инженерното обучение е интернационализацията. За ХТМУ тя е процес, който включва обучение в чуждоезикови специалности, което се провежда повече от 25 години на немски, френски и английски език, издаването на двойни дипломи с други европейски университети и международни проекти по образователни програми. В процеса на интернационализиране на инженерното образование най-съществена роля се отрежда на програма Еразъм. ХТМУ е един от първите четири български университета, които влизат в програмата през 1998 г. Относителният дял на студентите, които отиват ежегодно на обучение или практика в страните от ЕС е 3-4%. През последните пет години броят на студентските мобилности e 305 на обща стoйност 700 хил. евро. Трябва обаче да се отбележи също, че за 2012-2017 г. се наблюдава известен спад в абсолютните стойности за брой студентски мобилности. Според нашите наблюдения този спад се дължи както на общото намаляване на броя студенти, така и на някои особености във финансирането. Например, месечната стипендия за практика е 700 евро, докато тази за обучение е 500 евро. Очевидно е към каква мобилност ще се насочат повечето студенти. В учебните планове времето за практика е много по-малко от времето за обучение и това води до невъзможност за по-дълги срокове за мобилност, което пък от своя страна демотивира студентите.

Успешно се развива и входящата мобилност от чуждестранни университети - в рамките на Еразъм мобилност от Европа и университетски консорциуми за академичен обмен, в т.ч. Северна Африка (Египет, Мароко, Тунис, Алжир); Западните Балкани (Сърбия, Косово, Албания); Украйна, Белорус, Грузия и Армения; Централна Азия ( Казахстан, Узбекистан и Таджикистан); Азия (Китай, Монголия, Индонезия, Княжество Бутан, Лаос); Близкия изток (Иран, Ирак, Йемен). Данните показват, че в последните 5-6 години по Еразмус Мундус ХТМУ има участие в 12 такива консорциума, които са финансирали обучение на повече от 150 студенти и докторанти. Новата програма за „Кредитна мобилност“ дава и допълнителен стимул на интернационализацията. Само в 2 проекта на обща стойност 150 хил. евро вече са реализирани 54 мобилности между ХТМУ и университети в Китай, Виетнам, Египет и Доминиканската република.

В контекста на международното университетско сътрудничество трябва да се споменат и проектите, които целят повишаването на капацитета на университети извън ЕС, а ХТМУ е партньор. В момента се изпълнява три такива проекта, които са на обща стойност 3 млн. евро и спомагат за повишаване конкурентността на българското висше инженерно образование. Проблемите по реализацията им са свързани с процедурите и механизмите за привличане на студенти , което е обект на обсъждане в институциите.

От създаването си университети като ХТМУ са ориентирани към научно осигуряване на индустрията. И днес ние сме изправени пред търсене на нашия научен продукт. Това е видно от договорените тематики за изследователски проекти с директен трансфер в различни стопански сфери. Можем да кажем, че инженерните университети все повече се очертават като центрове както на фундаментални, така и на приложни науки. През последните пет години, по средна цитируемост (Scopus) в областта на научните изследвания, ХТМУ е на първо място сред инженерните висши училища и на трето между всички университети в страната. Съществен принос за тези резултати има развитието на докторантурата - като ежегодно се обучават около 120-130 докторанти по 53 програми. Сред тях винаги има и работещи в промишлеността. За съжаление през последните две години не можем да запазим този брой на докотрантите, а това е тенденция, която се наблюдава повсеместно в системата на висшето образование. Ние допълнително насърчаваме приема и обучението на докторанти, а именно, чрез финансови стимули (500 лв./годишно за подпомагане на изследванията) и ясни правила за оценка на проекти, финансирани от субсидията за присъщата на държавните ВУ научна дейност. В университета се организират всяка година научни сесии, в които участието на докторанти е над 90%, а на студенти – 30% , поощряват се и се финансират участията им и в научни форуми в страната и чужбина.

Развитието на академичния състав е друг ключов приоритет на инженерното образование. За нас отличителните му характеристики са висока научна и преподавателска квалификация и поддържане на оптимален баланс между длъжностите (професори, доценти, гл. асистенти). Към днешна дата в ХТМУ отношенията са устойчиви и следваме принципна политика. Но и ние сме поставени пред предизвикателство за застаряване на част от академичния състав и демотивация на млади преподаватели за научна и учебна работа поради ниско заплащане.

Важна роля в осъществяването на връзката образование – наука – бизнес имат кариерните центрове на университетите. При нас този център е с 15 годишна история. Той осъществява и поддържа полезни контакти с над 150 фирми, в които намират професионалната си реализация значителна част от випускниците на ХТМУ.

Процесите, които определят дневния ни ред са много. Очевидно те са от решаващо значение за страната и това се отчита от редица институции, свързани с развитието на икономиката ни и които поставят качественото инженерно образование в центъра на успеха. През последните години рязко се засили сътрудничеството с работодателски и браншови организации БСК, БТПП, БАМИ, БКХП, др. Това ни дава увереност, че ще се намират адекватните решения при изпълнение на стратегическите ни цели и при преодоляване на сериозните проблеми, пред които сме изправени.

За да се затвърждава позицията на инженерно-технологичното обучение и научни изследвания и те да продължат напред с очакваните темпове от националната ни икономика, има няколко основни перспективи. Без да ги приоритизираме по значимост, те се свеждат до:

• Отчитане на качеството и резултатите от всяка дейност и осезаеми промени при финансирането, като се отдаде значимата тежест на научните изследвания (по количествени и качествени индикатори), така както се прави в националната система за оценяване и акредитация и световните рейтингови системи, осигуряващи реална интернационална перспектива. Положителна стъпка в това отношение е новият проектоправилник на МОН, който е публикуван за обсъждане. В основата си този правилник се базира на три критерия – качество на изследванията, потенциал и възпроизвеждане на академичната общност и обществена и икономическа значимост на резултатите. Получените резултати се използват като основа за бюджетно финансиране на институциите, в т.ч академиите и Фонда за научни изследвания.

• Да се диференцират по своята функция институциите за висше образование, като се изведат онези с научно-приложно значение и така се даде по-сериозен стимул за развитие на потенциала им.

• Подпомагане на връзките университет-бизнес със засилени проектни дейности за сътрудничество на висшите училища, отворени за иновационни процеси (корпоративно предприемачество, аутсорсинг на иновационни лаборатории към висшите училища или науката и др.);

• Отчитане и подкрепа на задочната форма на обучение в инженерните специалности. С обособяване на базови предприятия е възможно всички упражнения да се трансформират в модулни и практическото обучение да се провежда в реална производствена среда. Друга възможност е развитието на модерни учебни центрове в университетите с практическа насоченост и с модерна база. Тук са нужни значителни инвестиции и мотивирани хора, които да ги изградят.

• Подобрени мерки за управление на човешките ресурси, например, обмен в хода на кариерите между бизнес и научни институции като разширено професионално социално взаимодействие. Привличане на водещи професионалисти като гост-лектори (независимо от липсата на академични степени) и коопериране в научните изследвания, комуникация на всички нива – набиране на студенти, награди, участие на водещи специалисти в живота на университетската общност;

• Пренасочване на фокуса на средното образование към развитие на STEM умения (sciense, technology, engineering, mathematics). Това, което се вижда всяка следваща година, е как губим увереността на випускниците от средните училища в способността им да се развиват и в сфери, които изискват знания по природни науки, технологии и математика. По наредбата за учебния план в годините на гимназиалното образование часовете за обучение по химия и физика са и 36, 54 или 72 за цяла учебна година и 0 за 11 и 12 клас. В поне 38 от 52 професионални направления на нашата система на ВО, тези знания и умения са основата, върху която да се гради квалификацията на специалистите. Данните за интереса към някои направления и специалности са повече от тревожни и всички го регистрират, но решението не е в работа с учениците в 12 клас, а много преди това. Подобна ситуация е наблюдавана в ЕС и извън него и точно това наложи да се обърне фокусът на образованието към STEM уменията. Колегите са отчели, че днешните студенти са утрешните лидери и че кариерите, свързани със STEM, са едни от най-бързо развиващите се, най-добре платени в 21-ви век и често имат най-голям потенциал за растеж на работното място. Ето защо и в България делът на обучението в сферата на природни науки и математика трябва да се засили. В противен случай няма как да отговорим на очакванията на бизнеса и индустрията и да направим младите хора конкурентноспособни.

Въпреки проблемите инженерното образование има своите успехи и мъдър оптимизъм за бъдещето. Това се гарантира от търсенето на кадри (само в металургичната индустрия имаме приблизително 13000 заети и 50 000 непряко заети от функционирането й). Близки са и данните за химическата промишленост. Випускници от нашите чуждоезични специалности (над 200 инженери от ХТМУ) в момента са водещи специалисти в германската и френската индустрия. Във фирмите у нас работят инженери, завършили най-вече в българските университети, и това е гаранция, че ще намерим верния път и ще посрещнем заедно с тях предизвикателствата на днешния и утрешния ден.