Архитектът, дал облика на стара Варна, е осъден на 10 години затвор и конфискация на имуществото

Един от най-изявените български архитекти - Дабко Дабков, е автор на проектите на повече от 350 емблематични за морската столица сгради. Днес, когато са изминали толкова много години от тяхното строителство, те си стоят достолепно пак на същото място, за да връщат спомена на варненци към най-мащабното строителство в града от края на 19-и и началото на 20-и век. Тези знакови постройки са запечатали вълнуващи спомени и неповторим архитектурен стил.

Дабко Дабков е роден на 21 януари 1875 г. в Трявна. Веднага след Освобождението семейството му се установява във Варна. След като завършва с отличие варненската мъжка гимназия „Фердинанд Първи“, той се дипломира и в техническия университет в Мюнхен със специалност архитектура. Завръща се във Варна през 1899 г. От този момент нататък започва и неговата плодотворна дейност, която довежда до изграждането на най-красивите и емблематични за града сгради в началото на 20-и век.

Първоначално работи към техническия сектор на общината, а през 1906 г.

открива първото частно проектантско бюро в града

До голяма степен неговото творчество е повлияно от стиловете барок и сецесион. Пищните, величествени сгради са украсени с релефни орнаменти, изящни стъклописи и японска гравюра, скулптури, външни декори, така характерни за зимните градини, изразяващи се в проектирането на растителни и животински мотиви от восък, камък, гипс и порцелан. Много от тези незаменими произведения на изкуството се забелязват във Версайския дворец в Париж и базиликата „Свети Петър“ в Рим. Тъкмо те вдъхновяват бъдещите архитектурни проекти на Дабко Дабков.

Той участва като доброволец в Балканската война през 1912 г. Мобилизиран е към Осми Приморски полк в чин поручик и заедно със своя адютант (ординарец) се разминава на косъм от смъртта. Въпреки всичко оцелява и е награден с Орден за храброст след края на войната.

Най-красивите и монументални сгради, проектирани от Дабко Дабков, и днес са гордостта на Варна. Аквариумът, Македонският дом, сградата на Икономическия университет, Турската баня, кинотеатър „Ранков“, щабът на Военноморските сили на България, хотел „Мусала“ (в наши дни – „Лондон“) са построени и със съдействито на варненския архитект Стефан Венедикт Попов. Те са част от културното наследство на България.

Днес някои от тях са се превърнали в руини...

Много интересни са фактите около строежа на две от сградите. През 1906 г. Фердинанд Първи, чиито интереси са насочени съм ботаниката и зоологията, издава указ за строеж на първата Биологична станция (Аквариум) в България. Той иска хелиографно копие (подробно описание) от най-известния по това време немски морски биолог Феликс Антон Дорн, основател на Морската биологична станция в Неапол през 1872 г. Проектът и конструирането на сградата са възложени на архитект Дабко Дабков. Сградата се превръща в един от шедьоврите на парковото строителство в България по онова време.

Друг любопитен факт е свързан със строителството на хотел „Мусала“ през 1927 г. – един от най-луксозните хотели за времето си в страната, с топла вода и централно отопление. Собственик на парцела земя е строителният предприемач Методи Гандев, който по това време живее в Ню Йорк. Запленен от един от първите небостъргачи - Flatiron building, той се обръща с молба към Дабко Дабков да изгради хотел върху неговия парцел, който да е миниатюрно копие на небостъргача. След едномесечна командировка в Ню Йорк проектът е изготвен и новият хотел „Мусала“ в центъра на Варна е издигнат.

След 9 септември 1944 г., както много дейци на изкуството и културата, Дабко Дабков е обявен за „враг на народа“. Дали заради западното влияние или идеите, почерпани от чуждия опит, неговото имущество е конфискувано, а той е осъден от тогавашния Народен съд на 10 години затвор!

Унизен и оскърбен

човекът, който се е превърнал в един от символите на модерната ни архитектура, умира на 8 април 1945 г. във Варна.

Днес в центъра на града, в непосредствена близост до изградения от него хотел „Мусала“, е поставена скулптура на известния архитект. Поседнал върху дървена пейка, кротко и смирено гледа минувачите, сякаш времето е спряло, а замечтаният му поглед е запечатал духа на стара Варна.