Правителството „Борисов 3“ предлага нов регламент за контрол над паралелния износ, след като ГЕРБ блокира подобен проект по времето на „Орешарски“

Онкомедикаменти най-често липсват на пазара

Механизъм за контрол над т. нар. паралелен износ на лекарства предлага правителството с проект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, публикуван за обществено обсъждане.

Това е втори опит за въвеждане на правила в този тип търговия, след като като подобни промени бяха гласувани по времето на кабинета “Орешарски”, но президентът Росен Плевнелиев им наложи вето, а парламентарната група на ГЕРБ ги изпрати в Конституционния съд, където бяха отменени.

Става дума за износа на животоспасяващи лекарства като инсулини и медикаменти за тежки заболявания - онкологични, ревматологични и на нервната система. Регистрираните им цени у нас са значително по-ниски от повечето държави в ЕС заради мерки на кабинета “Борисов-1”, сменил четирима здравни министри. Тогава беше разширен списъкът на т. нар. референтни държави, в сравнение с които препаратите не трябва да са по-скъпи. Това доведе до бум на реекспорта от България за страни с по-високи цени, предизвикващ хроничен дефицит на стотици медикаменти у нас.

Проектът на здравния министър проф. д-р Николай Петров предвижда ограничаване на износа, ако е установена липса или недостиг на даден медикамент в страната. За целта междуведомствен експертен съвет към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) ще изготвя списък с лекарствени продукти, за които може да се ограничава износът. Списъкът ще се съставя на основа на установени от здравните власти дефицити на пазара.

Предлага се конкретна дефиниция за дефицит - отказ от страна на търговец на едро с лекарствени продукти да изпълни заявки на пет различни аптеки в рамките на един месец. До натрупване на такива данни първоначалният списък ще включва всички лекарства, за които търговците са подали уведомления за износ. Информацията ще се събира в специализирана електронна система, която ИАЛ трябва да изгради до половин година след приемане на промените.

Търговците на едро ще са длъжни да уведомяват ИАЛ, ако планират да извършат износ на препарат от списъка. След подаване на уведомлението агенцията ще има срок от 5 работни дни да издаде заповед за ограничаване на реекспорта на медикамента. При липса на заповед износът ще се счита за разрешен.

За износ, без да са спазени изискванията, изпълнителният директор на ИАЛ ще има право да отнеме разрешението за търговия на едро с лекарства на нарушителя. Предвидена е и имуществена санкция от 10 000 до 25 000 лв. и от 25 000 до 50 000 лв. при рецидив.

 

С президентско вето и решение на КС

Първият опит пропадна през 2015 г.

Предложеният механизъм за ограничаване на паралелния износ на лекарства е съобразен с Решение № 1 на Конституционния съд от 2015 г. по дело № 5 от 2014 г., уверява здравният министър Николай Петров в доклада си до Министерския съвет за внасяне на законопроекта.

Въпросното дело беше образувано по искане на 83 депутати от ГЕРБ в 42-ото НС. Атакуван беше подобен регламент, приет от парламента по проект на тогавашната шефка на здравната комисия д-р Нигяр Джафер (ДПС) и заместника й д-р Емил Райнов (БСП). Той предвиждаше Изпълнителната агенция по лекарствата да има 30 дни след уведомление за износ на медикамент, в които да провери наличностите в страната и да наложи забрана при дефицит. Липсата на заповед за забрана на експорта щеше да се счита за мълчаливо съгласие. Според становището на групата на ГЕРБ така формулираният уведомителен режим за износ на практика би бил разрешителен и в някои случаи можел да наруши конституционното право на фирмите да работят при еднакви правни условия.

Преди това президентът Росен Плевнелиев наложи вето върху промените със сходни мотиви, но с много по-подробна аргументация, подплатена с примери от дела от практиката на Съда на ЕС в Люксембург. Държавният глава в този момент не разполагаше в екипа си със здравен експерт. Според медийни публикации мотивите са били писани в адвокатска кантора.

 

МЗ, НЗОК, КЗК, НАП, митниците и прокуратурата

Куп институции се борят с проблема

Сигналите намалели със 70%

В края на 2016 г. анализ на КЗК показа, че лекарства, плащани частично или изцяло от здравната каса, се изнасят заради по-високите цени в чужбина и това създава рискове за дефицит, в т. ч. и на животоспасяващи препарати.

Съвместните проверки на ИАЛ, НЗОК, НАП и Агенция “Митници” за търговията с дефицитни медикаменти вече дават положителен резултат, похвали се през март служебният министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев. Вследствие на засиления контрол сигналите за недостиг на инсулин, антикоагуланти, противоепилептични и противоревматични лекарства и други животоспасяващи медикаменти в аптечната мрежа са намалели с около 70 процента, съобщиха от МЗ по данни на председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов.

През април изтече неофициална информация, че специализираната прокуратура проверява паралелния износ на лекарства. Здравни експерти от години алармират, че част от експорта се извършва чрез фиктивни продажби у нас на плащани от НЗОК медикаменти и това е една от причините за постоянно увеличаващите се разходи за онколекарства.

 

Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки:

Износът на медикаменти е за 360 млн. лв. годишно

С промените ще се въведе систематично събиране на информация. Това може да става по линия както на търговците на едро, така и на търговците на дребно. Ако аз поръчам едно лекарство например, и два дни не мога да го получа, подавам сигнал, че има проблем с доставката му, за да се провери какъв е проблемът и да се ограничи износът му.

Много са начините за събиране на информация за липсващи медикаменти. Промените, които се предлагат, ще решат проблема с паралелния износ само частично. В момента той е на стойност 360 млн. лв. годишно. Става въпрос за 50-60 медикамента, много от които животоспасяващи, като експортът на половината от тях е незаконен. Това са медикаменти за астма, ревматоиден артрит, онкомедикаменти и др. Право да изнасят лекарства у нас имат притежателите на разрешение за употреба и дистрибуторите.

 

Антон Вълев, председател на Националната аптечна камара:

Печалбите идват от разликата в цените

Паралелният износ, заради, който изчезват медикаменти от българския пазар, е напълно законен и е регулиран по европейските правила. Това е така, защото е елемент на общата европейска регулация, продиктувана от интереса на големите държави като Великобритания, Германия, Франция. Случва се това – фирмата производител на лекарство Х го пуска на немския пазар, примерно за 10 евро. За да може да продаде същото лекарство в България, цената му става 10 лева, което е 5 евро. И тогава става много изгодно за българска или немска фирма да изкупи всички количества от нашия пазар и да ги продаде на немския пазар на цена от 8 евро. От разликата от огромния обем се печелят невероятни пари. Това в момента е разрешено по закон. Същият проблем го има и в Румъния, в Чехия и в Унгария.