Лида и Мартин Пантелееви представиха „Изгубената мелодия на духчето Йойо”

„Загасете лампите! Внимание! От Долината на усмивките, през Портала на времето, пристига при нас призракът Йойо...” – така водещата Райна Дамяни обяви появата на този приказен герой в края на една необичайна премиера. В Българския културен център (София) на 28 март дойдоха десетки деца и възрастни – почитатели на фентъзи литературата, за да се запознаят с младата писателка Лида Пантелеева и да се включат в музикално-драматургичното представяне на нейната първа книга „Изгубената мелодия на духчето Йойо” (изд. „Лексикон”, 2018). От една седмица това полиграфическо бижу привлича детското внимание в книжарниците у нас с атрактивна призрачна корица и с над 20 илюстрации, дело на самата Лида.

Както научаваме от предговора в книгата, Лида Пантелеева е автор на 4 мюзикъла за деца с участници деца, които са играят в Германия. Тя е създател и на музиката, и на либретото. Разширявайки и детайлизирайки текста на мюзикъла „Изгубената мелодия на духчето Йойо”, младата писателка написва и илюстрира своя първи фентъзи роман на български език, който вече намери своите читатели в лицето на учениците от 107 ОУ. Над 80 деца пяха с нея песните от мюзикъла и взеха авторграфи ден преди премиерата, когато Лида гостува в училището. Истинска еуфория настъпи, когато Лида изпълни песента на Йойо, а после влезе в ролята на Вещицата, владетелка на Черната гора.

На самата премиера обаче публиката беше очарована да се наслади и на специалното участие на цигуларя Мартин Пантелеев, който в партньорство с Лида изпълни „Медитация от Таис” на Жул Масне и „Румънски фолклорни танци” от Бела Барток.

„Очаквам децата да прочетат книгата и да открият коя е тяхната мелодия, кой музикален инструмент би могъл да стане техен приятел. Исках светът на духчетата да проговори с един енигматичен език на децата и на възрастните” – каза Лида Пантелеева.

В диалога с издателя се включи Райна Дамяни: „Има ли човек, който не обича приказките? Аз самата обичам някой да ми разказва приказки... Но дали издателите днес поемат този риск?”

„Това е малка по обем книга, но всъщност е философска приказка за деца, която ще ги възвиси, ще ги запознае с магията на музиката. Тя се чете лесно и очарова. Нека във всяко семейство се възпитава любов към четенето. Примерът на родителите е най-важен” – подчерта издателят Йордан Антов.

В събитието се включиха още: младата оперна певица Калина Томова, журналистката Светлана Дичева (редактор на книгата) и литературният критик Анжела Димчева.

Какви са акцентите в този фентъзи сюжет? Поредицата от фабулни изпитания, които навързва Лида Пантелеева, просвещават интелигентно, активизират паметта, говорят за необходимостта от ежедневен етически и емоционален катарзис в съвременното мултикултурно общество, където езикът на изкуството може да бъде мост към Другия.

В плоскостта на фабулата преминаваме през магическа четириизмерност, която има своите морални и естетически координати: Долината на усмивките (искрящи цветове, светлина, радост, доброта, мъдрост); Черната гора (гробище за умрели надежди, волнящо блато, зли помисли и сили); Светът, отвъд Портала (човекът – създател на музиката, която е същностно ниво на духовното израстване), Царството на червеите (невидимата подкрепа, безрезервното приятелство, създаването на благата). Естествено границите на всяко въображение са условни, но защо ли зад видението на опожарената Долина на усмивките се долавя катастрофичната картина след една хипотетична ядрена война?... А злодейското високомерие на унищожителя Юбил идентифицира чертите на тираните в световната история... Един въпрос отеква в съзнанието на читателя: „Красива ли е красотата?” Или слузестият червей е най-красивият с добротата си? Отговорите са интуитивни, никога – само атрактивни, защото изкуството е упование.