Оздравяването на семейството ще оздрави и обществото

Престъпници и наркомани често стават отгледаните само от майка момчета

Съвременният мъж иска да остане сексуално свободен субект, за да се усети мъжествен

В тролея влизат възрастна жена и момиче на около 8-9 години, очевидно баба и внучка. Отстъпват им място, детето сяда, бабата поема раничката му, то забива поглед в телефона. Вероятно самичко радва още една баба и двама дядовци, много е ниска раждаемостта у нас. Но пък емиграцията е непоносимо за страната висока. Може да има кученце това дете, братче – едва ли. Вероятно и тази малка ученичка родителите ще упътят навън като поотрасне. А може и вече да са го ориентирали да си дири късмета в странство. Встрани от тях, далеч от родината.

В автобуса момченце на около 10-11 години с наведена глава плахо казва на баща си, че мама иска да го върне на баба точно след четири часа, иначе няма да го пуска да излиза сам с него. В някаква „Закрила“ щели двете да се жалват, по съдебен ред да му забраняват да го вижда. Наказват таткото, опазват от влиянието му чедото. Той не изглежда като отрепка, не мяза да е психопат или хладен към сина, тъкмо напротив.Наказват момчето по-тежко от бащата.

В тежка криза са съвременните общества в Европа, в Америките, другаде по света, неизбежно така е и у нас. В тежка криза е и семейството, взаимодействието му с обществото е двупосочно. В хода на настървения глобализационен напън усилено и целенасочено се разбиват и двете особено ценни еволюционни придобивки на човечеството. За да се унищожат националните държави и така се премахнат пречките за пълно господство на „златните“ стотина милиона „богоизбрани“ над останалите милиарди на планетата.

Повечето считани за излишни и подлежащи на последващо изтребване. Запазването, защитата и оздравяването на семейната институция еднозначно би оздравило и укрепило обществото, оттам и защитаващата го държава.Обратните процеси предполагат вавилонизация на националните общества чрез безконтролно нахлуване на „бежанци“, мигранти и другите чужди и дори враждебни културни групи. С последваща атомизация на хората в отворените до пълна безпомощност държавнотворчески общности.По Соросовия модел и джендъристката полуда.

Всяко семейство е своеобразна динамично променяща се система, осигуряваща според възможностите си среда за подкрепа и развитие на своите членове. Не винаги здравословна и гъвкаво приспособяваща среда, но очевидно по-добрата от известните за усвояването на първия социален опит на човека, на поведенчески, емоционални, комуникативни и морално-етични навици и стандарти. Много векове семейството е било крайно необходимо за елементарното оцеляване на човека, то все още е изключителна ценност за огромния брой хора.

Като главни злини, лошотии и опасности за страната и обществото днес се сочат демографската криза, все по-трудно поносимото нарастване на агресията, тревожните разстройства и наркоманиите, емиграцията на българи в детеродна и трудоспособна възраст. Всички те в умерена или висока степен са повлияни от кризата на днешното българско семейство. Човекът е обществено животно според Аристотел. Според други е тръстика, двуного без крила, разумно или мислещо животно, но задължително обществено. Неможещо да просъществува извън в група с други човеци. Семейството исторически е най-малката група, в която получава тази възможност.

В хода на еволюцията то се е развило точно с оглед оцеляването на хората като място, в което да се осигуряват защита, подслон и изхранване на членовете. Колкото повече има сътрудничество и сплотеност в него, толкова по дълго и успешно това ще се получава. А сътрудничеството и сплотеността ще се предават като особено важни ценности в по-големите групи, в обществото и неговата държава. Обратното на намеренията на „златните“ и „богоизбраните“.

Човек постоянно прави неща, които влияят на живота на другите - предявява изисквания, съди ги, вижда ги и чува или отстранено само ги гледа и слуша, отхвърля техни емоционални нужди.Така или ги подпомага, или им пречи. Начинът, по който се взаимодейства в групите, допринася за емоциналното здраве на членовете, или води до психични проблеми. Правилата и изискванията за взаимодействане се усвояват добре или зле от децата в семейството.

В зависимост от емоционалната наситеност на членовете в него, от начините, по които родителите укрепват или подкопават самооценката и чувството им за присъствие и значимост в обкръжаващия ги свят. Във „функционалното“ семейство, което е отворена и гъвкава система, общуването е свободно, ресурсите и информацията между членовете се обменят свободно, допускат се грешки. Чедото расте без да се пита дали е обичано, лесно проумява какви са правилата, съобразяването с които води до безопасното и топло вписване в микрообществото.

Предпоставки за успешното последващо вграждане в следващи обществени групи. В „нефункционалното“ семейство - една в значителна степен затворена система - общуването е предимно в полза на единия или двамата родители.Топлината е оскъдна, правилата са неясни, често се променят. Формулирани са като „закони“, изискват догаждане, неспазването им е силно затруднено, грешките водят до строги санкции. Говори се объркано, подвеждащо, нерядко обидно или заплашително.Грижите са недостатъчни и се предлагат неритмично.

Нефункционалните семейства стават все повече, в резултат се влошава културата, растат безсърдечието и грубостта в отношенията между хората. Традиционният брак е в тежка криза, все по-малко изпълнява своите социално-психологически функции. Съпружеските роли са дебалансирани, интимните отношения са нехармонични, жената е претоварена с разнопланови социални роли. Изкривяват се ценностните системи, дезорганизира се системата на роднинството, слабеят майчинството и особено бащинството.

Увеличава се насилието - предимно физическото от страна на мъжете, по-често психическото от страна на жените във вид вербална агресия и завишени изисквания. Набиращата скорост несемейна организация на живота засилва обществото към хаос, хората към ненатоварващо самотно-ергенско съществуване. Към т. нар. Стокхолмски модел, при който едва половината предбрачни двойки встъпват в граждански брак, при това по-късно повечето от тях се развеждат.

Младите подивяват, къде са бащите, пита френският философ Шантал Делсол във „Фигаро“. 20-годишно проучване за развитието на децата, отгледани само от майка в САЩ и Норвегия, показало, че момчета престъпници най-често стават лишените от баща. Подобна връзка се наблюдава във всички развити страни, има я и у нас.Важи и за наркоманите. Ако не искаме бащи в домовете, един ден ще имаме полиция пред гимназиите и сингапурска наказателна строгост, казва още Шантал Делсол.

Подсъзнанието е по-консервативно от съзнанието, при това му е господар, според Фройд. Хората са променили представите за себе си, за брака и семейството, но да променят по новому брачно-семейните отношения, не са готови. Мъжът не може да се откъсне от потребността си да е водачът, мъжественият, онзи, който „носи, а мама меси“. Несъзнателно жената точно такъв го иска и очаква, въпреки че днес е успешна колкото него, а често и повече. Лесно му е било преди да е мъжествен пред жената домакиня, много е трудно и сложно в съвременните условия.

И все по-често избира най-лесното - да не се товари с никакви задължения, да нямат общо домакинство и обединен финансов ресурс, по този начин ловко да стане силно привлекателен за нея. Да остане сексуално свободен субект, за да се усети отново мъжествен! Тъй като тя дълбоко в себе си все още иска семейство, брак, модела „Той силен, Тя слаба“. Парадокси. Мъжете даже не подозират колко много дължат на въображението на жените. Нуждата от „своя човек“, от сериозни отношения е запазена, няма го съвременният „формат“ как да се правят.

В условията на „социално-икономическо благоденствие“, на цивилизационен хаос и ентропийни процеси във все повече социални системи, XXI век май ще стане столетието на психиатрите, психотерапевтите и психолозите, на масовата психохигиена и психопрофилактика. Семейството днес е единственият устойчив крайъгълен камък, единственото работещо учреждение, казва великият мениджър Лий Якока. А то е където мъжът е уважаван, жената любима, децата безгрижни и на всички нещата им са на мястото си.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи