Жален писък се носи от медийките на моите домашни любимци от „Капитал” и „Биволъ”.

Толкова жално стенат, горките, че дори моята иначе корава химикалка се изпълва с тъга.

Ако знаех, че така ярко ще лъснат ожълтените им задници, може би нямаше да правя интервюто с адвокат Мондешки за записите в дома на съдия Ченалова. Но стореното - сторено!

Адвокат Мондешки каза в прав текст, че записите са нищо повече от тарикатска уйдурма, дирижирана от едната „кака”. Което простичко обяснява защо в неистовите писъци на домашните ми любимци ясно звучи лайт­мотивът „олеле, събуха ни гащите”.

Моят банишорски съвет е в такова състояние да бъдат особено внимателни за евентуални случки.

(Някои подробности от пейзажа със записите вижте в редакционния анализ, озаглавен „Грешни пари трошат американците за провален доносник”.)