Природата - в стремежа към вътрешен баланс - дава на всеки вид, род, семейство и пр. в природата оръжия за оцеляване. Дори при сблъсък с най-силния трябва да имаш шанс за оцеляване - така го е измислила тя. При човека спасителното оръжие е адреналинът. Не, не е разумът, както бихме казали, а точно инстинктът, който задейства системата “Бий се или бягай!” Адреналинът дава допинг, който в спокойно положение може да те погуби, но в критични ситуации ти дава крила, както гласи рекламата на енергийната напитка “Ред бул” (неестествен начин да работиш повече в полза на пазара - б.а.). Веднъж решил дали ще се браниш, или ще бягаш, инстинктът някак си е съхранил човешкия род. И днес, когато някой е застрашен, прави това, което му диктува инстинктът - бяга или се отбранява.

В момента сме свидетели на поредния в човешката история масов “Бий се или бягай” ефект. Потоците от мигранти, които са готови да умират в Средиземно море, да бъдат бити, измъчвани, отвличани и... само кажете какво още... бягат към Европа. Застрашените европейци няма къде да бягат и няма защо да бягат, но се чувстват също застрашени и обръщат на другата скорост - битката. Битката не означава непременно война с могъщи оръжия, системи “Град” или химически оръжия. Заплахата е етническа, културна, социална, битова и отговорът е на същото ниво.

В пиесата на Уилям Шекпсир “Ричард Трети” лейди Ана възмутена репликира Сира с думите: “А дори в най-злия звяр се крие лъх от милост”, на което Ричард отвръща: “В мен я няма - значи не съм звяр” (превод Валери Петров - б.р.). Никой род и вид в природата не отрича ближните, с изключение на хората. Няма данни динозаврите да са излезли на протест срещу глобалната зимификация, няма данни други видове да са тъгували за тях. Само палеонтолозите и Стивън Спилбърг се вдъхновяват от костите им. Омразата е чисто човешко чувство и последвалите събития след голямата преселническа вълна показват, че не сме зверове.

Германското Министерство на вътрешните работи отчете, че за миналата година в страната са извършени повече от 3500 атаки срещу бежанци. Като една четвърт от нападенията са били извършени вътре в бежанските центрове. Малтретирани са и десетки деца. Властите в Германия разсъждават, че етническата омраза е възкръснала, след като в страната нахлуха близо милион преселници, бежанци и обикновени авантюристи. Само си представете какво произвежда среща между афганистанец, който дори на картинка не е виждал повече от женско лице, и разюздана, либерална бюргерка, след пост-октобер-фест-парти.

Културните сблъсъци, породени от любопитството на непросветените, възмущението на обезпокоените и гнева на индоктринираните, създават взривоопасна зона, върху която лесно ще експлодира добре познатият ни нацизъм.

Още в началото на бежанската вълна към сърцето на Европа в “Труд” отбелязахме, че “Европа има и друго лице” и то вече започва да излиза на фокус. Екстремизмът не се ражда от нищото, той по-скоро е плод на, нека я нарека, мекотелска политика. Безгръбначна.

Политическите грешки и безсилието да се интегрират различните в едно общество няма как да не породят страхове, страховете да породят гняв, гневът - агресия. Популизъмът... добре, нека наречем организациите, които насаждат ненавист, “справедлив гняв” на хората срещу другите, не води към решение на проблема. Днес е трудно да изпратиш 6 млн. души в газови камери и не защото е невъзможно организационно (особено ако има обществена поръчка), а защото икономиката ще загуби 6 млн. потребители, а това ще срине фондовите борси. Беля.

Другата опция, която нацистите и болшевиките ползваха - безплатният труд, също не върши работа, защото в “Аушвиц” не можеш да правиш Iphone 7, например.

Популистите - няма как, така ще ги наричам - са капиталисти, които печелят дивиденти чрез обществено доверие. Тяхната валута е проста - дехуманизацията. Така е най-лесно, защото, когато лишиш ближния от човешкия му образ, не чувстваш вина. Евреите, циганите, негрите и... не забравяйте - славяните, бяха определяни от нацистката идеология като втора ръка хора - липсващото звено между човекоподобните и висшата раса - арийците. (Защо “арийци” - не знам. Всъщност арийците са иранци.)

Проблемът на прекомерната употреба на адреналин в стил “Бягай или си бий” е, че прегаря двигателят. Човек има нужда или от още адреналин, който може да набави само по неестествен начин, или ще се срине. Така е и с нашето цивилизовано, либерално, общоевропейско общество. Омразата ще ни даде криле за известно време, а след това ще се сринем. Ако не вярвате - спомнете си за Третия райх, а също така и "Ислямска държава". Като свърши адреналинът - спихваш.