Не се заблуждавайте от заглавието, уважаеми читатели. Словосъчетанието dangerous curves означава просто „опасни завои“. Пише го на пътните знаци - там, където предстоят участъци от шосетата, където изпреварването е забранено и има голяма концентрация на транспортни произшествия с жертви и пострадали.

В Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата до 2020 година е отделено специално внимание именно на завоите. Някои обаче я прочетоха и недочетоха и изведнъж излезе, че всички завои на междуградските пътища у нас трябва да бъдат премахнати. И то до 2020 година.

Естествено, че това няма как да се случи, то е практически невъзможно. А и никъде не пише черно на бяло, че през следващата непълна петилетка държавата ще може да отдели милиарди за прави като струна и обезопасени като телена ограда на границата шосета. Представете си, че в името на борбата с катастрофите се наложи да се изправят шосетата в Искърското дефиле, от София до Самоков или към ждрелото на река Ерма. Само болни мозъци може и да си помислят, че опасните завои автоматично ще станат безопасни, ако ги изтрият от картата на страната. Тежки катастрофи стават и на отсечката Бяла - Русе, където почти няма остри завои.

Получава се нещо като „Има човек, има проблем. Няма човек, няма и проблем…“. Справка - последните уволнения и назначения в Пътната агенция, фирма „Автомагистрали“, БДЖ и НКЖИ.

В кръга на черния хумор решението може да изглежда и така: Със закон да бъдат изправени по конец шосетата, да се изсекат дърветата край пътя и най-паче - да се забранят селските дискотеки, както и градските такива.

Ето какво всъщност пише по въпроса в цитираната Национална стратегия:

- подобряване на видимостта в зоните на хоризонталните криви;

- подобряване на сигнализацията с цел своевременно предоставяне на информация на водачите на ППС за характера на кривата;

- поддържане в изправност на пътната маркировка в зоните на опасните криви;

- разработване и включване на конкретни проекти за реконструкция или ново строителство в инвестиционните планове за развитие и поддръжка на отделните пътни мрежи, целящи подобряване на пътното трасе в отделни участъци чрез намаляване или премахване на отделни хоризонтални криви, както и други в този аспект;

- поставяне на предупреждения за водачите за кривите с регистрирани множество тежки пътнотранспортни произшествия;

- мероприятия за разделяне на насрещно движещите се автомобилни потоци в зоните на хоризонталните криви, при които са регистрирани множество тежки пътнотранспортни произшествия;

- поощряване изграждането на т.нар. тресящи полоси;

- създаване на организация за постоянен контрол на аварийността в зоните на хоризонталните криви;

- периодично обобщаване и ускорено прилагане на добрите европейски практики по обезопасяване на хоризонталните криви.

Да виждате някъде намерение за премахване на завоите? Или пък да имате нещо против предложените мерки?

Големият въпрос при безопасността на движението винаги е опирал до културата. Простакът шофьор си е простак, ако ще и в най-скъпата и модерна кола да седне. Простакът и хитреещият на дребно и на едро чиновник си остава същият, когато иде реч да се поддържат изправни магистралите, пътищата, тунелите и мостовете, язовирите... Трябваше да стане трагедията в тунела „Ечемишка“ на „Хемус“, за да разберем, че нехайството и просташката безотговорност водят до човешки жертви. А не беше ли същото и на гара Хитрино? А при наводнението в село Бисер и отнесените автомобили и къщи в „Аспарухово“? Можем да продължим с примерите. Но какво от това? Опасните curves продължават да ни дебнат отвсякъде. А писането на национални стратегии и програми, колкото и красиви да изглеждат, като няма кой да ги прилага, си остават единствено листове хартия и компютърни файлове.

Катаджиите и въобще пътната полиция са сред най-одумваните и произвеждащи вицове у нас. Но най-важната работа ли е на КАТ например да се юрне да мери вредните газове от ауспусите на автобуси и камиони само защото софиянци дишали отровен въздух. Вместо да се види дали наистина дизеловите автомобили са най-голямата заплаха за белите дробове на столичани, а и не само на тях.

Ако се върнем на пътищата и опасните завои, излиза, че за тях отговаря само КАТ. А къде са стопаните на шосетата - общини, Агенция „Пътна инфраструктура“? Къде е страшилището ДАИ? И ако все пак някъде контролните органи са на мястото си, нека предписанията им да бъдат изпълнявани от стопаните на пътната мрежа, а не като стратегиите и концепциите да остават само късове непотребна хартия.

През 2020 година трябва да сведем загиналите при катастрофи до точно 388 души. При 775 през 2010 година. Безмилостно изчисление. Също като в приказката, че животът на човек минава през „Младост“ 1, 2, 3 и 4, „Хладилника“, „Камбаните“ и „Орландовци“…

Човешкото тяло е

лесно наранимо

Човешкото тяло има ограничени възможности да понася удари. Превишаването пределите на тези възможности води до наранявания и смърт. Безопасността изисква създаването на такава пътнотранспортна система, при която усилията, които се получават при ПТП, да са в границите на възможностите на човешкото тяло да понася удари. Това означава, че пътното превозно средство трябва да защити пътниците и другите участници в движението. Проектантите на пътната инфраструктура и тези, които я експлоатират, трябва да отчитат тези ограничения. Следва да се отчитат и възможностите на уязвимите участници в движението като пешеходци, велосипедисти, мотористи да понасят удари без сериозни последствия.

(Из Националната стратегия за безопасността на движението)