Стопани изхвърлят вълната, защото килограм от нея струва стотинки

Стопани определят овцевъдството у нас като най-тежкият животновъден отрасъл. За три десетилетия от 10 милиона овце, у нас сега животните са около милион по официална статистика.

Фермерите отглеждат животните само за месо, тъй като мандрите почти не изкупуват овче мляко или предлагат много ниски изкупни цени. Вълната пък я изхвърлят, защото килограм от нея струва стотинки. Агнета продават най- много по време на Великденските празници и около Гергьовден. Субсидиите възлизат на 48 лева на глава, като повечето от тях смятат, че тези пари доникъде не стигат, но все пак са благодарни и на тази помощ.

Чавдар Богутев от Златарица от години има стадо. В момента гледа 60 овце и кози, и понеже вече е пенсионер, си задава въпроса има ли смисъл да продължава да е фермер.

"Животните изискват много рижи и неуморна работа, 24 часа 365 дни в годината съм с тях, не помня откога не съм почивал", споделя овцевъдът.

Отглеждането на овце е неблагодарна работа и това сочи и статистиката че в цялата община Златарица, където броят им е малко над 200, разпределени в три стопанства.

„Навремето когато работех в ТКЗС-то, имаше 4-5 разкладки вълна, 12 лева струваше килото, а сега – 60 стотинки за руно. Принудени сме да ги хвърляме руната, няма какво да ги правим“, споделя Богутев.

Тази година той продал по-голямата част от агнетата по Великденските празници, а преди Гергьовден - съвсем малко. Няма на кого да остави стадото си, тъй като синът му живее в чужбина, а дъщеря му работи като социален работник в Златарица и не я привлича животновъдството.

От Националната асоциация за развитие на млечната овца в България настояват пред институциите за решаване на техните проблеми. Преди 2 седмици отново потърсиха Министерството на земеделието с нови предложения.

„Входирахме писма за промяна на БДС, с искане за организираното събиране на сурово мляко и неговата продажба на регионално ниво от регистрирани производители“, информира Симеон Караколев, председател на Асоциацията.

Той е убеден, че колективният модел на работа тепърва ще се развива и че няма да касае само общото извозване на суровината, но и общата преработка и обща реализация на пазара.

По думите му, държавата трябва да подпомага овцевъдите но не само под формата на субсидии, а и със законодателните инициативи и промени в нормативната база - на схемите и мерките, които касаят пряко и косвено сектора.

"Месото в овцевъдството е задължителен елемент, но от 2017 г. има тенденция да се намалява изкупната цена на овчето мляко. Това само по себе си е предотвратимо, стига да има възможност - нормативна възможност фермерите от страна на държавата да могат сами да преработват своята продукция. Да могат сами да избират на кого да си продават млякото. В момента продаваш на регистриран изкупвач. Ами аз искам да го продам на комшията си, тъй като той ми дава по голяма цена- това е пазар, оцеляваш както намериш за добре", коментира Караколев.

Вносното агнешко месо продължава да притеснява производители и потребители заради съмнителното качество.

„Най- важното е да се промени БДС, евентуално за месото ще се опитаме да изработим браншови стандарт, който купувайки го потребителят, виждайки печат - да може да бъде сигурен, че е с произход България“, посочва Симеон Караколев.

Овцевъдите се надяват предложенията им да бъдат приети от държавата, като така не само ще се подобрят условията в отрасъла, а и потребителите ще слагат на трапезата си храни, родно производство.