Опасни са умишлените тайни на търсачките

Краткият отговор е: Не.

Повечето от нас предполагат, че търсачките се използват само за отговаряне на въпроси, но някои изследвания показват, че до 40% от всички търсения са актове на припомняне. Ние просто се опитваме да си припомним подробностите за нещо, с което сме се срещали преди това.

Ако има някаква голяма опасност, свързана с използването на машините като транзакционна памет, тя се състои не в това, че ще станем по-глупави или по-малко способни да запомняме. Тя е в неразгадаемостта на тяхната механика. Транзакционната памет функционира най-добре когато имаме усещане за това как работят умовете на партньорите ви. Аз съм в състояние да преценявам това при хората, които ме заобикалят. Но това е значително по-трудно при дигиталните инструменти, особено при Интернет-търсачките. Те се правят от фирми, търсещи печалба, които гледат на алгоритмите си като на перли в короната. Една обществена библиотека – или собственият ви бележник, или куп страници – не поддържат умишлени тайни за начините, по които функционират. А Интернет-търсачките поддържат много такива. Нещо повече, транзакционната памет не е някаква карта-джокер в областта на знанието. А на индивидуално ниво все още е важно да се учи бавно и да се запаметяват дълбоко някои неща, не на последно място и защото творческата мисъл – онези моменти на Еврика!– идват от дълбоки и често несъзнателни преживявания, при които мозъкът ви предъвква неща, които е насъбрал преди това.

И все пак можете да престанете да се тревожите, че айфонът измества паметта извън главата ви. Тя все още ви е под ръка.

(От сайта „Либерален преглед“, със съкращения)