Нито един от действащите генерали и адмирали няма държавно отличие, предложено от правителството и връчено от президента

На 30 юни т. г., съгласно президентски указ и навършване на пределна възраст за военно звание, генерал-лейтенант Пламен Атанасов бе освободен от длъжността заместник-началник на отбраната и от военна служба. Това се случва след 37 години офицерска служба.

Кадровата справка на генерала показва, че той е награждаван от министъра на отбраната с награден знак „За вярна служба под знамената – II степен“ и похвална грамота, както и с хладно оръжие от началника на ГЩ. От МО съобщиха, че изпращайки го в резерва, министърът на отбраната е наградил ген. Атанасов с почетен знак на Министерството на отбраната „Свети Георги“ – първа степен. От началника на отбраната – сувенир „сабя“. Информация за държавна награда по предложение на правителството няма.

Може да се каже, че Министерството на отбраната си е свършило донякъде работата. Интересно е, обаче, какво трябва да стори един генерал-лейтенант, стигнал до заместник-началник на отбраната, за да заслужи орден. Може би да направи фирма и да спонсорира нещо, какъвто пресен пример има в последно време? Само че, законът не му позволява да развива бизнес. Единственият изход е да си даде 20-те заплати обезщетение, но и това не е сигурно дали ще привлече вниманието на тези, които имат правото да правят такива предложения. Дано поне службата му за защита на Отечеството наклони везните!

Ако погледнем внимателно списъка от последните няколко години с предложения от правителствата до президентите за отличаване с ордени на български граждани, ще видим, че няма действащ офицер. Много по-редно и мотивиращо е да получи такова отличие, докато служи. Пенсионерските ордени са за поколенията. Нямам спомен за 6 май –Ден на храбростта и празник на Българската армия, например, някое правителство да е предлагало, а държавният глава да е връчвал ордени на генерали, адмирали, а защо не и на офицери с по-ниски звания. И не само тогава, защото в армията има и други празници, макар че не само те трябва да са поводът за връчване на високи отличия.

Впрочем, ако се разровим в кадровите справки на висшето военно командване, ще се наложи доста да се замислим. Започваме от началника на отбраната и неговите заместници, минаваме през командването на СКС, Сухопътни войски, ВВС, ВМС и нека да спрем до Военна академия „Г. С. Раковски“. Това са 16 генерали и адмирали. Нито един от тях не е заслужил в дългогодишната си служба орден. Стигат най-много до отличие, което е в правомощията на министъра на отбраната. Или имат по някой чуждестранен медал.

Шансът да бъдат удостоени е уволнението. Макар че той не навестява всички. Последният светъл пример бе с бившия директор на военното разузнаване бригаден генерал Светослав Даскалов, който при уволнението си бе удостоен с орден „За военна заслуга“. Генерал Константин Попов бе отличен с орден „Стара планина“ - първа степен с мечове и го получи , когато подаде рапорт за освобождаване от началник на отбраната. Същото отличие има генерал Симеон Симеонов, но пак при уволнението си. Бившият началник на НГЧ бригаден генерал Боян Ставрев получи орден „За военна заслуга“, но за довиждане от армията. Без държавно отличие, обаче си отиде бившият началник на отбраната вицеадмирал Румен Николов. Така бе освободен от най-високата ни военна длъжност в НАТО и ЕС генерал-лейтенант Галимир Пехливанов. Сигурно има и други. Дано се сети някой да поправи пропуска, макар и със закъснение.

Това връщане назад във времето доказва тезата, че ако има някакви държавни отличия, те са за тези генерали и адмирали, които свалят пагоните. А докато са действащи – наградни знаци, бинокли, ножове и похвални грамоти. Впрочем, тази констатация бе направена и в Комисията по отбрана, когато на членовете й бяха представени новоназначени и новопроизведени военнослужещи с висши офицерски звания. По принцип моята идея, каза тогава заместник-министърът на отбраната ген. Атанас Запрянов, е всички четиризвездни генерали началници на отбраната традиционно да си получават най-високия държавен орден – „Стара планина с мечове“, тризвездните генерали - „За военна заслуга“ – I степен, двузвездните генерали - „За военна заслуга“ – II степен, но не като се пенсионират, а когато получат званията. Нашите колеги, призна той тогава, когато си сложат парадните дрехи, са много бедни откъм отличия от американските сержанти, които са окичени с медали и награди. В дълг е политическото ръководство, не военното, смята заместник-министърът.

Както се казва, има нещо гнило в тази система. Може сериозно да се помисли кой кого да награждава в армейската йерархия от командира на отделението до върховния главнокомандващ. След като президентът назначава офицерите с висши звания, би трябвало той да е нивото, от което те да очакват отличия и награди. Самото получаване на генералски или адмиралски пагони от държавния глава, означава, че носителите им са над министерските стимули. Подобна логика може да се приложи и надолу по стълбицата на военните звания. Най-важното, обаче, е орденът да не бъде за довиждане, а за стимулиране на военнослужещия.

За престижа на военната професия

По този въпрос се говори много. Най-вече за ниските заплати и тежките условия на службата. Това е така, но едва ли е достатъчно. Мотивацията е комплекс от фактори и нито един от тях не бива да се пренебрегва. Не е нормално постиженията на хората в армията да се затварят в Министерството на отбраната. И да връчваме ордени, само за довиждане, например.