Около 18% от хората у нас са под наем, в Германия - всеки втори

Над 82% от българите живеят в собствено жилище, показва анализ на Евростат за състоянието на жилищния фонд в Европейския съюз за миналата година. Болшинството от хората у нас са си купили апартамент или къща без заем - със собствени средства. Такива са 79,9 на сто от собствениците на имоти у нас. Ипотечен кредит са теглили едва 2,6% от българите, показва още статистиката. Лидер по собствени жилища в ЕС е Румъния – там едва 4 на сто от населението не притежава имота, в който живее. България заема седмо място по този показател в ЕС като пред нас са още Литва, Хърватия, Словакия, Унгария и Полша.

Заем за покупка на жилище са теглили под 1 процент от румънците, а едва 4% от съседите ни са под наем.

При нас все пак 17,7 % от българите живеят под наем, твърди Евростат. Близо 3% плащат на пазарни цени, а 14,8 на сто са на регулиран наем или най-често става въпрос за ползването на общински жилища.

И въпреки че голяма част от българите притежават жилище, се оказва, че една трета от имотите у нас са необитаеми. В свой доклад Световната банка обяви, че в България има 3,9 милиона жилища и около 3 милиона домакинства. Те обаче обитават 2,7 милиона имота или един от седем българи живее в жилище, което се споделя от повече от едно домакинство. Често до три поколения - или 6-8 членове на семейството, живеят в малък апартамент от 60 м2. За сравнение в Европейския съюз средно около 70 на сто от хората са собственици на жилищата си, а 30% са наематели. Най-нисък е този процент в Германия и Австрия, където едва половината от населението притежава имот.

Сравнително поравно се поделят българите, които живеят в къща и тези в апартамент. Според статистиката около 54,5% от населението у нас живее в къщи, а 45,5% - в апартаменти в блокове. По този показател се различаваме от болшинството държави в Евросъюза, където по-голяма част от населението обитава къщи през 2016 г. Най-висок процент е регистриран в Ирландия - 92,5 на сто от жителите и Обединеното кралство - 85 на сто, следвани от Хърватия - 80 на сто, Белгия - 78 та сто и Холандия - 76 на сто. Най-малък процент хора - под 50 на сто - живеят в къщи в Испания, Естония, Латвия и Литва.

Националната статистика показва, че населението у нас в края на миналата година е било малко над 7,1 милиона души. От тях 5,3 милиона българи или 73 на сто са обитавали жилища в градовете и около 1,8 милиона - 23% - в селата.

Броят на селата у нас през миналата година е бил малко под 5 000, като 157 изцяло са били без население, а в 1 148 села у нас са живеели между 1 и 49 души.

Сградите опасни при земетресение

Три четвърти от апартаментите - в 30-годишни панелки

Повече от три четвърти от апартаментите в България се намират в сгради, които са на възраст над 30 години, а липсата на поддръжка е довела до повреждане на покривите и фасадите, зле поддържани стълбища, коридори и течове. Това се посочва в анализ на Световната банка, поръчан от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Освен това голяма част от жилищния фонд на България се състои от многофамилни сгради от социализма, много от които са изградени от панели.

В същото време все повече хора живеят в бедняшки квартали и незаконни селища, колкото и общините, страдащи от липса на финанси, да се опитват да осигурят социални жилища на своите най-уязвими граждани, твърдят от Световната банка. Според експертите й голяма част от жилищния фонд е остарял и лошо поддържан, като част от него е потенциално уязвим за сеизмични щети.

За около 42% от едночленните домакинства и за 31% от наемателите на пазарни цени, разходите за жилище са непосилни. Повече от една трета от младите пък не могат да си позволят собствен дом и затова продължават да живеят с родителите си.

Ръст на разрешителните за строеж

Общо 1526 разрешителни за строеж на жилищни сгради със 7135 жилища в тях и 934 851 квадратни метра разгъната застроена площ са издали местните администрации в страната през третото тримесечие на 2017 година. Това е увеличение от 29% на разрешителните и на 44,5% на жилищата, в сравнение със същия период на 2016 година, показват актуални данни на НСИ.

Областите София град, Пловдив, Варна и Бургас остават водещи по отношение на строителството, особено на жилища, макар и тенденциите в Бургас да показват забавяне в този сегмент. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради за периода юли-септември 2017 година са издадени в областите София (столица) - 262, Пловдив – 239 и Варна - 154. Отново в област София предстои да бъдат започнати най-много сгради - 2432, следват Пловдив с 1371, Варна - 751 и Бургас - 636.

В сравнение с третото тримесечие на 2016 година започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 18,3%, жилищата в тях - с 8,4%, а разгънатата им застроена площ - с 14,1%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 165 жилищни и 80 други сгради; София (столица) - 135 жилищни, 4 административни и 27 други сгради; Варна - 85 жилищни и 38 други сгради; Стара Загора - 73 жилищни и 47 други сгради.

Ирена Перфанова, председател на Националното сдружение „Недвижими имоти“:

150 000 евро

“България е една от държавите с много висок процент на притежание на лично имущество и е нормално по-голямата част от имотите да са на 40-50-годишна възраст”, обяви за вестника Ирена Перфанова, председател на Националното сдружение “Недвижими имоти”. Тя уточнява, че за ново строителство се говори през последните 27 години, тоест периодът на частния бизнес в строителството и неговия размах.

“Има, разбира се и много имоти, построени преди повече от 50 години и семейства, които са станали собственици на тези имоти преди повече от 50 години. Сред тях можем да включим и жилищата, възстановени по реституция”, категорична е тя. На въпрос какви жилища търсят купувачите през тази година, експертът обяснява, че те са “в диапазона между 60 000 и 150 000 евро”.

Тихомир Тошев,

Все повече хора ще теглят ипотечен заем

Голяма част от собствените жилища, които българите притежават, са в селата и малките градове, коментира пред “Труд” кредитният консултант Тихомир Тошев. Последните години обаче се наблюдава тенденция все повече хора да се пренасят към големите градове, а там много рядко може да се купи имот със собствени спестявания, обясни Тошев. Затова според него тенденцията ще се обърне и все повече хора ще теглят ипотечен кредит за жилище.

Спадът на лихвите по заемите за имот също допринася за по-голямото търсене, както и фактът, че след финансовата криза, която засегна и нашата страна, много българи отлагаха взимането на кредит, но сега вече излизат на пазара, допълни експертът. Тошев прогнозира, че тази година банките ще отчетат сериозен ръст при ипотечното кредитиране, както и при сделките с имоти. Последно проучване на портала “Моите пари” показа, че се наблюдава завишение на желаните суми сред неползващите ипотечен кредит. Предпочитаните суми са в диапазона от 25 000 до 100 000 лв.

Българите предпочитат да теглят заеми в лева, а не в евро. Основните мотиви за избора им са, че получават доходите си в левове, както и по-ниската цена на кредитите в национална валута.