Много творци рисуват картини, правят скулптури или други произведения на изкуството и ги продават на магазини. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това как се начисляват налози за картини на студенти.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www. ZaharinovaNexia. com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Дружество изкупува картини на студенти и ги продава в търговския си обект. Картините не се изработват по предварителна поръчка. Поставени са следните въпроси:

1. Трябва ли студентите - художници да издават документ за получения доход и какъв е той? Те не са регистрирани като свободна професия или занаятчии.

2. Трябва ли дружеството да удържа авансов данък от изплатения доход на художниците и следва ли да подава декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ?

3. Трябва ли дружеството да подава справка по чл.73 от закона за изплатените доходи?

4. Има ли задължение дружеството да удържа и внася осигуровки върху изплатения доход или студентите трябва сами да внасят осигуровките си?

По първия въпрос:

В чл.10 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ са посочени доходите от друга стопанска дейност, каквито са и доходите от продажба на картини: те са уредени в раздел III, чл.29, ал.1, т.2, буква “б” от ЗДДФЛ, където е определено, че придобитият доход се намалява с 40% разходи за дейността за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители.

В т.20 от пар.1 на ДР на ЗДДС е посочено, че “Произведения на изкуството” са: картини, колажи и други подобни декоративни произведения, рисунки и графики, направени изцяло от ръката на художник, с изключение на планове и чертежи за архитектурни, инженерни, промишлени, търговски, топографски и други подобни цели, ръчно украсени фабрични изделия, театрални декори, декори за кино и други видове декори.

Съгласно чл. 9, ал. 2 и ал.3 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават касова бележка, издават документ за придобитите от тях доходи от друга стопанска дейност и наеми, съдържащ реквизитите по чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството. Тази разпоредба не се прилагат за доходи, за които при придобиването им платецът на дохода издава формуляр “Сметка за изплатени суми” или доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста.

В чл.45, ал.4 на ЗДДФЛ е казано, че предприятие или самоосигуряващо се лице - платец на доходи по чл. 29 или 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и 44 сметка за изплатени суми по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице.

В случая дружеството платец на доходи по реда на чл.29 от закона, изплатени на физически лица, които не са самоосигуряващи се по смисъла на КСО, е задължено да издава сметка за изплатена сума при покупката на картини. В този случай, художниците не са задължени да издават документ при получаването на дохода.

Но ако лицата са самоосигуряващи се по смисъла на КСО, тогава е валидна разпоредбата на чл.45, ал.6 от закона. Сметката за изплатени суми по ал.4 и служебната бележка по ал.5 не се издават, когато лицето, придобиващо дохода е самоосигуряващо се и декларира това с писмена декларация пред платеца на дохода.

В този случай художникът трябва да издаде документ за продажбата. Ако не е задължен да издава касова бележка ще трябва да издава документ, съдържащ реквизитите на първичен счетоводен документ - приходен ордер, квитанция, фактура или др.

По втория въпрос:

Ако закупувате картини от лица, които не са самоосигуряващи се по смисъла на КСО, дружеството трябва да удържа авансов данък по реда на чл.43 от ЗДДФЛ. Той се декларира с декларация по реда на чл.55 от закона.

К

огато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му (ал.4 на чл.43 от ЗДДФЛ). Алинея 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и декларира това писмено пред платеца на дохода.

Дължи се авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - данък се дължи върху разликата между облагаемия доход и удържаните осигурителни вноски. Дължимият данък се изчислява, като разликата се умножи по данъчна ставка 10%.

По третия въпрос:

Предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО - платци на доходи, изготвят справка по образец, за изплатените през годината доходи по чл.10, ал.1, т. 3, 4 и 6, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, както и за удържаните през годината данък и задължителни осигуровки (чл.73, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ).

По четвъртия въпрос:

Според чл.5, ал.1 от КСО осигурител е всяко физическо или юридическо лице, неперсонифицирано дружество или други организации, които имат задължение по закон да внасят осигуровки за други физически лица. Според §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО “осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигуровки. От това се извличат задължителните условия, които трябва да са налице, за да се третира едно лице като осигурено за целите на ДОО:

- извършване на трудова дейност;

- внесени или дължими осигурителни вноски;

- наличие на правна норма.

Упражняването на трудовата дейност по смисъла на КСО е основна предпоставка за осигуряването и като основен принцип това е уредено в чл.10 от КСО. На основание тази разпоредба, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването й.

Кръгът на лицата, които подлежат на задължително обществено осигуряване изчерпателно е определен в чл.4 и чл.4а от КСО.

Осигуровки за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл.6, ал.2 от КСО доходът, върху който се дължат осигуровки, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. В основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО, срещу която лицата получават доходи.

Доходите, върху които се правят осигуровки, са определени с Наредба за елементите на възнагражденията и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). Съгласно чл.3, ал.1 от НЕВДПОВ осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл.40, ал.5 от КСО и други доходи от трудова дейност.

В случая за дружеството ще възникне задължение за внасяне на осигуровки само когато изплатеното възнаграждение е за картини, изработени от студентите по договор за поръчка между дружеството/възложител и студента/изпълнител или в рамките на трудово правоотношение. В тази хипотеза за художниците изплатеното възнаграждение ще има характер на осигурителен доход по смисъла на чл.6, ал.2 от КСО и ще са изпълнени условията да имат качеството на осигурено лице по чл.4 от КСО и да извършват трудова дейност, а дружеството ще има задължение да внася осигуровки за тях в качеството си на осигурител.