Много български жени работят като земеделски стопани. Наред с това те отглеждат децата си. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какви осигуровки се дължат по време на отпуск на фермерка за бременност и раждане на дете. Допълнително разглеждаме въпроса за ДДС при покупка на стар автомобил от Германия.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I. Осигуровки на земеделски стопанин след раждане

Регистриран земеделски стопанин е член на Осигурителна каса. Той ползва отпуск поради бременност и раждане, но без право на обезщетение по Кодекса за социално осигуряване. Поставени са следните въпроси:

1. Как трябва да се извършва осигуряването на лицето за периода, през който ползва отпуск поради бременност и раждане без право на парично обезщетение за това?

2. В какъв размер трябва да е здравноосигурителната вноска и върху какъв осигурителен доход се изчислява за периода на отпуск поради бременност и раждане?

3. Къде трябва да се посочат дните от периода на отпуск поради бременност и раждане, за които лицето няма право да получава обезщетение по КСО – в т. 16.3 или в т. 16.4 на декларация образец № 1?

4. Ако лицето има стари задължения за здравно осигуряване по декларация образец № 7, следва ли всеки месец при внасяне на дължимите вноски като регистриран земеделски стопанин да подава заявление, с което да заявява кои задължения за здравноосигурителни вноски погасява?

1. Дължат ли се социални и здравни осигуровки?

Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. Задължението за осигуряване за тези лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. По свое желание тези лица могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Здравното осигуряване на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, които упражняват трудова дейност, се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

В случаите, когато самоосигуряващите се лица, които са осигурени и във фонд “Общо заболяване и майчинство” са във временна неработоспособност поради бременност и раждане, следва да се има предвид, че съгласно чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.

Подобна разпоредба, съгласно която осигурителни вноски не се внасят за тези периоди се съдържа и в чл. 3, ал. 3 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица (НООСЛБГРЧМЛ).

За периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО осигурените лица не трябва да подават декларация за прекъсване на дейността си (чл. 1, ал. 2, изр. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

За тези периоди се дължат здравноосигурителни вноски съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година в размер, равен на дължимата от работодателя част от вноската, която за 2018 г. е 4,8%. Минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани за 2018 г. е 350 лв.

От изложеното следва, че ако лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство, и не извършва никаква трудова дейност като самоосигуряващо се лице на каквото и да е основание за времето, през което е в отпуск поради бременност и раждане, то този период се зачита за осигурителен стаж без да се внасят осигурителни вноски за ДОО, независимо от обстоятелството, че лицето няма право на парично обезщетение по КСО. Лицето дължи вноски за здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В тази връзка, при подаване на данни с декларация образец № 1 дните в отпуск поради бременност и раждане на лицето, според указанията за попълване на декларацията, следва да се посочат в т. 16.3., в която се попълват и дните без право на обезщетение по КСО, а именно: дните в отпуск за бременност и раждане и/или в отпуск по чл. 164б от Кодекса на труда при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и при настаняване на дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

2. Ред за погасяване на задълженията

Относно предоставената на самоосигуряващите се лица по чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 и чл. 40а, ал. 3 от ЗЗО нормативна възможност да заявят кои задължения, конкретно за здравноосигурителни вноски погасяват при наличие на няколко публични задължения (чл. 41, ал. 2 от ЗЗО) следва да се има предвид, че лицата могат да осъществят това право с подаване на заявление съгласно приложение № 10 към чл. 2а от Наредба Н-8/2005 г. на МФ. С разпоредбата на чл. 3а от Наредба Н-8/2005 г. на МФ е предвидено, че заявлението по чл. 2а се подава в компетентната териториална дирекция на НАП на хартиен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя, преди внасяне на сумите, с които се погасяват задълженията. От текста на нормата става ясно, че лице, което има няколко публични задължения, за да се ползва от предвидената нормативна възможност на чл. 41, ал. 2 от ЗЗО, преди извършването на всяко плащане на дължими осигурителни вноски може да заяви кои задължения погасява с направената вноска.

II. ДДС при покупка на стар товарен автомобил от Германия

Фирма е регистрирана по Закона за ДДС. Закупен е употребяван товарен автомобил от автокъща в Германия. Доставчикът е регистрирано по ДДС лице, което е издало фактура. Поставен е следният въпрос: Задължено ли е дружеството да състави протокол за вътрешнообщностно придобиване и дължи ли ДДС?

1. Общи правила

Съгласно чл. 13, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка на ЕС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

2. Изключения

В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДДС са изброени изключения от горната хипотеза, като т. 1 указва, че не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка.

3. Дължи ли се ДДС

Във фактурата може да е записано, че се прилага диференцирана данъчна ставка съгласно §25а от Закона за ДДС, специални разпоредби. Този текст е незадължителен реквизит при режим на стоки втора употреба – облагане на маржа. Предвид посоченото и съгласно чл. 13, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, за дружеството не възниква задължение за начисляване на данък, тъй като не е налице вътреобщностно придобиване.