Годишните данъчни декларации за доходите на гражданите се подават от 10 януари до 30 април. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какви са възрастовите условия за ползване на облекчението за деца. Допълнително посочваме правилата за осигуряване след пенсиониране на самоосигуряващо се лице.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I Облекчение за деца с увреждания

При облагането на получените доходи през 2018 г. искате да ползвате данъчно облекчение за деца с увреждания по реда на чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Подали сте годишна данъчна декларация (ГДД) на 15 януари 2019 г. Във въпроса е посочено, че детето е навършило пълнолетие на 12 декември 2018 г., притежавате валидно Решение на ТЕЛК. Поставен е въпросът имате ли право на ползване на съответното данъчно облекчение?

Съгласно чл. 22г, ал. 2 и ал. 3 от от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), данъчното облекчение се ползва при наличието на изрично изброени условия, на които следва да отговаря детето и съответно лицето, ползващо облекчението. Едно от тези условия е детето да не е навършило пълнолетие към 1 януари на данъчната година.

Данъчната година е календарната година (чл. 15 ЗДДФЛ). Визираните от закона условия за ползване на данъчното облекчение, следва да са налице към 1 януари на данъчната година или към 31 декември на данъчната година. В случая се има предвид календарната година на придобиване на облагаемия доход и ползване на облекчението.

Предвид на гореизложеното данъчната година е 2018 г., видно от приложените документи към преписката детето е навършило 18 г. на 12 декември 2018 г., следователно условието да не е навършило пълнолетие към 1 януари на 2018 г. е изпълнено.

Ако сте подали годишна данъчна декларация (ГДД) за 2018 г. и сте декларирали ползване на облекчение за деца с увреждания, ще имате право на същото. Ако сте подали ГДД и не сте ползвали облекчението, може да подадете коригираща декларация до 30 април 2019 г. Същите са правилата по отношение на възрастта и при ползването на облекчението за деца.

II Осигуряване на самоосигуряващо се лице, на което предстои да му бъде отпусната пенсия

Самоосигуряващо се лице упражнява трудова дейност като едноличен търговец. Подало е в НОИ документи за пенсиониране, тъй като на 17 януари 2019 г. придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ще продължи да упражнява трудова дейност, но не желае в бъдеще да се осигурява във фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО). В тази връзка са поставени следните въпроси:

1. От коя дата лицето може да спре осигуряването си – от датата, на която придобива право на пенсия, т.е. от 17 януари 2019 г. или от датата, на която е издадено от НОИ решението за отпускане на пенсия?

2. Трябва ли лицето да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице - в какъв срок и какво да съдържа?

Правила за внасяне на осигуровки

Съгласно чл. 5, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) самоосигуряващо се е физическо лице, което е задължено да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Лицата, упражняващи трудова дейност и подлежащи на осигуряване в качеството им на самоосигуряващи се лица, внасят осигурителните вноски за своя сметка на основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Тези лица задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, а по свой избор и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.

Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Във връзка с чл. 10 от КСО и чл. 1, ал. 1 от наредбата, задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец (декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице обр. Окд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство. Задължението за деклариране на тези обстоятелства е регламентирано в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.

За периода до издаване на документ за отпускане на пенсия

Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Според изложеното в запитването, лицето упражнява и ще продължи да упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице. Подало е в НОИ документи за пенсиониране, тъй като на 17 януари 2019 г. е придобило право на пенсия. Не посочва обаче да е получило документ за отпускане на пенсия, от което следва, че правото му на пенсия все още не е обективирано в надлежен документ, издаден по законоустановения ред. До издаването на този документ е налице нормативно основание за задължително осигуряване по смисъла на КСО и НООСЛБГРЧМЛ.

Внасяне на здравни осигуровки след пенсиониране

Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО дава възможност осигуряването на самоосигуряващите се лица за времето, след като им е отпусната пенсия, да е тяхно право, но не и задължение, и те могат да преценят дали ще упражнят предоставеното им от закона право или ще се въздържат от упражняването на това право. В запитването е посочено, че лицето не желае в бъдеще да се осигурява за ДОО. С оглед изложената фактическа обстановка е прието, че лицето не желае да се осигурява за периодите след пенсионирането. В този случай, правото му като пенсионер да не се осигурява за ДОО е ex lege с настъпването на факта, без да са необходими някакви допълнителни действия от негова страна, освен задължението в последната, подадена декларация образец №1 с данни за ДОО да се впише последния ден в осигуряване и да подава ежемесечно декларация образец № 1 с данни само за здравно осигуряване като лице, подлежащо задължително на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. В хипотезата, когато самоосигуряващо се лице, което е придобило качеството пенсионер не желае да се осигурява за ДОО, за същото не възниква необходимост да подава декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. Окд-5), за да удостовери факта, че е пенсионер и че не желае да се осигурява.

Осигуряване по желание

Извън горното следва да се има предвид, че когато самоосигуряващото се лице, на което е отпусната пенсия, желае да се осигурява за фондовете на ДОО, на основание чл. 1, ал. 6 (изречение второ) от НООСЛБГРЧМЛ следва да подаде декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ (обр. Окд-5) в компетентната териториална дирекция. В този случай осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията. В същата се попълва тази част, в която е вписан текстът “Пенсионер съм и желая да се осигурявам” като се посочва вида осигуряване и датата, от която лицето желае да се осигурява.