Османски владетел строил училища във Видин

Сърце вместо полумесец има и на минарето на джамията на Осман Пазвантоглу

Откриха негова правнучка във Франция

Едно от първите решения на Видинския общински съвет за тази година беше да се обединят две някога големи училища. Вече има заповед на образователния министър за сливането. Въпреки яростните дебати в местния парламент съветниците се произнесоха и за най-новото като сграда школо в крайдунавския град - строеното в края на 80-те години училище “Любен Каравелов” от общообразователно става начално.

А преди 200 години по тези места независимият османски владетел Осман Пазвантоглу се разпоредил обучението за мюсюлманските деца и от двата пола да е задължително и безплатно. Построил училища, а за издръжката им дал вакъфи.

Едно от училищата било срещу прочутите джамия с библиотека на Пазвантоглу, които и до днес се въздигат само на метри от Видинската света митрополия. Противоречивият владетел, извоювал независимостта си от Високата порта, построил и уникална във военноотбранително отношение кръстата казарма, както и модерна за времето си турска станция.

Пазвантоглу изградил още водохранилище и много чешми във Видин, за да спасява хората от летните жеги. В горещините властта раздавала лед. За бедните - безплатно, за по-заможните - срещу незначителна сума.

“В една улица видях и един богат фонтан с позлатени арабески. Човек трябва да е живял известно време сред горещата атмосфера на Видин, за да оцени по достойнство това човеколюбиво дело на Пазвантоглу”, възкликва в книгата си “Пътувания по България” Константин Иречек, докато описва подробно съграденото.

Забележителната архитектура от онова време днес е привлекателна за туристи от цял свят. Внушителните сгради дават основание за гордост на местните хора, че дори в рамките на Османската империя Видин е бил европейски град.

Сърце вместо полумесец има и до днес на минарето на прочутата джамия на Пазвантоглу. Предания разказват за чудно хубава българка, пленила с красотата си владетеля. И как Осман пренебрегнал канона, за да възвеличае любовта.

Друга легенда твърди, че сърцето е в знак на синовна любов към майка му, която била християнка. За да прикрие това, той наредил да поставят нарочни надписи на сградите и затова на джамията още може да бъде прочетено: “...Тази джамия е създадена за покойния ми баща, който бе притежател на едно сърце като на везира Асаф. Казах на майстора, като видях високия й таван: “Заслужено е да го наречете храм на храмовете в света.”

Не сърце, а стилизиран връх на копие е поставил на минарето й владетелят. Този знак е често срещан по турските бойни знамена от онова време. Това твърди в най-новото си изследване османистът от Видинския исторически музей Невен Илиев.

Върхът на копието е символ на сила, мощ, победа и най-добре изобразява владичеството на Осман Пазвантоглу. Имало го е върху повечето значими сгради от онова време. Запазен е още на върха на библиотеката. Специален надпис и тук слага точка на митовете: “Тази библиотека направи мъдрият и великодушен Осман паша за душата на уважавания си баща, заедно с извършените (други) полезни дела.”

Библиотеката била снабдена с ръкописи на арабски, персийски и османотурски. Тя е притежавала и почти всички печатни турски книги, публикувани в Цариград през първата половина на XVIII век. Те са били със светско съдържание, а някои от тях са написани в духа на Просвещението.

Това обяви по време на международна научна конференция на тема “Модернизационни тенденции в стопанския и културен живот във Видинско и Тимошко през ХІХ и ХХ век”, проведена във Видин, незнайна дотогава родственица на Осман Пазвантоглу. Суада Тозо Уилям тогава заяви, че е прапраправнучка по майчина линия на турския владетел Осман Пазвантоглу.

Суада е родена в Босна, но живее във Франция. Работи в старинна библиотека, в която се пазят книги на френските крале. Нейната майка и вуйчовците й носят фамилията Пазвантич. Именно един от тях, докато издирвал историята на предците си, открил надгробен паметник на техен прадядо с името Пазвантоглу.

“Роднинството с турския владетел е по женска линия. Моминското име на моята прапрапрабаба е Пазванчич. Тя е внучка на дядото на Осман Пазвантоглу. Мен ме откри българският професор Стоянка Кендерова, завеждаща “Ориенталски отдел” на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий. Тя бе докторант в Страсбург, научната й дейност се изразява в изучаване на наследството на моя прапрапрадядо Осман Пазвантоглу”, обясни Суада Тозо Уилям.

Далечната родственица посети и гроба на своя прапрапрадядо. Осман Пазвантоглу умира във Видин на 5 /17 февруари 1807 г. Османците отказват да го погребат на свещена земя (в градината на джамията му зад крепостната стена), защото за тях бил султански предател и враг. Днес гробът му се намира в централната част на Видин, в двора на разрушената отдавна джамия “Мустафа паша”.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл