Особености на убийството на Търновския властелин

„Утрепали са един чорбаджия. Малко са им на тия, като него куршумите?“ С тия думи един шофьор на такси съобщава новината за убийството на бизнесмена Петър Христов - Търновския властелин или Пешо Айряна, както някои го наричат. Казва го невъзмутимо. Не трепва и като му обясняваме, че става дума за класическо мафиотско убийство, каквото не сме имали, откакто застреляха през 2016 г. боса на Модна къща „Агресия“ Сашо Антов - помните ли го? - дето приживе беше на „ти“ с големците и ги обличаше с костюми.

Да, таксиджията си спомня например как тъжеше за Антов Цветан Цветанов, като казваше: „Няма политик, който да не го познава“.

Мил човек е бил Антов изглежда, макар историята да мълчи как държавната фабрика за конфекция "8-ми март" е станала негова лична. А месеци преди да почине (Бог да го прости!) е прехвърлил дружество, производно от фалиралата "Агресия груп" и още 4 подобни на един безработен, който говори с ромски акцент и управлява 23 фирми с фиктивни адреси.

„Та и драмата с носителя на приза „Достоен българин“ Петър Христов - Айряна изглежда като тая с Антов“ - отбелязваме преди таксито да свали пред редакцията екипа на „Труд“. Таксиджията се смее. (Какво му е смешно, по дяволите?!)

Докато слизаме, той заключава: „И мафиотите плачат“.

Кой знае дали е гледал мексиканската сага „Богатите също плачат“, но сигурно това иска да каже...

Излагаме се като европредседатели - 8 трупа за 3 дни! Затова ще се съгласим, както заяви полицията, че убийството на Христов не е мафиотско, а битово. Може да е убийство от ревност, примерно - като това, извършено от Горския човек в Нови Искър и вкарало в моргата 7 трупа - и неговия включително.

Но нека си припомним кой е Христов. Намираме името му в кримихрониките на „Труд“ от 1993 година. Тогава неговата охранителна фирма „Дито“, в която работят момчета от местното спортно училище - борци, щангисти, каратисти и гребци - пази 200 магазина и складове, като сключва договори по класически начин - с бухалки.

Самият Христов, който е завършил сержантско училище и е тренирал бойни изкуства, дава интересни интервюта: воювал някога в Афганистан, бил се в руската армия, ранили го в рамото и се върнал в България; тук продавал зеленчуци на сергия, основал си охранителна фирма, разширил я във верига, застанал с нея на входа и изхода на Захарните заводи в Горна Оряховица, те фалирали, а той станал богат.

На 25 години е знаменитост. Като приватизатор инвестира близо $2 милиона в „Лактима“, където се прави айрянът „Балкан“. Създава холдинг с израелци и руснаци, трупа капитали от недвижими имоти, строителство и консултации.

Работодател е на 300 души, проектира грандиозния комплекс „Търново Хилс“. И най-важното - дружи с политици. През 2007 г. е най-големият спонсор на ГЕРБ в старопрестолния град, който е крепост на оргсекретаря на партията. През 2017-а е застъпник на тази партия в изборите за Народно събрание.

В биографията на Търновския властелин има нещо по-знаменателно от начина, по който умножава капиталите си. То е съдбовното му участие в живота на един от най-влиятелните политици у нас - Цветан Цветанов. Единствената присъда на Цветанов, която е отменена след това, е свързана с Христов, светла му памет. Тя е заради бившия шеф на търновското звено за борба с организираната престъпност Орлин Тодоров - осъден за издаване на служебни тайни. Вместо да уволни Тодоров, като шеф на МВР Цветанов, уважил рапорта му за напускане с 50 000 лв. обезщетение и написал 6 пъти „Не!!!“ на искането да бъде разследван със СРС.

Какво общо има Петър? Това, че именно на него Тодоров донасял секрети от разработките и го наричал „шефе“.

И още нещо: версията, че „Наглите“ отмъстили на Мишо Бирата, пардон - на Пешо Айряна, че ги издал. Тази версия е толкова трогателна, че някоя богата госпожа ще се разплаче. Не за мъртвите. А от страх.

От 25 арестувани за серията отвличания в операция „Наглите“ само 4-ма са в затвора и скоро ще излязат. И? Както винаги, след показни операции, всички бандити се убеждават, че могат да правят каквото си щат. Че колкото и да са нагли, по-скоро няма да бъдат хванати, а ако бъдат хванати, по-скоро няма да бъдат наказани...

Ако това е така, можем да кажем, че Наглите не са минало свършено у нас, както някои политически особи твърдят. Още повече, че с оглед участта на Пешо Айряна, едва ли някой вече ще се престраши да свидетелства срещу тях.

А убиецът?

Ще разкрият ли наглото мафиотско убийство? Ако за това има облог, не бихме заложили и билетче за метро.

Да, разкриваемостта на убийствата у нас не е малка – над 80% даже - равнява се с най-високите в света. Забележете главното обаче: разследващите стигат донякъде и до нещо, ако не опрат до “висши” интереси. Даже и тогава правосъдието се бави. Но там, където мирише на пари, на политика, на власт - там престъпниците са недосегаеми.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари