Оставаме и без офицери?!

Когато политиците пренебрегват мнението на военните, се налага да правят фокуси. Не винаги обаче им се отдава

Ако не засадим домати или краставици, ще си внесем. Ако отбранителната ни индустрия е слаба, ще си купим танкове и самолети. Български офицери обаче, няма как. Особено, ако упорито пренебрегваме обективните обстоятелства и военната експертиза.

Точно това сториха нашите политици в годините назад и днес се налага да правят фокуси със законите и правилниците, за да не бъде обезглавена армията ни. От една страна се полагат огромни усилия за задържане на офицерския състав, а от друга – за попълване на празните курсантски скамейки.

Само преди няколко дни от Министерството на отбраната признаха писмено, че промените в Кодекса за социално осигуряване, които утежниха режима за пенсиониране в армията, са направени без да се приемат аргументите на военнослужещите. Т.е., позицията на военната експертиза е останала без последствия. При тези обстоятелства, продължават от министерството, се налага преизчисляване на елементите на модела за кариерно развитие на офицерите.

За този фокус става дума. Първо политиците променят КСО и удължават минималния срок за военна служба (от 20 на 27 години), даващ възможност на военнослужещите да придобият право на пенсия. Второ, като разбират, че са сбъркали, променят Закона за отбраната и Въоръжените сили и премахват изискването за максимален срок за престояване в звание и длъжност. Това налага промяна на правилника за прилагане на закона, което всеки момент трябва да направи правителството. Според някои това е усъвършенстване на кадровия модел във Въоръжените сили. Според други, както е посочено в становище на Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната, се губи механизмът за регулиране броя на военнослужещите в различните военни звания. От министерството признават значимостта на този механизъм, но при условие, че системата е в покой. А тя от години, не е. Т.е., нямаше да има нужда от тези фокуси, ако всички места за офицери са попълнени, а самите офицери не са ориентирани към напускане на въоръжените сили. И ако на входа нещата не бяха тревожни.

Прогнозите на министерството показват, че очакваният ефект от попълването на длъжностите за младши офицери може да се постигне след 4-7 години. Това е на теория. Действителността обаче показва, че в Националния военен университет „Васил Левски“ е обявен втори прием за курсанти, защото 98 от местата не са попълнени. Както твърдят от учебното заведение, расте процентът на отпадналите по медицински причини. През 2015 г. разделилите се по тази причина с мечтата си да станат офицери са 25 на сто от кандидатите, през 2016 г. – 30 на сто, а през тази – 37 на сто. Като прибавим и тревожния факт, че випускът, който завърши, е най-малкият за последните 20–30 години, само 53-ма лейтенанти, става ясна картинката на входа на армията.

На изхода нещата, в резултат на промените на законите по познатия ни принцип „на парче“, също са проблемни. Поради това, както твърдят и от министерството, при старшите офицери се наблюдава бързо достигане на длъжности, които изискват военно звание полковник или капитан I ранг. И това е, колкото и парадоксално да звучи, в ущърб на най-кадърните. В коментара на министерството към предложените промени на правилника се посочва: „Когато пределната възраст за военно звание се постигне преди достигане на минималното изискване за военна служба - 27 години, и минимална възраст от 53-55 години, заложени в КСО, се налага освобождаване от военна служба на тези офицери, които са се издигали бързо в кариерата си.“ Очакванията са, че премахването на разпоредбата за минимален срок за престояване в звание и длъжност, ще спаси ситуацията, т.е. ще предпази от уволнение голяма част от старшите офицери.

В коментара на министерството към промените в правилника се посочва, че се налага търсенето и прилагането на подходи за ликвидиране на последствията от такива външни въздействия, които са довели до липсата и до отлива на голям брой военнослужещи от всички категории.

Източникът на външните въздействия е известен. Това е законодателната власт. Тя променя законите. И в този случай без да се съобрази с професионалната военна експертиза. През 2015 г. тогавашният главен инспектор на МО генерал-майор Петър Петров признава, че вижданията на командирите на видове Въоръжени сили са за запазване на съществуващия модел за пенсиониране на военнослужещите. И неговото мнение е същото. Но след като държавното ръководство смята друго, военните не успяха да направят нищо. Системата бе променена. Така се стигна до днешния тревожен въпрос „Оставаме ли и без офицери?“ И доколко слаломиране между законите и правилниците е трайно решение.

 

Трябват решения и за входа, и за изхода

Промените в закона и правилника може да закрепят донякъде положението на изхода, т.е. да задържат старшите офицери. На входа обаче са необходими радикални решения. Висшето военно командване е категорично, че трябва сериозно увеличение на заплатати в армията. Засега политиците са на вълна обещания и отлагания до следващия бюджет. По всичко личи, че трябва да се пипне и военното образование, от гледна точка на по-широката му приложимост. И на атрактивност, и перспективност, разбира се.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари