Оставете Светия синод сам да реши за Македонската църква

Този въпрос е изцяло църковен и следва да се решава без светски емоции и политически натиск. Затова обществениците да спрат със съветите си

От БПЦ се иска да признае факт, който никой в света не оспорва

В зала № 4 на НИМ има една изложба, която стои вече цяла година след предвидения срок за представянето й. Тя се нарича „Съкровищата на българската автокефална архиепископия в Охрид – 1018-1767 г.” Тази архиепископия, която някои наричат погрешно, вкл. и днес, Охридска, е най-дълго съществувалата църковна институция. Съществува от 1018 г., когато е учредена от император Василий II - Българоубиец, за да замени Българската патриаршия, чийто предстоятел той заварва в Охрид същата година. Преместил се е от постоянното си седалище Дръстър (Силистра) през 971 г., когато византийската армия начело с император Йоан Симисхий превзема Източна България със столиците Преслав (административната) и Дръстър (църковната). Македонските църковни области, наречени с гръцкото име епархии, обаче са много по-рано в границите на българската църковна структура – от 870 г., когато е учредена Българска архиепископия, прераснала през 917 г. в Българска патриаршия.

Разрушени, македонските църковни области излизат от тази структура при закриването им в 1767 г., но 100 години по-късно чрез избори влизат в Българската екзархия, учредена със султански ферман през 1870 г. Откъснати са от БПЦ трите епархии: Битолска, Скопска и Охридска през 1913 г., когато в резултат на Междусъюзническата война България губи Повардарието.

Ето точно това искат да признаем македонските първосвещеници днес. Нека да видим защо и каква е ситуацията при тях. През 1967 г. в Титова Югославия Македонските епархии се отцепват от Сръбската патриаршия и формират Македонска православна църква. Тя обаче не е призната от нито една от 14-те православни църкви по света. Най-вече от Сръбската патриаршия, която с това отцепване губи значителна територия. Вселенската патриаршия (гръцка църква) пък не може да понася думата „Македония“, защото смята, че е част от гръцкото културно историческо наследство. Руската патриаршия всецяло поддържа Сръбската в рамките на вековната руска политика за подкрепа на Сърбия, продължаваща и до ден днешен. Поради тази причина и БПЦ, за да си няма неприятности, не признава Македонската православна църква. И освен това приема църковния канон (закон), че една църква може да се конструира и създаде само, когато майката църква е съгласна. И тъй като Македонската църква, независимо, че е стояла в Сръбската едва 50-ина години през последните 13 века, се смята, вкл. и от българската църква до сега, за църква майка на Македонската църква.

Отговор на въпроса защо Йосип Броз Тито позволи на времето тя да се откъсне – няма. Защото такъв демократизъм в Титова Югославия не съществуваше, както във всяка тоталитарна комунистическа държава. Какво ще стане и какво няма решаваше Политбюро на съответната комунистическа партия, а не Светия синод на православната църква. След създаването на държавата Македония, македонските първосвещеници започнаха яростна битка за признаване.

Сръбската църква също не остана бездейна - тя предупреди всички поместни (национални) църкви, че ще смята за враждебно действие признаването на Македонската национална църква и побърза да си създаде по стар балкански обичай втора църква, която да признае първенството на Сръбската. Епископът на Битоля Стефан Вранишковски е човек – много странно - с рязко изявени пробългарски чувства и признание, че Македонско възраждане няма, и то всъщност е Българско. Той обяви създаването на Македонска екзархия като неразделна част от Сръбската православна църква. Тя съществува и до днес, подложена е на преследвания от официалните власти в Македония и някои нейни дейци са се преместили в България. Ако човек се разходи до Клисурския манастир, ще види, че там има десетина монахини от македонски произход – македонки, дошли от Македония преди десетина години. Те заявяват, че са българки, и управляват между другото много добре Клисурския манастир. И така дават пример на българското монашеско братство – и мъжко, и женско - как се управлява и поддържа един манастир.

Какво иска всъщност македонската църква? Нейната цел е да разбие блокадата на 14-те поместни църкви, издигнали нещо като Берлинска стена спрямо нея. И се надяват, че България ще се поласкае от факта, че Македонската църква ще ни признае за църква майка.

Какво означава БПЦ да признае, че е църква майка? На този въпрос отговорът е с контравъпрос: А признава ли се един исторически факт, който никой не оспорва? Няма учен в света, който да твърди, че от 870 до 1913 г. македонските църковни области са били някъде другаде освен в България. Т.е. от нас искат да признаем нещо, което отдавна е признато от науката. Практически ние няма нищо да спечелим, но те ще успеят да разбият блокадата и може би така към нея ще се присъединят и други православни църкви. И нещо много важно - по този начин ще окажат подкрепа на вече загиващия македонизъм.

Странни неща стават наистина по нашата планета. Знам, че мнозина в България вече са се обявили в подкрепа на македонското искане. На мен също ми е приятно да чуя признанието от устата на македонски първосвещеници, че тяхна майка е БПЦ. Но тук не трябва да се действа емоционално. Светият синод трябва да обмисли много добре нещата, защото решението е негово, а не на Българската държава. По конституция църквата все пак е отделена от държавата, нали? Синодът трябва да обмисли всичко това трезво и по църковния канон, за да не се навреди и на българските, не само на църковни интереси.

Добре би било, ако Македонската православна църква поиска нейните епархии да бъдат отново приети в лоното на БПЦ и така те да станат част от структурите като вместо днешните 14 епархии, се увеличат на 19. Става дума за присъединяване на още пет епархии - Битолска, Охридска, Скопска, Велешка и Струмишка.

Ако това се случи, НИМ ще трябва да се раздели с короните на въпросните първосвещеници, тъй като те са внесени в България през 1913 г. и в момента се намират в Зала № 4 на музея. Само камъните на една от тях - 230 рубини и около 60 диаманти, струва 40 милиона долара – това е короната на архиепископа на българската автокефална архиепископия в Охрид, чийто пълен титул е „Архиепископ на Юстиниана прима и на цяла България”. Именно за това не бива да се реагира първосигнално. Затова не казвам нито „да“, нито „не“. Решението трябва да е само на Светия синод.

Трябва да се има предвид нещо много важно: в източния свят при православието царува понятието цезаропапизъм, докато на запад при католическата църква то е папоцезаризъм. Т.е. папите определят какво да правят политиците, те изработват системата с морални норми и критерии и назначават крале и императори. Докато при нас – православните, царят или императорът казват кой да бъде православния епископ или патриарх, защото определят нормата от ценности. Затова толкова много общественици в момента се набутват в тази история и се опитват да упражнят натиск върху българския Свети синод да вземе решение. Затова пак ще повторя - истинското решение не е да признаваме нещо, което е отдавна известно стопроцентово на всички историци и църковници по света - Македонските епархии са били в границите на българската църква близо 1200 години, а в рамките на сръбската само половин век.

БПЦ трябва да има време да проведе преговори с всички поместни църкви – особено с най-мощните от тях – Руската и Вселенската. Трябва да се говори много дипломатично и със Сръбската. Затова обществениците да забравят съветите си, за да не попадне Българската църква в схизма, каквато е в момента Македонската.

Този въпрос е изцяло църковен и следва да се решава без светски емоции, без политически натиск и изцяло върху основите и принципите на православното канонично право. Всяко светско и политическо вмешателство в автономията на БПЦ ще е грешка. Защото БПЦ е част от вселенското православие, от Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи