Коварни течения опасват най-новия къс суша в Бермудския триъгълник

Остров Раковина го няма на картата. Той не е имагинерен, не е част от географията на Невърленд, а истинска земя насред океана, която изникна край бреговете на Северна Каролина в близост до пагубния Бермудски триъгълник.

Всичко започна в края на април, когато местните забелязаха миниатюрно пясъчно хълмче сред вълните на Атлантика. През следващите няколко седмици теченията трупаха още и още материал, докато в един момент се получи красив, дълъг и извит като полумесец малък остров. Новото късче земя беше напълно оформено за Деня на загиналите във войните, 29 май, когато медиите изведнъж го забелязаха. На снимка от дрон то изглежда като къс от Рая, погрешно извил пясъчната си снага само на 15 метра метра от плажа на Бъкстън, нос Хатерас. Островът е с дължина 1,6 км и широчина 146 м.

Логично, новата земя моментално стана и най-новата туристическа атракция. Остров Шели (от англ. буквално - "раковинест" или за по-благозвучно Раковина) е цяла съкровищница на красиви миди, камъчета и раковини. Името му дава 11-годишно момче - един от първите колонизатори, който се озовава там, доведен от майка си Джанет Рейгън.

Но всеобщата радост от появата на още един плаж, при това насред морето, беше помрачена тези дни от предупрежденията на бреговата охрана. Подстъпът до него е много опасен за плуване, съветват местните власти. След формирането му теченията в Атлантика са се променили. Между острова и материка се образуват много силни завихряния, които могат да удавят или да отнесат в открито море любителите на приключенията. Ако коварната вода не улови в примката си плувците, под водата ги дебнат акули и скатове. За капак в пясъка, който ще нагазят, за да преплуват краткото разстояние, има десетилетни наслагвания от скъсани въдичарски кукички, тъй като Шели се намира точно срещу едно от най-популярните места за риболов в региона. Към остров Шели е най-добре да се подходи с с каяк или в най-лошия случай с водно колело, но трябва да се внимава за прилива и теченията.

Самият нос Хатерас не е с постоянна форма и няма как да бъде нарисуван съвсем точно на картата. Върхът му се закривява ту наляво, ту надясно, в зависимост от теченията и морските бури, които често се извиват в района. Това са същите течения, които са образували и о. Шели, което означава, че през следващите години той би могъл да удвои и утрои размерите си, или най-внезапно напълно да изчезне. "Появата на острова е в резултат на комбинация от динамични промени, плюс силни течения около нос Хатерас, плюс вятър - обяснява климатологът Пол Лиу от Университета на Северна Каролина. - Откъдето дошъл - там и отишъл, така ще стане. Няма как да остане за вечни времена."

Подобно на розата на Малкия принц, остров Раковина се оказва ефимерен. На всичкото отгоре туристите не могат да му се насладят, докато го има, защото е твърде опасно да припарят до него.

Най-дразнещото от всичко е, че той е на една ръка разстояние.

Синът на Кракатау се ражда 69 г. след гибелта на бащата

От 1904 г. до днес са се появили 20 нови острова. Обикновено причини са вулканични изригвания, земетресения, движения на ледовете и др. Един от най-прочутите нови острови е Съртси, който се намира в Атлантическия океан южно от Исландия. Изниква през 1963 г., а през 1965 г. е обявен за национален резерват за изучаване на екологичните процеси, заради множеството растения, насекоми, птици, тюлени и други животински форми, които се заселват там.

Друго бележито парче земя насред морето е Анак Кракатау (в превод - синът на Кракатау). Вулканичният остров Кракатау се формира преди един милион години на запад от остров Ява, Индонезия. Многобройните изригвания разрушават върха му, а наоколо изникват нови вулканични конуси, от които е съставен о. Кракатау. Всъщност, това е преди голямото изригване на 27 август 1883 г., когато островът е пометен от чудовищна експлозия – най-мощното вулканично изригване, известно на учените. Издигналата се гигантска вълна предизвиква ужасни разрушения и отнема десетки хиляди живота.

Последиците от гигантския взрив са почувствани в цял свят. Температурите спадат с няколко градуса, тъй като вулканичният прах спира слънчевите лъчи. Дори в много отдалечени райони са наблюдавани невероятно красиви залези, а луната е синя или зелена в резултат на отражението на светлинните лъчи от праха във въздуха.

От Кракатау оставят само малки острови. През 1952 г. вулканът отново оживява и от застиналата лава се появява остров, наречен Анак Кракатау. След повторно изригване в средата на 80-те години островът се извисява на 188 м. над повърхността на морето, а дължината му достига 1 км.

Доскоро най-младият остров беше всъщност вулканичен анекс към Хунга Хапай. При вулканично изригване преди две години край островите Хунга Хапай и Хунга Тонга в Южния Пасифик, се получи следното: лавата застина и се сля с един от двата острова-близнаци. Новото образувание се извисява на 120 м над морското равнище.