Кипърският футбол върви във възходяща линя през последното десетилетие. АПОЕЛ (Никозия) се превърна в традиционен участник в евротурнирите и дори игра исторически за страната 1/4-финал в Шампионската лига през 2012-а. През настоящия сезон пък клубът от Никозия, където се подвизава Живко Миланов, достигна до 1/8-финалите на Лига Европа, след като елиминира „Атлетик“ (Билбао).

Възходът на Острова на Афродита може да се свърже и с редицата български футболисти, преминали през местния шампионат. Илиян Киряков, Захари Сираков, Георги Донков, Росен Кирилов, Христо Йовов, Димитър Иванков, Станислав Ангелов, Симеон Славчев са само малка част от родните играчи, оставили своята следа в Кипър.

През настоящия сезон други трима легионери представляват България на острова. Борислав Стойчев, Пламен Крачунов и Филип Филипов делят една съблекалня в местния „Етникос“ (Ахна), оформяйки трио в отбраната на тима.

Именно това е и отборът в Европа с най-много родни играчи, изключвайки, естествено, тези от Първа професионална лига.

Клубът не може да се похвали с успехите на големите АПОЕЛ и „Анортозис“, но въпреки това играе важна роля в елита на Кипър, където участва неизменно през последните 25 години. Създаденият през 1968-а тим първоначално е бил със седалище Ахна, но само 6 години по-късно

местността пада под турска власт и остава под владение на Севернокипърската турска република. Именно това е и причината отборът да се премести на 15 км от Ахна в областта Дасаки. Там се намират базата и стадионът с капацитет 7000 седящи места.

Най-големият успех на „Етникос“ е спечеленият турнир „Интертото“ през 2006 г. Тогава „сините“ отстраняват последователно „Партизани“ (Тирана), хърватския „Осиек“, „Макаби Петах Тиква“ (Израел). Следват мачове от турнира за купата на УЕФА, където кипърският състав се разправя и с белгийския „Розеларе“, преди да отпадне от „Ланс“.

Две години по-късно в тима пристига Зоран Янкович, бившият национал на България и участник на Евро 2004. Далеч по-любопитно е обаче как трима родни футболисти, преминали през най-подкрепяните отбори у нас - „Левски“, ЦСКА и „Ботев“ (Пд), се озовават в една съблекалня през лятото на 2016-а.

„Мисля, че е малко случайно и добро стечение на обстоятелствата - признава десният бранител Филип Филипов. - От тримата аз дойдох последен, две седмици преди старта на първенството. Отборът на "Етникос" беше най-настоятелен в преговорите... и ето ни заедно тук.“ Неговият партньор в центъра на отбраната Борислав Стойчев, играл два пъти в „Левски“, допълва: „Правеха почти изцяло нов отбор. Първо подписа Крачунов, след това ме потърсиха и мен, посъветвах се с Пламен и така се озовах в тима.“

Това прави адаптацията и на тримата по-лесна в новото за тях първенство, а още след първия полусезон „Етникос“ успя да си гарантира мястото в елита и дори бе близо до топ 6. И в Кипър, като и у нас, шампионатът се разделя на няколко групи след редовния сезон.

„Естествено, адаптацията е по-добра, когато има с кого да комуникираш на родния си език и в съблекалнята, и на терена - признава бившият играч на ЦСКА Пламен Крачунов. - Когато пристигнах в Кипър, не знаех, че ще имам българи за съотборници.“

Началото и за триото, и за отбора не е лесно. Тимът започва колебливо под ръководството на Данило Дончич, бившия помощник-треньор и футболист на „Локо“ (София). Сърбинът се задържа за кратко, преди да бъде заменен от легендата на Литва Валдас Иванаускас. Специалистът, който като футболист е играл за „Хамбургер“, ЦСКА (Москва) и „Залцбург“, набързо затяга дисциплината и резултатите се подобряват. И промяната бързо привлича вниманието на медиите, на които им прави впечатление здравата българска отбрана.

„Може би от два месеца насам има по-силно внимание към нас, тъй като отборът се представя отлично - обяснява Стойчев, играл по-рано в своята кариера и в Гърция. - Имахме серия от 10 мача и само 2 загуби във всички турнири. Бяхме близо до отборите от топ 6 и успяхме да победим „Анортозис“ и да спрем на два пъти АЕЛ (Лимасол), който е основен конкурент на АПОЕЛ. В крайна сметка обаче изгубихме шансовете за място в топ 6 и това се отрази на резултатите ни в последно време.“

И тримата са обединени около мнението, че Кипър е добра държава за живот и въпреки носталгията по България се чувстват добре на острова.

„Тук до мен е най-близкият ми човек - моята годеница, с която престоят ми е доста по-лесен - признава Филипов, играл в България за „Славия“, „Ботев“ и „Сливен“. - Климатът през цялата година е доста благоприятен, имаш чувството, че си на курорт почти целогодишно. Наистина много българи живеят тук и от тях близки познати, с които комуникираме постоянно.“

Извън терена тримата следят случващото се в родната Първа професионална лига и не пропускат да се шегуват, когато един срещу друг се изправят бившите им отбори.

„Често гледаме мачове и след това коментираме - разкрива Филипов. - Понякога, разбира се, има и закачки помежду ни за развръзките от мачовете.“ А Стойчев допълва: „Всеки обича отбора, в който е бил, и е твърд в убежденията си, че той е най-силният. Това са нормални неща, а във футбола - още повече.“

За финал защитниците правят паралел между първенствата на България и Кипър.

„Тук има доста класни чужденци във всички отбори и те правят разликата. Докато кипърските футболисти не са толкова много, но също са с впечатляващи качества“, казва Борислав Стойчев. А бившият му съперник от „червените“ Пламен Крачунов допълва: „Първенството е много по-равностойно от нашето. В Кипър има шест отбора на топ ниво, а 5 от тях се борят за титлата и всеки може да я спечели.“