Той е най-известният свещеник в България. Навсякъде познават човека с побеляла коса, вдигнал Дома за сираци “Свети Николай” при манастирския храм “Света Троица” в Нови хан. Познат с милосърдните си действия, създал приютите в Нови хан и Якимово (до Лом), Божият служител често е единственото спасение за самотни майки, деца, бездомници, наркомани... В новогодишната нощ обаче лумна поредният пожар, който унищожи покрива на една от сградите в Нови хан. За щастие – без жертви и заплаха за живота на обитателите на приюта. Трябват обаче много пари...

Благодарение на грижите на йеромонах Йоан, по-известен като отец Иван от Нови хан, много от обитателите на приюта до гара Елин Пелин са успели да вземат живота си в ръце и “да станат хора”. Вече 30 години ще станат откак този сърцевед върши богоугодното дело да помага на нуждаещите се, създавайки дом за хората, които няма къде да отидат.

Сега отец Иван е на 72 години. Роден е в село Благово в бившия Михайловгадски окръг, днес област Монтана, завършил е строителен техникум. По комунистическо време седем години е работил в плановия отдел на прочутото и страховито УБО (днес НСО) към ДС, тогава е станал и баща на три деца. Ненадейно след пътна злополука между селата Опицвет и Беледие хан, при която си удря главата и губи съзнание, той получава духовно просветление и вяра в Бога. Напуска работа и решава да стане свещеник, заради което е арестуван, лежи 7 месеца в тъмно мазе, после го осъждат, макар и невинен. В следствието в Монтана е подложен на голяма гавра с човешкото му достойнство – без баня, сапун, ноктите му станали като на орел, а бръснарят го бръснел наполовина, и то когато му скимнело. Тогава взел решението: ако излезе навън, да построи дом и да гледа деца. А на сън виждал и своя бъдещ пристан – Нови хан, макар никога да не е чувал за мястото, на което трябвало да издигне нов храм.

Иван прекарва три години и половина в Софийския централен затвор и в Кремиковци. След излизането си оттам цяла година мие прозорците на софийските църкви. Кой ще назначи свещеник - бивш затворник при това! Голяма помощ му оказва видинският владика дядо Филарет. Отива в Нови хан през 1987-а на 7 юни. Оглежда се наоколо и вижда сбъдналия му се сън.

С много борба започва градежа от нищото. Така още преди политическите промени от 1989-а тръгва да се грижи за хора, които се нуждаят от помощ – за сираци и бездомни, за объркани и пристрастени към наркотици или алкохол. Началото е трудно и свързано с множество перипетии. Когато разбират за идеята му да построи дом, от църковното настоятелство решават, че новият свещеник или е полудял, или съвсем не знае с какво се захваща. Защото парите, с които започва да строи, са точно 480 лева. Отец Иван обаче не се отказва. След като получава разрешение да строи, започва голямото ходене по мъките – непрекъснато му проверявали проектите за строеж, викали го при партийния секретар да дава обяснение, пускали жалби срещу него, крадели строителните материали, опитвали се да запечатат строежа. Но той продължавал. Като дошъл 10 ноември 1989-а, му съставили акт за 300 лева, той обаче завел дело, осъдил ги и за втори път си узаконил обекта. Но хора от църквата не били доволни, завидяли му и пак проблеми.

Отец Иван не се отчайва - пише писма и събира пари от фирми. Ако пет-шест фирми не му дадат нищо, от седмата взема някой лев. И започва отначало. Оттогава насам отецът разчита най-вече на дарения, защото църквата и държавата не помагат с нищо.

Свещеникът влиза и във фокуса на медиите, когато през 2005-а му се присъжда отличието “Българин на годината”. Българите често участват в дарителски кампании, с които помагат на делото на отец Иван. Много хора сами ходят до приюта да помагат кой с каквото може.

Макар че нито една от постройките в двора на храма в Нови хан няма Акт 16 – всички сгради са незаконни, хората помагат от сърце. Проблемите с дома не спират вече години. Заради използваните за строеж леки конструкции: стиропор, промишлена вата и дърво – все лесно запалими материали, там неведнъж стават пожари. Като последния в новогодишната нощ, при който изгоря един от покривите. От строителното ведомство всеки път се заканват, че ще съборят сградите, но така и не посмяват заради милосърдната дейност, която развива духовникът. В нея е включен и единият от синовете му – отец Григорий.

Отец Иван закупува дузина имоти на свое име, а не на църквата, подучен от препатили, които го съветват да постъпи така. Целта - да не му ги вземат някога. Стотици деца, минали през дома, го наричат “дядо”. Макар и в бедност, те живеят добре, не гладуват и винаги усещат грижовната ръка на духовника. Така отец Иван си спечелил не само тяхната обич, но и уважението на българите и на православната църковна общност. Точно преди две години благодетелят на страдащите стана архимандрит.

Холандец и германци му помагат

След промените през 1989-а отец Иван вижда, че нещата стават трудно и решава да замине за Германия на гурбет. Там пък му предлагат да замине за Щатите. Но поради тромавата процедура и дългото чакане, се отказва. Решава да се върне в България и да продължи започнатото. И оттогава – та досега. След като се връща, една жена го търси за кръщав­ка на дете – оказва се журналистка. И първата статия за делото на отец Иван се появява в печата. Случайно на нея попада професор Тукер от Холандия - протестант, който бил дошъл в България, и искал да помогне на православната църква. Разбрал за статията от български духовници, един ден той пристига в Нови хан. В продължение на три лета, изпраща холандски студенти, които помагат безвъзмездно на строежа, даряват и пари за строителни материали. Рамо дават и германци - тогавашният търговки директор на “Сименс” у нас Норбърт Тайс и германското посолство.

ЗА НЕГО

В приюта му няма тъжно дете

В приюта на отец Иван няма тъжно дете – всички малчугани са усмихнати. Няма и просещи деца. Имаш усещането, че си в една раннохристиянска общност – по-големите деца учат по-малките. Децата от дома “Свети Николай” се учат на вяра и на добри дела. Стотици са оцелели заради помощта на сърцатия свещеник.

Джеки Стоев -

режисьор и сценарист

Почтен

със свято дело

Четох много злостни лъжи по негов адрес. Смело мога да ви кажа, че отец Иван е почтен българин, чието дело е свято. Дано Бог да може да прости на онези, които изписаха какво ли не по негов адрес. По-голям от Божия закон няма. И когато керемида по керемида е построен дом за сираци и самотни майки, е въпрос на цивилизованост да се намери най-мъдрото решение - как и законът да бъде спазен, и нуждите на тези хора да бъдат удовлетворени. Аз съм председател на настоятелството на приюта в Нови хан и в това си качество съм запознат с всеки детайл от казуса. Много известни българи са в това настоятелство и каузата на всички е една - да помогнат на отец Иван и на благородната му мисия.

Влади Въргала

- актьор

Изпълнява

мисията на църквата

Отец Иван е единственият български свещеник, който изпълнява мисията на църквата – да служи на Бога и на човека. В продължение на повече от 30 години с лични дарения и с дарения на хората от цялата държава той построи приют за изхвърлени на улицата хора, между тях много деца. Но държавата, с мълчаливото съгласие на църквата, иска да събори този приют, защото за него липсва разрешение за строеж и за собственост. Да застанем и ние до отец Иван – срещу багерите. Защото само варвари могат да събарят храмове и приюти за деца. (2011 г.)

Иван Кулеков -

писател, сатирик, общественик