Отечеството преди всичко

Народът ще ни осъди като онези, които през 1947 г. подариха на Скопие костите на Гоце

В „Държавен вестник“ да се публикува всеки протокол с решенията на двете комисии

През лятото на 2017 година медиите разпространиха радостна вест: правителствата на България и Македония са готови да подпишат договор за добросъседство и приятелство. Българският експертен потенциал по Македонския въпрос е съсредоточен в Македонския научен институт (МНИ) - София. Поради това ръководството на институцията поиска разговор с представители на Балканския отдел във Външното министерство. Целта беше обществеността да добие яснота, за онова което предстои. В разговора представителите на МНИ защитиха следната позиция: „България никога в миналото не е била в по-благоприятна позиция за защита на националните си интереси по македонския въпрос. За разлика от времената след Втората световна война, сега не тя, а управляващите в Скопие се нуждаят от нашата подкрепа, във връзка с приемането им в НАТО и ЕС. Затова в договора е редно да се запишат минимум три неща, които отразяват обективната историческа истина. Ако искаме в бъдеще двустранните ни отношения действително да са добросъседски и приятелски, а именно: че славянското население във Вардарска Македония е от български произход; до края на Втората световна война то говори западните диалекти на българския език; затова народите, в сега съществуващите две съседни славянски държави, до средата на ХХ век имат обща история. А как се чувстват сега активните генерации в нашата нова съседка, които са родени след средата на ХХ век – това си е тяхна лична работа. На живи хора, никой не може да натрапва нищо! Истината в историята обаче, може и трябва да се защитава!“

Когато на 2 август 2017 година договорът за добросъседство беше подписан, стана ясно, че тази справедлива българска позиция не беше отразена в текста на новосъздадения документ. Очевидно, поради несъгласие на отсрещната страна. За „изясняване на историческата истина“ се създаде двустранна комисия от учени, които да предложат на правителствата работещи тези по темата за общото историческо минало. Без комисиите да имат реална власт, да налагат на когото и да било своите решения като задължителна практика.

И какво се получи? Гърция, след четвъртвековен натиск, също подписа подобен договор за добросъседство с Македония. Но още в неговия текст бяха изчистени всички въпроси, свързани с миналото! Затова Атина сега няма потребност от комисии, които да спорят с учени от Скопие. Докато в нашия случай се започва една словесна игра, която има шансове да не донесе полезни резултати за България. Защото и след подписването на договора между България и Македония, от най-високо място в Скопие се говори, че „македонският език и македонският народ са признати от целия свят“; Дори Гърция признала с договора си „македонската идентичност и македонския език“; вместо „Вардарска Македония“, каквото е традиционното название на територията, в която се формира Македония, беше възприето държавно име „Северна Македония“ – географски ареал, в който спада и Пиринският дял от територията на България; в пресата все така се говори, че след 1941 г. „по всички критерии България е окупатор в Македония“, а не освободител, инвестирал над 25 милиарда лева за възстановяването на областта; в-к „Нова Македония“ критикува българския президент за отношението му към договора от 2 август 2017 г. и т. н. При анализа на тези и много други факти, авторът на настоящия текст ще изрази своето лично мнение. Защото, вярно е че Българската историческа комисия е съставена от подготвени и уважавани учени. Но те бяха поставени от договора в ситуация, която или ще ги превърне в герои, или ще стовари върху плещите им голяма отговорност. Кое дава основание за подобен песимизъм?

Първо, защото плюс споменатото по-горе, по най-различни информационни източници в Скопие се заявява, че в дебата двете исторически комисии трябва да изяснят само какво да се пише в школските учебници на двете съседни държави.

Второ, в науката нямало как и не трябвало да се „декретират“ истини, които да се „задължителни“ за изследователите. Следователно децата могат да учат нещо, което в бъдеще „науката“ ще отрича!?

Трето, макар че работата на комисиите е още в началото, вече личи, че при обсъждането на проблематиката скопската страна приема половинчато истините: Като нагледна илюстрация тук може да се даде следната ситуация: „Примерно, няма как да не се приеме, че Цар Самуил да речем, е представител на българската владетелска династия, защото той е син на комит Никола - управител на Сердакийския комитет, при царуването на Петър I. Но не се съгласяваш, че Самуиловата държава, е западния дял на средновековна България, след като през Х век Византия нанася тежък удар върху нея“ и пр.

Четвърто, по възловите въпроси скопската комисия от историци умува дълго и прави консултации с властта, каква позиция да заеме. От гледна точка трайните национални интереси на България това е ситуация, която може да се тълкува само като „протакане“, докато Македония получи покана, а след това и влезе в НАТО и ЕС. Целта е Македония да се откъсне от руската сфера на влияние и да се включи в двете споменати международни организации.

А след това? След това учебниците може отново да се пренапишат, така както КАЗВА лъженауката сътворила неомакедонизма. София ще бъде парирана, тъй като ще има до себе си един равноправен член на НАТО и ЕС, на когото не може да се диктува нищо. Затова, като заместник-председател на МНИ, авторът на настоящия текст предлага няколко идеи:

Първо, МНИ трябва да поиска по официален път, българската историческа комисия след всяка среща със скопската да публикува не къде да е, а в „Държавен вестник“ протокола с решенията от поредното заседание. Защото комисиите са официално упълномощени органи от страна на държавната власт. И най-важното – ще остане сериозна документална следа за онова, което се приема, отхвърля или протака, понеже след време дори приетото, може да се отрече от някого.

Второ, добре е да се отправят покани към членовете на българската комисия да се наложи практиката, след поредната среща с македонската, да има разговори и с българската научна общност. Така комисията може да чува полезни идеи за бъдещета си дейност.

Трето, ако след година-две стане ясно, че скопската комисия протака преговорния процес съзнателно, това за българската комисия не може да означава друго, освен че практиката е доказала невъзможността по този път да се изясни обективната истина за историческото минало. Факт, доказващ, че договорът от 2 август 2017 г. в сегашния си вид, не работи ефективно. Той се нуждае от допълнение, защото от истината за миналото зависи много онова, което ще се случи в бъдеще. При подобна ситуация, комисията ще разполага с всички основания да предложи безполезните срещи-говорилни да се прекратят. Тогава българското правителство е в правото си да реагира по два начина: или да се изготви нов договор, който да замести сегашния, или да се създаде анекс към текста от 2 август 2017 година. (Юристите да кажат кое е по-добре.) В новия документ обаче да се изпишат, споменатите три безспорни истини, свързани с българския произход на славянското население в Македония.

Четвърто, когато парламентът на Македония също ратифицира този нов документ, както вече стана, тогава да се възстановят преговорите на научните комисии, за да се изясни как да изглеждат учебниците. А българското правителство да оказва подкрепата си за НАТО и ЕС.

Ако това не се направи, а Македония влезе в НАТО и ЕС със сегашната мисловност на нейния политически и научен елит, за бъдещите поколения на България предстоят нови изпитания. По-тежки от онези, които наследихме от втората половина на 40-те години на ХХ век. А нашата генерация ще бъде осъдена заради бездействие така, както народът ни осъди онези, които през 1947 година подариха на Скопие костите на Гоце Делчев и цялото духовно богатства на МНИ, за да се затвърдят основите на неомакедонизма. Днес въпросът вече е: българската нация след като познава лошия пример от близкото минало, ще отрече ли окончателно и завинаги част от своите изначални цивилизационни корени!?

МНИ не е държавна структура, а обществена организация. Той може да изказва свободно мнения, които са трудни за изговаряне от страна на официални представители на властта. Затова ние днес не трябва да мълчим. Няма значение кой и защо натиска България да форсира един процес, който е свързан най-тясно с темелите на нейната цивилизация. Едва ли, някоя велика сила – която и да е тя, има интерес, да иска от българската интелигенция да отрече, че „Отечеството е над всичко“ за народите по света.

*Авторът е зам.-председател на МНИ-София

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи