„Видя ли повече двойки в бележника, веднага ги спирам да идват в залата, докато не си научат уроците – казваше щангистът Величко Чолаков. - Та какъв спортист ще е след време, ако не знае, например, таблицата за умножение?“

Единственият ни в историята олимпийски медалист в тежка категория от Атина 2004 почина внезапно, на 35 години в родния си град Смолян. На толкова си отиде през 2015-а и неговият добър приятел Милен Добрев, златен медалист от игрите в гръцката столица.

В последните месеци Величко имал проблеми със сърцето, но се предполага, че е получил емболия.

Той бе европейски шампион от Киев 2004 и втори на световното във Ванкувър 2002.

В кариерата си  най-много бе вдигал впечатляващите 260 кг на тренировка, а на състезание с 10 кг по-малко.

Близо 4 години тренираше млади таланти в Смолян и възпитаниците му бяха неизменно шампиони на България.

„С желание всичко става, иначе как се прехвърлят по 50 тона на ден. - категоричен бе Чолаков, с прякор Железния. - Разбира се, родители се опитват да спрат децата си, защото например от щангите щели да останат ниски. Та аз като съм вдигал, как съм пораснал до 198 сантиметра? Или че след време не могат да имат деца. Няма щангист без деца или пък с херния...”.

Величко имаше две - Алекси и Красияна.

И признаваше, че любимото му занимание е да прекарва времето със семейството си. А с младите щангисти искаше да изживее и всички върхови моменти, като треньор.

Уви, за жалост съдбата реши друго. Почивай в мир, шампионе!