Руди Гутендорф е в книгата на „Гинес“. Водил е отбори от „Дуисбург“ до Самоа. Бил е в 55 тима в над 30 различни държави. Митът за великия германец си отиде – на 93-годишна възраст Гутендорф почина. Последният му отбор беше само с бежанци и се казваше „Интернационал“. Работи с тях до 2017 г.

„В целия си живот съм се занимавал само с футбол“, каза в последното си интервю Гутендорф, тренирал отбори в Европа, Америка, Азия, Океания и Африка. За цялостния си принос той има два държавни медала от Германия. През 2002-а написа биографична книга „С футбола около света“ - веднага, след като стана национален селекционер на Самоа.

Гутендорф нкога не е обичал големите. Предпочиташе да бъде треньор на малки национални тимове като Ботсвана, Гренада, Непал или Тринидад и Тобаго. Най-големият му успех е с Чили, класирал страната на Мондиал'74.

Историята му започва „Регенсдорф“ през 1946 година, а с „Майденрих“ (днешния „Дуисбург“) през 1964-а става вицешампион в Бундеслигата. Отказвал е работа само в една държава – бившата ГДР през 80-те години на миналия век. Най-известен Гутендорф беше с дефанзивната си тактика. При него дори централният нападател участваше дейно в отбраната.

„В треньорската школа изучавах неговите методи – рече Юлиян Нагелсман, най-младият треньор в Бундеслигата (сега в „Лайпцит“), в съвместно интервю с Гутендорф. - Смея да твърдя, че днес биха изглеждали много модерни.“

Най-известните футболисти, които са работили под ръководството на Гутендорф, са световният шампион Хелмут Ран (от Мондиал'54) в „Дуисбург“ и английската легенда Кевин Кигън в „Хамбургер“. Като наставник на „Шалке“ е карал играчите да излизат в 5 часа сутринта на загрявка.