Дипломатическата криза е шанс за Европа да се покаже единна в защита на приоритетите и интересите си

Само преди дни председателят на Европейския съвет Доналд Туск написа в Туитър: „Не ни трябват врагове, ако имаме такива приятели“. Поводът: ударите, които администрацията на американския президент Доналд Тръмп безпощадно нанесе на ЕС. Излизането на САЩ от иранската ядрена сделка, предстоящото въвеждане на американски мита за европейската стоманодобивна индустрия, както и натискът над Германия да се откаже от руския газопровод „Северен Поток 2“ са само най-явните примери за исторически ниската точка, на която се намират трансатлантическите отношения.

Разломи по оста Вашингтон-Брюксел е имало и преди, като дори покрай войната в Ирак през 2003 г. силно ескалираха. Но точка на пречупване, каквато видяхме само преди седмица с излизането на Тръмп от ядрената сделка с Иран - можем смело да кажем, че не е имало в следвоенната история на Западния свят.

За Европа, чиито фирми влязоха мощно на иранския пазар след подписването на ядрената сделка и падането на санкциите за Иран през 2015 г., развалянето на сговора бе тежък удар. Бизнес за милиарди на европейски (основно френски) компании е под въпрос, а засегнати са: „Еърбъс“ (с поръчки за 20 млрд.), „Пежо“, „Рено-Нисан“, като петролната „Тотал“ дори е готова да остави разработването на газово поле за 1 млрд. долара на ирански или китайски партньори...

Ако европейските компании не се съобразят с американските санкции срещу Иран, рискуват отрязване от щатския пазар и колосални загуби. Заплаха, която кара политическите лидери на Стария континент да умуват на какво правно основание и как да защитят местните фирми от санкциите и ограниченията.

Все пак тази знакова дипломатическа криза е шанс за Европа да се покаже единна в защита на приоритетите и интересите си, заговаряйки с общ глас на световната икономическа и политическа сцена. В случая с отношението към Иранската сделка - нейните интереси се разминават драстично с американските. Докато САЩ подпомогат Израел и Саудитска Арабия в желанието им да ограничат експанзията на Техеран в региона, като задушат персите икономически до падане на режима в страната, то европейците искат да търгуват и контролират разработването на ядрената програма в Ислямската Република.

Подписването на ядреното споразумение от 2015 година е възприемано в Европа като исторически успех, а географската близост, угрозата от по-голям бежански натиск, включително загубите за европейските компания - правят действията на Тръмп да изглеждат, меко казано, враждебни през европейската камбанария. Самите иранци ясно осъзнават, че с морално остарялото си въоръжение нямат шанс срещу най-мощната армия на Земята. Целта им по-скоро е да запазят работеща стратегическата ос Иран-Сирия-Ливан, считана за жизненоважна за оцеляването на режима в Техеран.

При всяко положение стратегията на Тръмп е ва банк, а за ЕС не остана съмение чии партньорски интреси към момента са по-важни зад океана. От една страна, подобен ход може да изолира САЩ в рамките на ООН, да речем, но от друга - ако замисълът на Тръмп сполучи и европейците клекнат, това ще е знаков успех и демонстрация на мощ и влияние пред всички останали.

Търговските мита срещу Европа от американска страна и отлагането на влизането им в сила за 1 юни имат една-единствена цел - от висотата на по-добрата си преговорна позиция, САЩ да наложат на германците своя интерес в енергийния сектор, а „Северен поток 2“ да отиде в историята. Вместо удвояваване на преносносния капацитет от Русия към Европа, щатските газови компании се облизват за лъвския пай от апетитния европейски пазар. Ако Германия се откаже от руския проект, преглътне загубата за немските фирми, вкарали пари в него и построи инфраструктура за втечнен газ, идващ от САЩ - то Вашингтон ще опрости митническите санкции за стоманодобивната индустрия в страната. Въпросът е, че в Берлин изчисляват, че транспортираният втечнен газ с кораби ще излиза с поне 20 на сто по-скъп от газа, пренасян от руския газопровод, например. Факт, който би натежал на германската икономика и със сигурност не се приема с охота от Меркел и компания. А с оглед на политическото решение за редуцирането на ядрените централи в Германия - тази перспектива е всичко, но не и розова.

В сложната ситуация на обтегнати икономически отношения и разминаване в геополитическите цели - Европа изглежда единна в желанието си да се еманципира от големия си брат по отношение дори на отбраната. На засиленото сътрудничество във формата ПЕСКО се гледа с подозрение от генералитета на НАТО, като опит да бъде заобиколен и изолиран Атлантическият съюз за сметка на обща европейска армия. А в предложената нова дългосрочна финансова рамка на ЕС това се вижда ясно: Европейският фонд за отбрана нараства 22 пъти - от 0,6 млрд. на 13 млрд. Основните притеснения зад океана в тази насока също имат предимно икономически характер - да не би договорите за оръжейни поръчки да се обърнат към европейски вместо към американски фирми от военнопромишления комплекс.

Икономическа логика

Зад ходове на политическите лидери в Европа и САЩ стои проста и хладна икономическа логика - местните индустрии да бъдат защитени и да се промотира среда, благоприятстваща износители и производители на фирми от местния пазар. Това неизбежно поляризира международните отношения и създава огнища на конфликти, застрашавайки световния мир.