Русенският валия построил железница и болници, създал модерното земеделско стопанство Образцов чифлик

Години наред един от най-интересните турски управници, бащата на първата османска конституция Ахмед Шефик Мидхат паша е на върха, а действията му са аплодирани, оспорвани, отричани, заклеймявани.

Така или иначе, през 1854 г. враговете успяват да свалят реформатора масон от поста втори секретар на Високата Порта. Възложена му е почти невъможната мисия да усмири бунтовете и анархията в Румелия. Драстичните му мерки довеждат до изненадващ успех. През 1864 г. земите от Варна и Тулча до Видин и Ниш са обединени в т.нар. Дунавски вилает, чийто управител става Мидхат паша. Той избира за административен център Русе, където набързо разгонва потъналите в леност и корупция местни държавни служители.

Най-напред новият валия кани пред конака всички русенци, за да им се представи и да сподели с тях своите планове. Като средство за културно-просветна работа сред населението той доставя печатница, която освен книги и учебници печата и правителствения вестник "Дунав".

Мидхат паша се заема

да превъзпита и научи на ред и дисциплина поданиците си

- най-първо по отношение на данъците. Като стабилизира финансите, той насочва най-голямата част от средствата към модернизиране на вилаета. Изгражда водоснабдяване и модерна улична мрежа, въвежда именуването и номерацията на улиците и особено набляга на тези, които водят към пристанището и жп гарата. По негово нареждане започва монтирането на фенери по улиците и чаршиите, оформяне на зелени площи и паркове, строеж на две болници с аптеки към тях. Домакинствата са задължени да положат пред домовете си каменна настилка - само на най-бедните от тях разходите се поемат от общината. По времето на инициативния управник е открита първата у нас жп линия Русе-Варна, строят се мостове. За да стимулира местната икономика, Мидхат паша нарежда всички чиновници във вилаета да носят дрехи само от местен шаяк. Той създава първото модерно земеделско стопанство Образцов чифлик, земеделски спестовни каси и още ред нововъведения, които му спечелват прозвището "Гяур паша", защото подобрил живота на българите.

От особен интерес за нас е едно признание на Мидхат паша в статията "Турция в своето минало, настояще и бъдеще", публикувана във френско научно списание през 1878 г. Имаме всички основания да му вярваме - той е управлявал нашите земи и като велик везир и е имал достъп до най-достоверна информация. "Между българите има повече от един милион мюсюлмани. В това число не влизат нито татарите, нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език, освен български." Впрочем съществува мнение, че и авторът на тия редове е с български корен от Ябланица, Ловешко.

Освен всичко друго, русенският валия насърчава проституцията и

открива първите публични домове у нас

"За да се разврати по възможност нашата младеж, Мидхат паша отваряше нарочно хотели по нашите градове и паланки, особено покрай река Дунав, с разните келнерици, арфянки и шумадли", пише ломчанинът Петър Берковски. Тези хотели служат повече за еротични удоволствия, отколкото за подслон на пътници, пояснява той.

"На турските младежи беше строго запретено да посещават тия отомански хотели, които служат за разсадници на криворазбраната цивилизация и на разврата. Тая реформаторска привилегия за свободното посещение на тия турски "културни" заведения се простираше само върху покорната рая." През февруари 1867 г. 11 души от най-интелигентните русенци протестират с искането на въпросните "заведения" да се окачат червени фенери, та отдалече да се знае какво представляват те. Къщите за удоволствие в Русе били главно по тясната и крива улица, отиваща до пристанището, както и към сарая. Мидхат паша ги облага с данък и лично следи той да се внася редовно от собствениците им.

В Русе 42-годишният управник

намира любовта на живота си

Това е Калиопа, красивата съпруга на пруския консул Калиш. Тайната им интимна връзка има и един явен знак - разкошна двуетажна къща, от която се разкрива великолепна гледка към Дунава. Тъкмо нея някога областният управител е подарил на любовницата си по особено оригинален начин. Без предлог подобен подарък би бил повече от скандален. Изобретателният паша го намира. В един слънчев ден той организира ново развлечение между първите градски дами - стрелба по гълъби. Онази от тях, която се отличи с най-точен мерник, ще стане стопанка на импозантния дом.

В неделния ден целият град излиза да наблюдава състезанието. Въпреки старанието на участничките, повечето от които и преди са боравили с пушка, никоя не улучва. Освен една - прекрасната Калиопа. Тя, разбира се, не подозира, че за да гарантира победата й, Мидхат паша е наредил оръжията на съперничките й да се заредят с халосни патрони. Отделно пък е заповядал на един стрелец от гарнизона, скрит в храстите, да улучи гълъбите вместо Калиопа.

Нищо чудно, че красивата сграда става символ на любовта. Тя обаче не донася щастие на легендарната хубавица. Новият валия, сменил Мидхат паша, смята за съвсем нормално заедно с поста да наследи и любовницата му. Калиопа не мисли така и един ден е намерена удушена. Трагично завършва и животът на дръзкия реформатор. На два пъти той става велик везир на Османската империя. През 1879 г. е осъден на смърт за убийството на султан Абдул Азис, но след намесата на британското правителство присъдата е заменена с изгнание. Умира самотен в затвора на крепостта Таиф, Арабия, най-вероятно отровен от своите.