„Младите турци ще трябва да плащат за последиците от този референдум - в училище, в университета и на работното място. По-възрастните почти не участват в обществения живот“

Срещаме и двамата в Бон, в кафенето Cafe Orange: германеца, който не проумява защо един германски турчин, живеещ в свобода и сигурност в Германия, дава гласа си за една авторитарна система, и турчина, който е гласувал с “да” на конституционния референдум и смята всички самопровъзгласили се за политически експерти германци за надменни и смешни. “От днес вече няма да ям дюнер - все това изречение чувам напоследък. Що за глупости се говорят тук?” - така Юзен К. описва срещите си с германци след референдума. Той говори разпалено и на висок глас, но никой не се оплаква. В Cafe Orange всъщност не се говори за политика. Поне собственикът Мехмед се въздържа. Бързо става ясно защо: в разговора с Йозен политиката е на заден план. Тук става дума преди всичко за емоции, не за истинска политика.

Над 400 000 от живеещите в Германия турци гласуваха с “да” на референдума на Ердоган. Причините за това са различни. Собственикът на Cafe Orange Мехмед обаче казва, че не познава никого, който е гласувал “за”. Самият той няма двойно гражданство и затова няма право да гласува. “Щях да гласувам против”, казва той тихичко. Мехмед обаче избягва да засяга темата, особено в разговорите си с турци. Питаме един германец, постоянен клиент на заведението, какво мисли по въпроса. Подобно на много други германци той смята положителния вот на турците в Германия за удар срещу германската правова държава, където тези избиратели живеят в сигурност и спокойствие. Хакан споделя това мнение. Той е роден в Германия и не е могъл да гласува. Родителите му, които са турци, обаче са гласували против конституционната реформа. Хакан не проявява разбиране към германските турци, които са гласували с “да”. Казва, че този техен избор е “необяснимо глупав”. Неговите колеги често го питат за мнението му и той се вижда длъжен да заеме някаква позиция.

Според журналиста Ерен Гюверчън изходът от референдума може да увреди дълготрайно отношенията между германци и турци. “Преди всичко младите турци ще трябва да плащат за последиците от този референдум в училище, в университета и на работното място. По-възрастните живеят много по-затворено и почти не участват в обществения живот”, казва той.

Айсун и леля му все още не усещат надигащата се вражда. Срещаме ги в старата част на Бон под разцъфналите японски вишни. Те са от противниците на конституционната реформа и изобщо не крият това. Айсун превежда за леля си, която е пристигнала преди шест месеца в Германия и все още не владее немски. “Германците се отнасят към нас съвсем нормално и се държат както винаги”, казва десетгодишният Айсун. Леля му Ада казва, че Германия е прекрасна страна и би искала да остане завинаги тук. Значи ли това, че пропастта между германци и турци не е толкова дълбока, колкото се опитват да ни убедят в социалните мрежи? Там и двете страни си отправят взаимни обиди. Едните били “нацисти”, а другите “твърде тъпи за демокрацията”.

На улицата тонът е съвършено различен. Поне в този ден в Бон почти не срещаме турци, гласували за реформата. Следваме съвета на Мехмед и се връщаме в Cafe Orange. Той казва, че следобед очаквал един постоянен клиент, който е гласувал с “да”. И наистина, 39-годишният Юзен К. е гласувал за реформата, но в началото не иска да си признае. Постепенно обаче завързваме разговор и Юзен се пали все повече. Казва, че повечето турци са искали да отхвърлят ЕС с вота си под мотото: “Години наред вие ни налагахте вашите стандарти и въпреки това никога не сте ни желали насериозно в ЕС. Затова гласуваме срещу демокрацията от западен образец!”

Юзен е убеден, че в Турция “смъртното наказание ще бъде въведено отново”. Той твърди, че е било отменено само за да бъдат изпълнени критериите за членство в ЕС. “Ако бъде свикан референдум, аз ще гласувам “за”, казва той.

Политологът от Франкфурт Зафер Мезе твърди, че тези настроения са широко разпространени сред турците, живеещи в Германия. Самият той се обявява за президентска система, но не е могъл да гласува, защото има само германско гражданство. Противник е на смъртното наказание и не вярва, че ще се стигне до референдум за повторното му въвеждане. Зафер Мезе копнее за една стабилна Турция, но се опасява, че при една парламентарна система това е невъзможно. Във всеки случай не и в Турция. През последните месеци често го питали какво търси тогава в Германия. “Аз обаче изобщо не реагирам агресивно и сигурно разочаровам много хора, които просто искат да спорят”, казва Мезе. Той смята, че ситуацията в Германия е съвършено различна и не може да се сравнява с тази в Турция.

“Моите германски приятели познават моите възгледи и ги уважават. Отвръщаме си с интелектуално съпричастие”, допълва той. Зафер Мезе иска гражданите с турски корени да участват по-активно в обществения и политическия живот. “Ние също имаме вина. Но можем да изградим мост между Германия и Турция”, убеден е той въпреки разгорещените спорове. “Турчинът си е такъв, сприхав и гръмогласен, когато става дума за емоции. Отмине ли бурята, можете да пиете заедно по едно питие”, смее се Юзен. Въпросът е обаче дали и германците ще се включат?