От какво се страхуват в Кремъл?

Опасностите са, меко казано, спорни, а средствата за тяхното противодействие не обещават нищо добро за мирното население

Когато разглеждах новопод­писаната от Владимир Путин доктрина за информационна сигурност на Русия, бях недалеч от Кремъл. Намирах се в един хотел в очакване на една пресконференция, в която впрочем участваха и представители на компания за информационна безопасност. Какво съвпадение! Точно в този момент впрочем мобилните карти в смартфона ми отново ме лъжеха, че се намирам не там, където всъщност бях, т.е. не на улица “Неглинная”, а на летище “Внуково”. Тази навигационна заблуда се наблюдава от няколко месеца насам - от време на време около Кремъл GPS-системите отпращат хората или към летище “Внуково”, или в нищото, т.е. просто губят актуалните координати. Все още няма разбираемо официално обяснение за това, но експертите предполагат, че на територията на Кремъл е инсталирано специално оборудване, подменящо координатите на навигационните системи, по които се ориентират потребителите на смартфони.

Предполага се, че тази мярка е въведена за защита от безпилотни летателни апарати. Защото летището е забранена зона за полети на подобни апарати. Координатите на летищата вече са запаметени в серийно произвежданите дронове, за да не си помисли някой да върши глупости. А от време на време кремълското оборудване се изключва и всички собственици на смартфони благополучно се завръщат от летище “Внуково” в центъра на Москва.

Струва ми се, че тази история има пряко отношение към доктрината за информационна сигурност на Русия, т.е. с гледната точка на държавата по отношение на тези проблеми и пътищата за тяхното решаване. Тези хора наистина ли се страхуват, че в Кремъл може да долети дрон и да натвори там нещо необратимо? Или че ще бъде извършено високотехнологично престъпление срещу Владимир Путин с хеликоптер камикадзе, серийно производство, с фабрични настройки? Ако това действително е така, ще започна да вярвам, че властите премахнаха тролеите от центъра на Москва само за да може хеликоптерът да кацне, без да се оплете в тролейбусните жици, и да евакуира спешно някой от нашите ръководители. Но дори и тези заплахи да са реални, методите за борба срещу тях са, меко казано, странни. Те игнорират интересите на мнозинството руснаци и им създават проблеми. Но кой ли обръща внимание на хората, особено когато става дума за националната сигурност, пък ако щете и за параноята на хората в Кремъл!

Същото е и с новоподписаната доктрина за информационна сигурност. Документът от 17 страници представлява не само анализ на реалните заплахи, но се заиграва и с измислени страхове. Многото изброени опасности са, меко казано спорни, а средствата за тяхното противодействие, както в случая със защитата от дронове, не обещават нищо добро за мирното население. Ще ви дам един пример. В доктрината четем следния пасаж: “Възможностите за трансграничен обмен на информации все по-често се използват за постигането на геополитически, противоречащи на международното право военнополитически, а също и терористични, екстремистки и престъпни цели в ущърб на международната сигурност и стратегическата стабилност.” И още един цитат: “Един от основните негативни фактори, влияещи на информационната сигурност, се явява растящата възможност на редица чужди държави за информационно-техническо въздействие върху информационната инфраструктура за военни цели.” Преведено на нормален език, това означава следното: това, че хората могат да получават информации от различни източници по цялата Земя, е много по-опасно от кражбите и технологическото въздействие във военната сфера.

Изобщо на заплахите за държавния строй, на екстремизма и даже на психологическото въздействие, насочено срещу историческите корени и патриотичните традиции, се отделя свръхпропорционално внимание. Не се шегувам, така е записано в доктрината. Това означава, че не бива да очакваме скорошно прекратяване на идиотските репресии от рода “затвор за препредаване на постинг”. Те напълно съответстват на държавната позиция и мотивират желанията на ниските полицейски чинове да получат още някоя звезда на пагона или парична премия.

Освен това заявената цел за “Съблюдаване на баланса между потребностите на гражданите от свободен обмен на информации и ограниченията, свързани с националната сигурност, в това число и в информационната сфера” може да се интерпретира по различни начини. Разбира се, в документа е отделено място и на суверенитета в информационното пространство, както и на развитието на национална система за управление на руския сегмент в интернет. Което ще рече, че е напълно възможна и изолацията на сайтовете със съдържание на руски език.

Не бива обаче да смятаме цялата доктрина за параноичен брътвеж. Не можем да оспорим факта, че Русия не разполага със собствени технологии и няма достатъчно експерти. В доктрината обаче не се казва защо толкова много руски компютърни специалисти заминават в чужбина, впрочем някои от тях - като Павел Дуров - принудително. Нито пък става дума за това защо много от руските предприемачи в ИТ сферата откриват своите фирми в Силициевата долина или в Италия, а не в Русия. Може би защото причините за това са извън сферата на “информационната сигурност”.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи