Колективът на къщата музей "Иван Вазов в Сопот скочи срещу издаването на романа "Под игото" на т.нар. "шльокавица" и го обяви за гавра с паметта на патриарха на българската литература.

"Считаме за крайно неуместно най-българският, първият, най-четен и най-превеждан роман да се превръща в своеобразна рекламна, идеологическа или под каквато и да е била друга форма - изява на експериментиране и пропагандиране на иначе "благородни" каузи с родолюбиви подтексти. Не считаме, че това е начинът младото поколение да се приобщи към родното, към нормите на българския език, към формиране на обща говорима и писмена култура. За нас това е гавра с паметта на Народния поет. За нас това е необмислен издателски ход, целящ по-скоро други ефекти.

Има много по-полезни и смислени начини българското слово и ползването на българският език да бъдат сведени до съвременното поколение. В основата разбира се е все неслучващата се реформа в образованието. Едва ли точно романът "Под игото" с неговите смислови и идеологически звучения, с неговото патриотично зареждащо слово е най-подходящият модел за възпроизвеждане на този масов феномен, наречен "шльокавица". Мислим, че ако Патриархът би бил свидетел на това начинание, той едва ли би прозрял неговия смисъл. По-скоро би отговорил с неговото остро и камшично слово на това безумие", пише в позицията на колектива на къща музей "Иван Вазов". Тя завършва по следния начин: "Ние ще отговорим на провокацията с едно негово стихотворение, написано на чист български:

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език свещен на моите деди

език на мъки, стонове вековни,

език на тая, дето ни роди

за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга

и кой те пощади от хули гадки?

Вслушал ли се е някой досега

в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива -

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,

охулен, опетнен със думи кални:

и чуждите, и нашите, във хор,

отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб

създаньята на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп -

за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сe, откак съм на света!

Сe туй ругателство ужасно, модно,

сe тоя отзив, низка клевета,

що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам

и той ще стане мойто вдъхновенье,

и в светли звукове ще те предам

на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта

и в твоя чистий бляск ще те покажа,

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883