Понеже ще си говорим за клишетата в предизборните агитации, в духа на темата на свой ред ще припомним протрития лаф на Ото фон Бисмарк, че най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов. Освен лъжи се ръсят и най-много баналности. Сред тях на особени предпочитания се радва съчетанието „заедно можем“. Ето ви го Веселин Марешки, лидер на партията „Воля“: Само заедно можем да направим така необходимата промяна в страната. Ние сме заедно с вас в битката.“ В интерпретацията на Иван Ченчев, водач на листата на „БСП за България“ в София-област, се получава лозунгът „Силни сме, когато сме заедно!“, който от своя страна напомня за парламентарния девиз „Съединението прави силата“. Подходящо е за устремените към НС. А можем ли да забравим слогана, с който СДС спечели изборите през 1997 г. - „Заедно можем повече“. На бургаската гара бяха разлепили плакат до плаката, на всеки от които някакъв неуморен нихилист към „Заедно можем повече“ беше добавил „да крадем“. Двадесет години по-късно темата с краденето и „заедното можене“ не слиза от дневния ред на обществото.

А ДПС даже измисли за индивидуална предизборна употреба думичката „заедност“. Принос към лингвистиката. Нещо като общност, но не чак. Нещо като полуединство демек - заедност! Понеже ако рекат „съжителство“, ще напомнят за едни времена, в които политическата коректност е била много грубо погазвана.

А какво ще кажете, не е ли права Весела Лечева, като заявява, че „Без наука няма прогрес в нито една сфера, нито един сектор от развитието на една държава“. До същия извод е стигнал Стоян Михайловски още през 1882 г. и вдъхновено го е увековечил в куплет на всеучилищния химн: „Напред! Науката е слънце,/ което във душите грей!/ Напред! Народността не пада/ там, дето знаньето живей!“

Като стана дума за химна на Кирил и Методий, неотменно преди избори се спрягат „децата“ и „България“. От устата на спортния журналист Крум Савов, подгряващ кампанията на Иван Ченчев, то звучи прямо: „Искам децата ми да останат в България!“ По-засуканият вариант е „Децата са инвестиция в бъдещето!“. Например: „Инвестициите в образованието са инвестиции в успешното бъдеще на България“ (Даниела Савеклиева, ГЕРБ)

Него го употребяват най-вече кандидат-депутатите от провинциален тип, които искат да изглеждат просветени. Вместо да я карат „дюс“. Дето заръчвала една селска женица на дъщеря си: „Дюс, мама, дюс! Семплото не е за нас!“

Между другото самият Стоян Михайловски при една своя предизборна агитация произнесъл огнена реч, в която имал неблагоразумието да вкара цитат на френски. Конкурентът му се възползвал от невежеството на публиката и се провикнал „Той ви псува на гръцки, за да не го разберете!“ Разядосали се слушателите и подгонили оратора със сопи. Затова благоразумието повелява да се говори просто и ясно като кандидатката на ГЕРБ Лиляна Павлова: „Темата за опазването на природата и водите е изключително важна.“ Или като колежката й Ивелина Василева от същата партия: „Направихме много, но няма да спрем дотук.“ Това брадато клише е оцеляло от епохата на соца, когато задължително се изтъкваше постигнатото и се даваше оптимистична заявка за продължение в бъдещето.

А има една думичка, която гърми от всички посоки. И тя е „промяна“. „Промяна, или всички ставаме ненужни“, заяви от парламентарната трибуна лидерката на БСП Корнелия Нинова още в началото на годината. „Трябва да има радикална промяна в страната“ поде предизборно Жельо Бойчев.

„Промяната е спешно наложителна - с решителни стъпки във всички области на живота ни“, с широк размах се включи Славчо Велков, също кандидат-депутат от БСП.

Да не мислите, че любимият на Лютви Местан израз „волята на суверена“ е излязъл от обращение? Не е. Красимир Янков от БСП го поддържа: „Единствено волята на суверена с резултата от изборите могат да определят кой и в какъв формат ще получи управленски мандат.“

Ярко просветление е осенило и Валери Симеонов, лидерът на „Воля“: „Икономиката е основа за просперитета на държавата и нацията.“ А в сферата на икономиката от ГЕРБ едно си знаят. „Да надградим постигнатото във всички сфери“, призовава кандидатката Даниела Савеклиева: „Този стратегически обект (магистрала „Струма“) ще подпомогне развитието на бизнеса, на туризма, на търговията, а това ще доведе до разкриването на нови работни места.“

Генералната линия на ГЕРБ гласи: „Реални решения за България“. Добре, ама какви точно. Апропо в политическата история има успешни кампании с напълно конкретни обещания. Например с лозунга „На всеки бразилец обещавам да яде три пъти на ден!“ Лула да Силва, предшественик на Дилма Русеф, изкара два президентски мандата. Това е то конкретика! А не като Халил Летифов от ДПС: „България има нужда не от приказки, има нужда от дела.“ Особено от празни приказки няма хептен никаква нужда. Ушите й писнаха от тях.

Накъде със стария арсенал?

Американският президент Ейбрахам Линкълн (1809-1865), известен с мъдрите си мисли, е установил, че онзи, който може да промени общественото мнение, в същата степен може да промени и управлението. Усилията да бъде променено общественото мнение сега са в разгара си. Само че със стария словесен арсенал общественото мнение няма да мръдне и на милиметър.