Докато ги изселвали, баща й воювал срещу нацистите

Преди дни кримските българи отбелязаха една трагична дата. На 24 юни 1944 г. започна депортирането им от полуострова. Около 15 000 души бяха преселени в Сибир или Урал. С това кримските българи повториха съдбата на изселените по-рано кримски татари, немци, италианци и други народности, които съветското правителство сметнало за неблагонадеждни, разказва в очерк ТАСС. Екип на агенцията се срещна с Мелания Кириловна Дучева, която лично е преживяла тази трагедия.

Днес Мелания Дучева е на 80 г. Когато нямала още 7 г., тя с цялото є семейство – майка, братя (най-малкият още нямал две годинки), сестра и и 80-годишният дядо – били депортирани от Крим в Пермския край.

Тогава семейство Дучеви живеели в Желябовка. Селото било наречено на революционера Андрей Желябов, един от организаторите на убийството на император Александър II (1881 г.).

Кирил Дучев - бащата на Мелания, бил сред създателите на местния колхоз, където бил най-добрият тракторист и комбайнер.

Когато войната започнала, той се включил в партизански отряд. След освобождаването на полуострова през април 1944 г. влязъл в редовете на Червената армия и участвал в освобождаването на Европа.

А на 24 юни 1944 г. призори почукали на врата на дома на Дучеви.

“Беше на зазоряване, горе-долу в 4 часа сутринта. Събудихме се и не разбрахме какво става. Стоят войници и казват, че имаме 15 минути да си съберем багажа. След това ни натовариха на каруци и ни откараха на гарата, където ни натовариха на влакове...”, разказва Мелания Дучева .

Вагоните не били пътнически, а товарни.

Хората имали толкова храна, колкото успели да вземат от домовете си. За да нахрани децата си, майката на Мелания на една от гарите се измъкнала от вагона, за да размени златната си халка срещу хляб и мляко. Замалко да изпусне влака. Децата се разплакали, ко нако я видели, че се прибира, се развикали: “Мама ни донесе хляб и мляко!”

На една от гарите местните жители попитали охраната кого возят. Врагове на народа, отговорили. Тогава един от местните се провикнал “Какво ги изселвате, какво ги возите насам-натам, трябва направо да ги разстреляте, тук – на място.” Като чул тези думи, Фьодор - 80-годишният дядо на Мелания, починал в ръцете на майка й. Погребали го на тази малка безименна гара.

Изселените били докарани в Чердин в Пермска област. Там става студено още през август, когато често пада и първият сняг. От гарата българите били откарани с шейни.

Част от депортираните, сред които и Дучеви, били настанени в бараки с германски военнопленници. Така те живели цяла година. Работа нямало. 14-годишният Фьодор, брат на Мелания, помагал на местните за къшей хляб и малко картофи.

Година по-късно при тях дошъл бащата Кирил, който се завърнал от фронта. Заедно с него семейството се преместило в село Болшая Соснова. То се намирало в 20-километрова зона, чието напускане било забранено. Бащата започнал работа като механик в колхоз, а майката - като чистачка в училище. Дучеви получили малка стая, в която се настанили всички – бащата, майката, Мелания и сестра й и тримата братя.

“В колхоза отглеждаха грах. Хранехме се с него на закуска, обяд и вечеря”, разказва Мелания Дучева. Оттогава тя не може не само да понася, но и да гледа грах. Понякога имали късмет да намерят малко месо - обикновено вътрешности от някое заклано говедо.

Баща й не доживял връщането в Крим, починал през 1951 г. Децата отишли да работят, за да припечелват пари. Едва 14-годишната Мелания се захванала със свличане на дървени трупи по реките. Веднъж тя паднала между две такива трупи във водата и едва не била премазана.

По-късно етническата българка работила в комбинат за целулоза. Там започнала да се занимава с художествена самодейност, която се оказала нейното призвание.

През 1961 г. Мелания Дучева завършила диригентския факултет в Пермското музикално училище. Станала учителка по музика.

През 1965 г. семейството се преселило в Украйна, в Днепропетровска област. За завръщане в Крим тогава не можело да става и дума - не разрешавали на депортирани.

По-късно Мелания се омъжила и се преселила със съпруга си в украинския град Белая Церков.

След трагедията в Чернобил през 1986 г. тя можела отново да отиде в Крим, но не за постоянно. Била представител на обществена организация, която осигурявала на засегнатите от радиацията свежи плодове от полуострова. Тогава имала възможност да види родното си село – след повече от 40 години.

Тя се завърнала в Крим чак през 1992 г.

Мелания Дучева се опитва за възстанови корените на българския си род. Установила, че Дучеви пристигнали в Крим в края на ХIХ век от Бургас.