Той е единствен с такава професия в България. Може би, защото нямаме толкова много острови в морето – броят се на пръстите на едната ръка. Но Света Анастасия е по-особен. През последните няколко години Павлин Димитров го превръща във все по-атрактивно и посещавано от туристите място по българското Черноморие. Разговаряме с островния управител за това как протича неговият работен ден, за романтиката, но и за сериозните неща в живота на малкото късче земя насред морето.

-  Г- н, Димитров, какво е общото между вас и Робинзон Крузо?

- Робинзон Крузо и неговите приключения са колкото далеч, толкова и близко до моите преживявания на остров Света Анастасия. С изключение на това, че той води борба за живот, а тук животът си тече с пълна сила. Ако говорим за такова преобразяване, мога да съпоставя туземците с фаропазачите, които в моя случай помагат безкрайно. „Робите“ и „бунтовниците“ на нашият остров бих оприличил с персонала на туристическия комплекс, който се бунтува понякога от невъзможността да си поеме глътка въздух в продължение на месец и в тежки условия да изхранва и обслужва от 300 до 800 „нашественици“ на ден. Всички ги крепи идеята, че представяме Бургас пред света и се стараем колкото можем, въпреки че при масовата форма на посещения, има и хора, които остават недоволни. Радваме се на усмивките и благодарностите, които получаваме от хората, пренощували на острова. Това е истинското островно усещане и няма човек, които да е бил разочарован от една нощ на скалата сред морето.

- Защо се кандидатирахте за тази странна длъжност „управител на остров“?

- Кандидатирах се за позицията на управител на туристически комплекс, поради факта, че години наред  пътувах из България и Европа, и си мечтаех да работя в родния Бургас. Хубаво е мечтите да се сбъдват. А на острова за пръв път съм идвал като малък и си спомням светла стая, дървен нар, вериги в музея на втория етаж на  голяма манастирска сграда и пътуването с кораб на военните, сгушен в моя дядо.

- Какви легенди знаете за Света Анастасия?

- Легендите за острова са свързани с пиратски нападения, вкаменен кораб, дракон, порта на слънцето, кладенеца на желанията, подземните тунели под храма. В тези тунели всъщност лежат костите на монасите и днес са  дом на водните змии на острова. Трептенията на скалата, когато сломява огромни вълни, не ти позволяват да спиш. Сякаш островът е жив и се бори с морската стихия и предава тази вибрация на хората. Усещането, че  земята се движи след като си слязъл на пристана, също е несравнимо. Подводните пещери на изток, които може  би крият съкровища, но по скоро са опасни капани за неопитни и дори професионални гмуркачи, които търсейки незнайно какво, могат да осъзнаят, че най-голямото съкровище всъщност е животът...

- Кое е най-романтичното нещо на острова?

- Най-романтичното нещо на острова е да се качиш на фаровата площадка с любимия човек. Там, на 23 метра над земята  неволно хващаш ръката или прегръщаш човека до теб, за да не паднете от „скоростта, с която земята се върти“ или просто, „за да не ви духне вятърът.“

- Има ли и призраци? 

- Когато настръхваш без да ти е студено, казват, че наблизо има призрак. На мен ми се случва редовно, когато пристъпвам в храма. Просто мястото е свързано с безброй съзнания и души преживели тук радости и скърби. Тук, освен венчавки и кръщенета, се случват и погребения. Хора идват тук, за да разпръснат праха на свои близки сред морето.

- Много хора си мислят, че щом сте управител на остров, значи живеете там като отшелник?

- Да живееш като отшелник на място, където идват корабчета и лодки от целия бургаски залив, е трудно. Първата година оставах на острова всяка вечер, за да обслужвам гостите, но после се появи любимата, а по-късно и малкият ми син Христо, заради които се прибирам в Бургас всяка вечер. Той вече е на 2 години и острова е любимото му място- с кучето Анастасия и с всички приставащи и отпътуващи корабчета. Знае ги по имена.

- През зимата само фаропазачът ли остава на острова? За зимите тук се носят страховити истории, че вълните го заливат?

- През зимата пътувам поне веднъж седмично до острова и няма нищо по хубаво от това да споделиш обяд около нафтовата печка с фаропазача, докато навън бушува леден вятър. Вълните не могат да залеят острова но вилнеят на пристана и го покриват с миди. След лютата зима вече нямаме пясъчен плаж а едно поле от мидени черупки, които бавно се превръщат в нов пясък.

Всъщност, на фара дават вахти 5 човека и с всички се разбирам, няма как. Те са хората, които бдят над мястото целогодишно и когато има поражения и проблеми, сигнализират  своевременно. За щастие скоро е нямало сблъсъци на кораби, но фаропазачите споделят история за една сутрин, в която се събудил един от тях и през прозореца видял носа на кораб. Имало гъста мъгла и търговски съд под  гръцки флаг се спрял точно, където е скалата, приличаща на кораб. Най-интересното е, че по корпуса му нямало никакви поражения. Разтоварили, изтеглили го и корабът продължил на собствен ход.

- Защо всички острови на нашето море носят имена на светци?

- Според мен, защото са точните места за уединение и молитви далеч от хорската суета. По време на турското владичество са били стожери на християнството, под опеката на Вселенската патриаршия.

- Във връзка с тъмното минало на острова, известен преди като „Болшевик“, като остров- затвор, намирани ли са скелети?

- Покрай тъмното минало на острова, скелети е имало, има и днес под пода на храма, където са погребвали монаси и игумени. Щернята за сладка вода е вградена в църквата днес. В нея трупаме новото съкровище на острова, като  всеки посетител си пуска монета с желание. Там водните змии пазят съкровището.

- Какви други животни има?

- На острова имаме и сухоземни костенурки, а около тетраподите от южната страна живеят морски видри. Гларусите са най-многобройните представители на животинския свят.

- Водолази откриха интересна подводна галерия, ще предлагате ли скоро и дайвинг на Света Анастасия?

- Всеки, които желае да се гмурка около острова, е добре дошъл. На няколко пъти клуб „Приятели на морето“ се  спускат с тежко водолазно оборудване и споделят, че през лятото е чудесно за гмуркане с маска и шнорхел.

Желаещите да се гмурнат с инструктор и да разгледат тайните на острова под водата трябва да се свържат с  водолазни клубове в Бургас или Созопол, да си уговорят ден и час, транспорт до острова и да се насладят на  вълшебния подводен свят. Препоръчваме това да става сутрин от 8 до 11 ч, когато е спокойно от изток и водата е прозрачна.

- Трябва ли, според вас, островите да са обитаеми?

- Островите е хубаво да са обитаеми с оглед на факта, че представляват уникални туристически дестинации. В Гърция имат хиляди, тук ги броим на пръстите на едната си ръка и няма нищо лошо в това да бъдат достъпни за посещения.

- Хората, когато чуят че сте управител на остров, какви въпроси ви задават и какво си мислят, че работите?

- Когато хората чуят „управител на остров“, се сещат за „директор на водопад“. Какво да му управляваш на един остров, който си стои някъде в залива. Всъщност, отговарям за 20 човека персонал, 4 търговски обекта и имущество, оценено за милиони левове. Ежедневно трябва да се организират доставки на стоки по море, посрещане и изпращане на гости, туристически групи, делегации на община Бургас. Обяди и вечери в ресторанта. Концерти и културни събития. Работата е много, но доставя удоволствие да пътуваш всеки ден по море и да се срещаш с усмихнати хора, дошли да се насладят на едно от най красивите места в България.

 

Нашият гост

Павлин Димитров е роден през 1981 година в Бургас. Учил е в Колежа по туризъм в морския град и после във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, където е взел бакалавърска степен. Зодия “Скорпион”.

Обича приключенията и от четири години е управител на остров Света Анастасия. Всеки ден животът му минава в пътуване по море и на късчето земя сред вълните, за което разказва вълнуващи истории.

Приятел е с фаропазачите на острова и с кучето им Анастасия.