Чудовищно успешната мобилна игра Pokemon Go, в която чрез технологията на разширената (или подсилена) реалност всеки притежател на смартфон може да преследва и лови симпатичните фикционални зверчета покемони в реално време на разнообразни локации по цялото земно кълбо, откри нови и неподозирано мрачни хоризонти пред разговора за състоянието на културата и цивилизацията ни. Защото, вижте, съществува един немалък демографски проблем с покемон епидемията. Това, което можеше да бъде просто поредна мания за лесно впечатляващи се и пълни с енергия деца, всъщност се превърна в централно дневно занимание за милиони възрастни. Кадрите на тълпи от пораснали представители на нашия вид хомо сапиенс, които се лутат по улици, паркове, градинки, гари и музеи, вторачени в екраните на своите смартфони, са тревожно доказателство за това докъде точно са прокопали термитите на инфантилизацията.

Групите от 20-30-40-годишни възрастни, които търсят Пикачу на Таймс скуеър, Хайд парк, в Лувъра или пред НДК, напомнят на добре облечени зомбита от някой изобретателен апокалиптичен фарс. Работещи хора, които трябва да създават деца и БВП, да отстояват и да обогатяват постиженията на Западната цивилизация, избират да се държат като хлапета в предпубертетна възраст.

Инфантилната мобилна треска се разразява точно в разгара на лятото на терора, продупчено, прегазено, намушкано и взривено от пристъпите на токсична идеология. Докато диваците от „Ислямска държава“ увеличават влиянието си върху психически нестабилни „самотни вълци“ и бележат тревожни успехи в аутсорсинга на своето религиозно насилие в сърцето на Западната цивилизация, възрастните на Европа и Северна Америка ловят покемони. Фарсът е зрелищен, няма спор. Особено огромен е успехът на играта сред милениалите, наричани още и поколението Y. Това са демографските кохорти, родени между 1980 и 2000 г. Това е най-разглезеното и инфантилизирано поколение в цялата история на Западната цивилизация. Милениалите са „специалните снежинки“ на разводнената стерилна култура на политическа коректност, антиинтелектуална гордост, непоносима свръхчувствителност.

Те са непорасналите деца, идеален таргет за игра като Pokemon Go. Чувствителен сегмент от поколението Y предпочита да избяга в подсилената реалност на мобилните игри, отколкото да се изправи пред грандиозните културни, социални и икономически предизвикателства пред Запада.

Ето какво пише авторът на „Американски психар“ Брет Ийстън Елис за милениалите: „Те не знаят как работи светът: хората може да не ги харесат, обектът на техните желания може да не отвърне на любовта им, децата са жестоки, работата е гадна, трудно е да станеш добър в нещо, животът е съставен от провали и разочарования, не всеки има талант, хората страдат, остаряват, умират. А това поколение реагира на тази действителност, като колабира в сантименталност, играе ролята на жертва и отказва да признае тежките факти на съществуването, да ги преглътне, да ги обработи и да продължи напред.“ Или просто отива да лови Пикачу в парка.

Такива са, дами и господа, страничните и стесняващи ефекти на разширената реалност. Целият този технологичен напредък, редуциран до масови пристъпи на инфантилен ескейпизъм. Падението на покемон поколението се вижда и през други културни явления - обсесията по филми за комиксови супергерои, обидно лошата популярна музика и десетките измислени каузи за „социална справедливост“, уютно побрани само в рамките на сигурния първи свят. Трябва да признаем, че западната култура се нуждае от повече смисъл и зрялост.