Продължава да хвърля на всеки 25 секунди своя спасителен лъч

Той е най-старият по българското крайбрежие и с най-високата кула

Дежурният на Шабленския фар, който е най-старият, най-високият и емблематичен маяк за цялото Българско Черноморие, ще вдигне първи в пределите на страната ни новогодишната наздравица. По астрономическо време 2017-а, както всяка Нова година, идва с 18 минути и 21 секунди по-рано, отколкото в столицата.

Вахта на високата кула край морето на 31 декември се пада да даде 56-годишният Велико Костадинов от Шабла. В петчленния екипаж на фара той не е титуляр, а само замества през зимния сезон. Ще дежури сам, но когато часът удари 12, ще излезе да се поздрави с рибарите от близкото селище Кария и с хората от охраната на естакадата и на археологическите разкопки в съседство.

Тази година Шабленският фар, който е в най-източната точка на географската карта на България, навърши точно 160 години и продължава да хвърля на всеки 25 секунди своя спасителен лъч и надежда в морето. Също през изминаващата 2016 г. командването на ВМС, под чиято шапка е маякът, отбеляза 95-годишнината на бай Иван Хаджиатанасов, най-дълго служилия фараджия от 1949 г. до пенсионирането си. Ветеранът на екипажа сега е Наньо Нанев с четвърт век вахта и само с един ден повече от своя баджанак Ташо, който също работи там. За Деня на морето тази година Наньо нареди уникална изложба със снимки на кулата рекордьор, запечатали част от историята, визията и красотата й през различните годишни сезони. В колекцията си той има 200 фотокадъра на този най-важен навигационен ориентир за кораби и моряци.

Фарът в Шабла е най-старият по Българското черноморско крайбрежие с най-високата кула, издигаща се на 32 м над околния терен. До нейния връх и 1000-ватовата халогенна крушка водят 132 стъпала, които всеки ден и нощ дежурният трябва да изкачва по няколко пъти. Голямата грижа на екипа е лампата да не хване загар. Ако се случи някаква повреда или спре токът, фарът може да потъне в тъмнина най-много 10 минути. В извънредна ситуация Военноморските сили веднага трябва да бъдат известени. Фараджиите не помнят обаче да е имало такива инциденти. От всички български фарове Шабленският е с най-интересна история и с най-оригинална архитектура, само той е боядисан в два цвята - тъмночервено и бяло. От 2007 г. насам пази и Евросъюза. Шабленският фар хвърля светлина на 17 мили навътре в морето.

За първи път

Описан през 1796 г. от австрийски пътешественик

Съоръжението е официално открито за корабоплаването през 1856 г.

За първи път австрийски пътешественик споменава за шабленската забележителност през 1796 г. В италианска лотция за рождена дата на фара е обявена 1841 г. Сигурно доказателство, че той е на почти два века, е надписът, оцелял на външната страна на кулата. Специалистите са го разчели “Аз Абдула Меджид, син на Махмуд - винаги победител” и според тях датировката е от 1839-1861 г. Смята се, че съоръжението край Шабла е официално открито за корабоплаването през 1856 г.

Някогашната стара апаратура на шабленския маяк е била шведска и е работела с маслен газ. Бутилката с горивото е превозвана от Варна по море, а от балчишкото пристанище я прибира зачисленият държавен кон и каруца на шабленското съоръжение.

Какво ли не е видял и преживял Шабленският фар през годините. През 1954 г. е имало голямо замръзване в Черно море и тонове мъртва риба са изхвърлили ледовете от него. Няколко години по-късно чужд кораб изгубва вярната посока и засяда в скалите на залива. Пазачите приютяват 18 -те корабокрушенци в бараките на близкото предприятие “Нефт и газ”. Дневникът на фара е запечатал и голямата афера с цигари “Малборо”.На 15 ноември 1977 г. граничарите засичат край българския бряг турски гемии, натоварени с контрабандни папироси за Румъния. Военните изстрелват предупредителна ракета, но лодкаджиите отказват да се предадат. При акцията кашоните с цигарите се изсипват в морето. Три дни шабленци събират на брега марковите цигари, сушат ги по къщи и дворове и после месеци наред дърпат с наслада американския тютюн.

Екипажът на “Руен” най-отпред за ЧНГ

в южнокорейското пристанище Куанг Янг

Поне петнайсетина чужди кораба са спрели на завет до високия бряг на нос Калиакра и екипажите им ще вдигнат там новогодишната си наздравица, докато времето поутихне и отворят пристанище Варна. На рейд чакат още три кораба, а има много натоварени на порта, готови да отплават, но ще посрещнат новата 2017-а в нашето море. Това каза за “Труд” дежурният на Рейдовата кула във Варна.

Севернякът продължава да вилнее със скорост 22 м /сек и според най-оптимистичните прогнози може да се поукроти чак на 1 януари.

Най-новият кораб на Параходство “Български морски флот” АД - “Руен”, първи ще посрещне настъпващата 2017 г. Това ще стане по време на приемането на товар в южнокорейското пристанище Куанг Янг.

Екипажът на “Беласица” последен ще изпрати отиващата си 2016 година. Това ще стане в Тихия океан на път към мексиканското пристанище Лазаро Карденас. “Беласица” е в състава на Параходство БМФ АД от 15 декември 2011 г. Тогава неговият екипаж първи посрещна настъпващата 2012 година по време на плаване в Индийския океан.