Пазим граница с празна раница

Стотината милиона евро ще са мижава компенсация за крайно вредната брюкселска принуда да не прилагаме законите на страната, засягащи охраната на държавните предели

 

МВР вече и за успехи информира обществото. Само някакви си 2327, или около 10% от опитите за нелегално преминаване на българската граница са изтървани, докато другите около 90% са били предотвратени. Неуместна хвалба, предназначена да поуспокои българите и да поукрепи силно разклатеното им доверие в способността на властимащите да опазят родината от нежелани и потенциално доста опасни нашественици. Опитите за нелегално преминаване несъмнено са повече, не всички впоследствие се установяват при полицейски хайки в София или другаде.

 

Щели да ни помогнат от Евросъюза, казват. Най-много стотина милиона евро да отсипят. Те обаче ще са мижава компенсация за брюкселската крайно вредна принуда да не прилагаме законите на страната, засягащи охраната на държавните предели. Някакви граничари още щели да проводят, за стотина-двеста бъбрят. В Евросъюза няма държава, която дори приблизително да притежава знания и особено опит при осъществяването на гранична служба като България.

 

Осъществяваше се от Гранични войски, задачите им бяха не само охрана, но и отбрана на държавната граница. Един граничен отряд при войсково нападение за броени часове формираше три-четири батальона за водене на бой до пристигането на армейски части с тежко въоръжение от дълбочина. Затова основният офицерски състав на заставите и отрядите идваше от военните училища, а войници се подбираха като за първорежимна военна служба. На турската граница имаше 4 отряда.

 

В зависимост от терена една гранична застава с щатен състав 30-40 надлежно подготвени и въоръжени бойци, командири и служебни кучета пазеше участък от 5-6 километра, защитени със сложно и скъпо техническо съоръжение. Грижливо се поддържаше контролно-следова полоса, в отрядите зад заставите имаше маневрени роти за бързо реагиране, всички видове осигуряване - оръжейно, транспортно, квартирно, вещево, хранително, медицинско, ветеринарно и пр.

 

Контраразузнавателно звено осигуряваше спазването на военната тайна  и защитата на информацията. Разузнавателно отделение действаше на съпределна  територия, извършваше извънредно полезната агентурно-оперативна дейност с местното население, без чието съдействие опазването на правовия ред по границата би било непълноценно. Сложна, трудна, конспиративна в голямата си част многогодишна дейност, която днес управляващите не могат не само да оценят, но и частично да проумеят.

 

Гранични войски пазеха не само сигурността на страната във военния й аспект, а национално богатство в различни негови измерения. Човешкия ресурс пазеха, препятстваха изтичането на материални и духовни ценности, контрабандата и всякакви злоумишлени прониквания на наша територия. И за други соцстрани в определен план нашата беше и тяхна външна граница. Граничарската наборна служба се считаше за престижна, десетки хиляди млади българи възмъжаха през двете години и се осъзнаха като родолюбци и отговорни граждани.

 

Подтиквани от външни фактори, още в началото на т. нар. преход перестройчици от БСП и внезапно осъзнали се като демократи активисти от СДС се втурнаха да ликвидират системите за национална и обществена сигурност на България. Една от първите им жертви стана системата за охрана на държавната граница в организационно, кадрово и материално-техническо отношения.

 

Да се руши е лесно, да се гради е трудно. Който не храни своя войска, ще храни чужда. Плаща да му пазят небето, вече и границите по суша. Или съседите и нови „приятели“  му отмъкват кой каквото си хареса - хората в активна и репродуктивна възраст, пазарите, индустриите, животновъдството, земеделието. Накрая и земята, за която промитите с либералщини и мултикултурщини мозъци са забравили, че поколения техни предци са я поливали с пот и кръв, за да им я оставят като безценно богатство.

 

Промените в природата неизбежно налагат промени на държавите, обществата, социалните групи и на отделните индивиди. Които успяват да се приспособят - оцеляват и се въздигат, които не успяват - остават на опашката, някои просто изчезват. Важи също за динозаври или саблезъби тигри. Катаклизмите с геополитически характер в края на ХХ в. налагаха и България да извърши радикални реформи, за да влезе в първата категория.

 

Захваналите се с реформите се оказаха национално безотговорни люде, продажни, крадливи и некадърни да управляват едно село, камо ли държава. Нефелни да реформират дори предвид тясногруповите си интереси, но с оглед поне близкото бъдеще. Понятието „служба“ беше напълно изпразнено от съдържанието си. Къде злоумишлено и по чужди инструкции, къде поради глупостта и алчността си те разрушиха България, преди всичко звената от националната сигурност, в частност  МВР и Гранични войски.

 

„Гранична полиция“ е много бледа и неясна тяхна сянка, страната ни и буквално е разграден двор. Огромен брой българи го усещат с кожата си във всекидневието косвено, мнозина го разбират и в детайли. Има и процент, които са доволни, че е така, пълзящото отбългаряване също е резултат от разгрома на силовите структури и последващото хаотично дирене на защитени ниши извън страната.

 

При мигрантското нашествие незащитеността на границите ни се вижда особено релефно и се усеща драматично сред населението и вече дори сред политолигархията. „Труд“ тези дни писа за едно от последствията от чудната реформа на Бъчварова - заради командировките на границата полицаите са събрали над 600 000 неползвани дни отпуск, натрупали са извънреден труд, а вместо да им  се плати, им удържат по 55 лв. и им се дават още почивки, накрая напускат.

 

Празна раница не пази граница, влязло е във фолклора! Някои полицаи участват в оживения криминален трафик на емигранти - логично е, макар да е престъпно. И проблемите с оградата по границата с Турция предизвикват униние и омерзение. Твърди се, че цената на километър мрежа е колкото или повече от тази за магистрала.

 

Постоянно различни инстанции дават противоречива информация - ту остава само да се измаже някаква постройка, ту са изградени около 50 или 130 км, ту остават само 12 км, за да е готова. И да я завършат най-сетне със стоте милиона евро от ЕС, пак няма и да наподобява кльона, преди да го разрушат.  Дори и да не мечтаем за сигурната някога охрана и отбрана на границата, това нито ще ни позволят „приятелите политкоректници“, нито има в бюджета и 1% от нужната сума. Липсва приемственост, няма кой да организира и да ръководи дейността, нито ще се намери кой да служи по чукарите и хендеците .

 

И става дума не само за 260 км с Турция, а за над 1200 км по суша и поне до Бургас по море. В Брюксел не могат да предложат разумно решение за затваряне на вратата, която широко отвориха за миграция в Европа - там съдбите на народите от ЕС се решават от агентура на Вашингтон, от хорица с напълно промити от здрав разум мозъци, от маса продажници и космополити. Премиерът се мята като риба на сухо, съветва ни като него да се молим на Началника и да се надяваме Големите началници да се разберат.

 

Президентът нещо си мрънка за демокрация и евроатлантически ценности. И следващият това ще прави, дори и вчера да е свалил генералските пагони. Поне да облекчат значително режима за даване на  оръжие на населението, че известно време сами да се браним по домовете си.

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи