Пак си мерят ракетите

Денонсирането на Договора за ограничаване на ракетите със среден и малък обсег променя кардинално международната система за сигурност

Въпросът е кой пръв ще банкрутира

С излизането на САЩ, а след това мигновеното напускане и на Русия на ДРСМО продължаваме поредицата от събития, които ясно говорят за кардиналната промяна, в която е навлязъл светът ни. След прекратяването на участието на САЩ в редица международни търговски споразумения като Транстихоокеанското и Трансатлантическото, търговските войни с Европа и Китай, излизането от редица международни политически организации като ЮНЕСКО, Парижкото споразумение и непризнаване на решения на Международния наказателен съд, дойде ред и на последните и най-важни военно-политически договори.

Същността на този Договор (Intermediate-Range Nuclear Forces Treaty), подписан още през 1987 г. между Съединените щати и Съветския съюз, се заключаваше в премахването на ядрените и конвенционалните наземни балистични и крилати ракети със среден и малък радиус от 500 до 5500 км. По силата на същия от Европа са изведени и унищожени 2692 ракети - 846 от САЩ и 1846 от Съветския съюз. С прекратяването му приключва поредицата от договори, задаващи рамката на световната сигурност и осигуряващи прозрачност в действията на противниковата страна и възможност за мониторинг, взаимни инспекции и контроли за изпълнението. Такива бяха Договорът за ограничаване на системите за противоракетната отбрана (ПРО), подписан през 1975 г., същият беше денонсиран от президента Буш през 2003 г. Договорът за ограничаване на обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), денонсиран от Русия през 2007 г. Към настоящия момент като сдържащ остана единствено Договорът за стратегическите настъпателни въоръжения, известен като START-1-2-3 (СНВ -1-2-3 за РФ), но и там въпросът е на време. Третата фаза на този договор изтича и ако не стартират преговори тази година, на практика той от 2021 г. ще се самоанулира.

Това което предстои, се нарича нова надпревара във въоръжаването. На привържениците на тезата, че тези договори са били архаични, вече не отговаряли на предизвикателствата на съвремието, трябва да се припомни как се стигна до тях и обстановката на предишната надпревара във въоръжаването. От момента когато СССР през 50-те години създава първата междуконтинентална балистична ракета с радиус 8000 км, започва истинска психопатична истерия. Само за десетина години в двете суперсили са натрупани около 30 000 ядрени бойни заряда. Започва противопоставяне във всяка точка на Земята. През 50-те е войната в Корея и двете държави са пред първата си ядрена криза. Американските и съветските пилоти водят истински въздушни операции в корейското небе, включително с авиоудари по летищата за базиране. Стига се дотам, че командващият генерал Маккартър не издържа психически и представя на американския президент план за нанасяна на ядрени удари по градовете на СССР и Китай. Моментално е отзован от командването, но напрежението се запазва. Само след няколко години е Карибската криза. Тогава в отговор на разположените в Италия и Турция американски ядрени ракети, СССР прехвърля на Куба ракети Р-12 със среден радиус 2200 км. Свалят се американски самолети, светът е пред реална заплаха от апокалипсис. В разгара на кризата една от съветските подводници аварира и изплува на повърхността, снаряжена с 4 ядрени ракети в пълен боекомплект с въведени кодове за пуск и координати на целите.

Точно тези авантюристични ходове карат непримиримите врагове да изработят поредица от договори , които да създадат системата за сигурност, която е доказано работеща. За близо половин век няма подобни инциденти. Поводът за сегашната ситуация са отправените взаимни и от двете страни обвинения в скрито нарушаване на ДРСМО. От страна на САЩ обвиненията са свързани с това, че РФ е разработила крилата ракета 9М729, която според американските специалисти представлява наземен вариант на 3М14, крилатата ракета с морско базиране „Калибр - НК“. Освен това бойният радиус надвишава 500 км, нещо което е нарушение на Договора. Американският посланик в Москва огласи данни за проведени пускови изпитания и траектория на полета, надвишаващ ограниченията. От руска страна най-големи опасения представляват пусковите установки ПУ на наземния елемент на ПРО на САЩ „Aegis Ashore“ в Румъния в района на Девисеу и в Полша в село Редзиково. На тези съоръжения могат да бъдат поставяни универсалните стартови контейнери Mk 41 VLS, които са взаимозаменяеми както с противоракетната SM-3 Block IB, но също така и с крилатите ракети AGM-158C LRASM и „Tomahawk“, които имат радиус 2000 км и също са нарушение в този вариант. Като се има предвид, че договорът за ПРО вече е невалиден, не могат да се правят инспекции и никой не знае какво оръжие е разположено там. Вторите претенции са, че САЩ под прикритието на ракетите-мишени разработват балистични ракети със среден и малък обсег и трета точка обхваща широката гама от американски бойни безпилотни средства, които могат да носят ракетно-бомбено въоръжение и покриват целия радиус от 500-5000 км и реално са крилати ракети. Американският президент изтъкна и още една причина за напускането на ДРСМО от страна на САЩ, а именно наличието на такива оръжия в други държави, които не са страна по договора. Директно беше посочен Китай. Отправи покана към Китай също да се присъедини към едни преговори за нов договор.

Това е трудно обяснимо като тактически ход, защото нищо не пречи на Китай, както и другите държави с такова оръжие като Индия, Пакистан, Иран, Израел, КНДР да бъдат поканени да се включат и без да се денонсира старият, а сега се създаде усещане за несигурност в поетите ангажименти. Има и още една сериозна причина, а именно, че САЩ на практика искат едностранно пълно разоръжаване от изброените по-горе държави.

За Китай от този тип са ракетите DF-11, 15, DF-3A,21 и най-новата ракета DF-26. Унищожаването им е равно на загуба на 1/2 от ракетния арсенал. Нито една от тези ракети не могат да достигнат територията на САЩ, но са важен аргумент в регионалната надпревара. Китай няма едностранно да унищожи своите ТР и ОТР ракети, ако това не стори Индия, с която имат гранични конфликти. Индия няма да го направи, ако същото не е валидно за Пакистан, също притежаващ такива ракети и воюващ с Индия. Иран няма да го направи, докато същото не стори Израел и така кръгът се затваря.

За това и във вчерашното предложение на Тръмп в речта пред Конгреса за изготвянето на един нов ДРСМО звучаха по-скоро пожелателни, отколкото реалистични призиви. Последва и изявлението на Русия, че ще отговори незабавно и огледално и няма да участва в никакви нови инициативи за този тип оръжия. В действителност истината е някъде по средата. Когато е подписван ДРСМО през 80-те, САЩ са имали безспорно преимущество в разработката на крилатите ракети „Томахоук“ с морско и въздушно базиране, както и в развитието на височинните и с голям радиус на действие бойни безпилотни самолети и това е давало известно превъзходство и успокоение.

С излизането на САЩ от Договора за противоракетна отбрана ПРО, Русия вижда реално заплаха за сигурността на ядрения си арсенал за отговор и започва ускорено превъоръжаване и разработване на системи както за преодоляване на ПРО, но и такива, влизащи в ограниченията по ДРСМО, но имащи голям потенциал за усъвършенстване и разширяване на бойния им радиус. След успешното използване на руските крилати ракети „Калибър“ в Сирия от морски кораби, подводници и самолети вече е видно, че преимуществото на САЩ в тези системи е преодоляно. Нещо повече, Русия успешно демонстрира наличието на хиперзвуково оръжие със среден обсег „Кинжал“ и 10 пъти скоростта на звука и стратегически хиперзвуков блок „Авангард“ за междуконтиненталните ракети със скорост 20 пъти звуковата.

Това изпреварване принуждава американското ръководство да търси начини за ограничаване на руската военна програма, докато преодолее изоставането. Един от тях е надпреварата във въоръжаването и отделяне на огромни средства за военни програми с основна цел довеждането на противниковата страна до икономически колапс и приемане на условия на де-факто капитулация, нещо което стана със СССР. Но както не можете да влезете два пъти в една и съща река, така и ситуацията вече в света е различна.

Пазарите са глобални, Китай произвежда всичко и най-много от всички, а това ще го сближи с Русия, но най-вече на хоризонта се задават освен новата спирала на надпреварата във въоръжаването и тази на новата финансова криза и тук въпросът е не кой пръв ще бъде матиран, а кой пръв ще банкрутира.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи