Палатите на депутатите

Малкият дворец на Димитър Яблански

Рачо Петров е абсолютен шампион по недвижими имоти за всички времена. Освен на територията на родината Рачо Петров има владения в Турция, Гърция, Германия, Австрия, Швейцария, Италия и Франция

За народния представител е вредно да живее натясно. Ограничената територия потиска мозъчните му клетки, които са призвани да работят за добруването на отечеството. „Дай на птицата небе, за да полети!“, казвали древните.

На народния представител е нужно небе, в което да размахват криле родолюбивите му мисли. По тази причина българският депутат не обитава гарсониерки, а просторни палати.

Първият е вдигнат от Иван Евстратиев Гешов. Той е наследник на милионите на Евлогий и Христо Георгиеви. Има и собствена търговско-финансова къща. Депутатската му кариера започва през 1879 г. в Източна Румелия като председател на пловдивското Областно събрание. През 1883 г. се прехвърля в София и се разписва в единадесет обикновени и две велики народни събрания.

Иван Гешов заръчва шедьовъра на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. На бул. „Цар Освободител“ чужденецът демонстрира какво може. В партера са ситуирани кантора, библиотека, музикален салон, кухня и столова. На първия етаж има кабинет, два салона за гости и няколко спални. На втория са разположени девет стаи с вестибюли и сервизни помещения. Всичко се отоплява със собствено парно.

Сградата е с два парадни входа и един откъм вътрешния двор. Там има конюшня със специална порта, която изолира неприятните миризми. Басейн и зимна градина допълват пейзажа. Дърветата и цветята са доставени от Виена. Обзавеждането също е вносно. Масите, леглата, креслата, канапетата, пердетата, кувертюрите и аксесоарите пристигат от големите европейски столици.

Палатът е осветен на 23 юни 1901 г. Тогава Гешов е председател на Единадесетото народно събрание. На трапезата хайверът е от Гърция, вината са от Марсилия, дивечът и сладкишите са транспортирани от Виена. Оркестър прави глътките по-леки. Сред гостите са княз Фердинанд, премиерът Петко Каравелов, руският дипломат Юрий Бахметиев и английският му колега Хенри Елиът. Като вижда какво чудо е сътворил, князът обявява домакина за „Нашият Крез“.

Иван Гешов поставя началото на съревнование в депутатското братство. Кой ще съгради по-впечатляващ домашен уют! Димитър Яблански, който присъства на тържеството, приема предизвикателството. Той оставя диря в шест обикновени събрания и един велик парламент.

Яблански застава на една права с Гешов, като наема Грюнангер и полага основния камък също на „Царя“. Лентата е прерязана през 1907 г.

Палатът на Яблански е решен в бароков стил с ренесансови елементи на украсата, а интериорът е в рококо. Мансардният етаж е акцент в художественото оформление на сградата, разнообразено с балконски перила от ковано желязо и скулптурни орнаменти с женски фигури. Те са дело на декоратора Андреас Грайс. Материалите и обзавеждането са доставени от Виена.

„Бравос!“, ръкопляскат избирателите на Димитър Яблански и наричат постройката Малкият дворец на столицата. По-късно тя беше известна като къщата до „Ялта“. Най-сетне китайците я харесаха за тяхно посолство.

Ето, че в състезанието се включва и Теодор Теодоров. Викали му Парламентарният тигър, заради внушителните бакенбарди, с които наподобявал физиономията на екзотичния звяр. Обитавал е тринадесет обикновени и едно велико народно събрание.

Теодоров е заклет патриот и възлага своя замък на българските архитекти Георги Фингов и Петко Момчилов. Двамата постигат ефекта на лекота и въздушност, който ги разграничава от тежкия стил на Грюнангер. Инак другото е по Гешов и Яблански – локално парно и пищна украса.

Теодоровият палат е завършен през 1911 г. на ъгъла на улиците „Славянска“ и „Добруджа“. Синът на Парламентарния тигър разказва: „Тази обширна къща изискваше и многобройна прислуга. По време на финансовия разцвет тя включваше две слугинчета, една готвачка, един шофьор-писар, един градинар-огняр и гувернантка-чужденка. Това не представляваше толкова голям разход, както днес бихме предполагали, защото храната беше почти без пари. Спомням си, че до Балканската война готвачката получаваше за пазар за цялото домакинство по 5 лв. дневно, за които вечер даваше сметка и връщаше стотинки. Заплатите също бяха много скромни. Момичетата бяха шопкинчета, изпращани в София, за да се пошлифоват и облекат по градски и по възможност да се задомят, в което повечето успяваха. Слугинчетата получаваха месечно по 20, а готвачката – 25 лв. Разбира се и дрехи, защото не можеха да ходят в къщата с шопските си носии.“

„Моята къща струва само с 20 хиляди лева по-малко от тази на богаташа Яблански!“, тегли чертата Теодор Теодоров. Със спестеното той купува първия депутатски автомобил у нас.

Гешов, Яблански и Теодоров са членове на Народната партия, за която „Труд“ писа в понеделник. Демократическата също има своите строители на съвременна България. Андрей Ляпчев е с три къщи на столичната ул. „Кракра“. Крум Чапрашиков извисява една на ул. „Оборище“. Като я вижда, Рачо Петров решава, че не може да остане по-долу. На съседната ул. „Шипка“ той вдига къща близнак – копие на Чапрашиковата.

Цар Рачо, както го наричат, гравитира около Народнолибералната партия. Той е абсолютен шампион по недвижими имоти за всички времена. Пред него Цветан Цветанов със стандартните апартаментчета е като беден роднина. Историчката Цветана Кьосева изрежда Рачовите притежания:

„Къща в София на ул. „Шипка“ с годишен наем 266 359 лева; здания на ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Хан Крум“ на стойност 14 993 008 лева; дворно място на ъгъла на ул. „Гр. Игнатиев“ и „Александър І“ на стойност 5 242 000 лева, в част от което е построено здание на д-во „Колос“, плащащо годишен наем от 24 000 лева; чифлик в Бояна с 4 постройки и около 220 декара ливади; 40-50 дка ливади в квартал „Лозенец“; ниви в Банкя; вила в Белово; над 4000 дка поземлени имоти в различни райони около София и в провинцията и др.“

Освен на територията на родината Рачо Петров има владения в Турция, Гърция, Германия, Австрия, Швейцария, Италия и Франция.

„Поклон!“, сваля му шапка българският народ и го праща за свой представител в парламента. Заедно с депутатската карта Цар Рачо е носил генералски пагони, бил е министър и министър-председател.

В епохата на социализма нямаше депутатски палати, защото правеха лошо впечатление. Народните представители живееха в държавни жилища, понякога събрани на едно място. Такава парламентарна обител имаше в Банкя, където Бойко Борисов е отраснал в бяла спретната колибка.

На ул. „Ропотамо“ партията беше изградила комплекс от луксозни вили с общ двор. Населяваха ги народните избраници Сава Гановски, Петър Дюлгеров, Пантелей Зарев, Георги Джагаров и Венко Марковски. Четиримата имаха прислуга, охрана и транспорт. Когато през 1986 г. гръмна Чернобилската АЕЦ, височайшите бяха поставени на специален хранителен режим.

Изгря демокрацията и на хоризонта отново се появиха депутатски палати. Ахмед Доган построи сараи като в „Хиляда и една нощ“. Борислав Ралчев от НДСВ изгради дворец по холивудски модел край Варна. Георги Юруков от БСП извиси замък с крепостни стени в Гоце Делчев. Лидерът на РЗС Яне Янев вдигна хасиенда по латиноамерикански образец в село Малки Цалим. Иван Тотев от ГЕРБ е автор на образцова къща и многозвезден хотел в Пловдив. Понеже по документи се водят на майка му, пловдивчани го нарекоха Мамин Ваньо.

Това са само част от примерите.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи